5 от 7 шестици на матурата по БЕЛ в София са за ученици на Розалия Михова от СМГ - как се постига това?
В една година, в която единствено 15 възпитаници в цялата страна реализират оптимален брой точки на националното външно оценяване (НВО) по български език и литература след 7 клас, пет от тях се оказват възпитаници на един и същи учител – Розалия Михова от Софийската математическа гимназия (СМГ). Макар това достижение да е извънредно, за нея то не е въпрос на „ загадка “, а на дългогодишна отдаденост, дисциплинираност, човещина и почитание към децата.
Розалия Миховане дава точна рецепта за сполучлива подготовка на учениците, само че от думите ѝ излиза наяве, че процесът включва освен преподаване на материала, заложен в образователната стратегия.
Едно от първите неща, с които учениците ѝ се сблъскват е персоналният образец - да си тъкмо в точния момент в час, да спазваш заложените авансово периоди, да полагаш старение даже за най-лесната домашна работа, да представиш себе си по допустимо най-хубавия метод, да държиш на думата си.
Ако може да се приказва за " ключове към триумфа ", един от тях сигурно е събуждането на интереса на учениците. А това става по разнообразни способи – даже с добре направена и на място смешка, с тънка самоирония. Както и с разширение на кръгозора отвън рамките на учебното заведение. " Стремя се да повеждам децата няколко пъти в година да разгледаме някой музей, да гледаме театрална режисура. Има потребност от такива неща, тъй като, знаете ли, когато ги взех в 5 клас, някои от тези деца не бяха виждали спектакъл ".
" Литературата те среща със света, тя образува личността. Граматиката е красива и строга, само че литературата възпитава душата “, споделя Розаллия Михова.
От 2002 година Михова преподава в СМГ – елитна гимназия, където за обич към думите има място даже сред уравненията и логиката. А когато приказва за учениците си, го прави като човек, който усеща отговорност не просто към знанието, а към цялото им порастване.
„ Аз съзнавам, че моята специалност е тази, която дава началото на доста други – само че по този начин, че сърцето и душата да са усетили накъде желаят да се развиват “, споделя Михова.
За разлика от доста други, които имат вяра в клишето, че по предписание новото потомство постоянно е доста по-лошо от тези преди него, госпожа Михова е на мнение, че днешните деца са прелестни.
В последните години обаче следи една все по-засилваща се наклонност – разпад в общуването сред самите възпитаници. Днес е всекидневно младежите от другите паралелки в един випуск съвсем да не се познават.
По нейни думи най-голямото предизвикателство за новите генерации не е ниската просветеност, а неналичието на съгласуваност. „ Децата не се познават едни други. Ученици в една и съща паралелка не основават непосредственост между тях даже след няколко години другарство. “
Причините са доста – и технологиите, и неналичието на внимание от страна на фамилията, и все по-честото прекачване на отговорностите върху учебното заведение.
„ Много от отговорностите на фамилията се трансферират към нас, учителите – в това число и прочувствената и психическата настройка. Правим го със сърце, само че това оставя празнини, които не постоянно можем да запълним. “
Михова не крие, че новите технологии могат са са сериозен проблем в класната стая и имат отношение към проблемите с общуването на децата. И освен - разсейването, неналичието на централизация, нарушената фина моторика, понижената памет, функционалната неначетеност – всичко това е резултат от непрекъснатата връзка с телефона.
Българският език става все по-труден
На изпитите тази година още веднъж стана ясно какъв брой е огромна разликата в резултатите по български и по математика. В страната има над 300 възпитаници, които са постигнали оптималните 100 точки на НВО по математика. По български обаче те са единствено 16.
И въпросът тук не е обвързван единствено с цялостното отличие, а със положението на българското обучение и с горчивия факт, че българският език става все по-труден за децата.
Розалия Миховане дава точна рецепта за сполучлива подготовка на учениците, само че от думите ѝ излиза наяве, че процесът включва освен преподаване на материала, заложен в образователната стратегия.
Едно от първите неща, с които учениците ѝ се сблъскват е персоналният образец - да си тъкмо в точния момент в час, да спазваш заложените авансово периоди, да полагаш старение даже за най-лесната домашна работа, да представиш себе си по допустимо най-хубавия метод, да държиш на думата си.
Ако може да се приказва за " ключове към триумфа ", един от тях сигурно е събуждането на интереса на учениците. А това става по разнообразни способи – даже с добре направена и на място смешка, с тънка самоирония. Както и с разширение на кръгозора отвън рамките на учебното заведение. " Стремя се да повеждам децата няколко пъти в година да разгледаме някой музей, да гледаме театрална режисура. Има потребност от такива неща, тъй като, знаете ли, когато ги взех в 5 клас, някои от тези деца не бяха виждали спектакъл ".
" Литературата те среща със света, тя образува личността. Граматиката е красива и строга, само че литературата възпитава душата “, споделя Розаллия Михова.
От 2002 година Михова преподава в СМГ – елитна гимназия, където за обич към думите има място даже сред уравненията и логиката. А когато приказва за учениците си, го прави като човек, който усеща отговорност не просто към знанието, а към цялото им порастване.
„ Аз съзнавам, че моята специалност е тази, която дава началото на доста други – само че по този начин, че сърцето и душата да са усетили накъде желаят да се развиват “, споделя Михова.
За разлика от доста други, които имат вяра в клишето, че по предписание новото потомство постоянно е доста по-лошо от тези преди него, госпожа Михова е на мнение, че днешните деца са прелестни.
В последните години обаче следи една все по-засилваща се наклонност – разпад в общуването сред самите възпитаници. Днес е всекидневно младежите от другите паралелки в един випуск съвсем да не се познават.
По нейни думи най-голямото предизвикателство за новите генерации не е ниската просветеност, а неналичието на съгласуваност. „ Децата не се познават едни други. Ученици в една и съща паралелка не основават непосредственост между тях даже след няколко години другарство. “
Причините са доста – и технологиите, и неналичието на внимание от страна на фамилията, и все по-честото прекачване на отговорностите върху учебното заведение.
„ Много от отговорностите на фамилията се трансферират към нас, учителите – в това число и прочувствената и психическата настройка. Правим го със сърце, само че това оставя празнини, които не постоянно можем да запълним. “
Михова не крие, че новите технологии могат са са сериозен проблем в класната стая и имат отношение към проблемите с общуването на децата. И освен - разсейването, неналичието на централизация, нарушената фина моторика, понижената памет, функционалната неначетеност – всичко това е резултат от непрекъснатата връзка с телефона.
Българският език става все по-труден
На изпитите тази година още веднъж стана ясно какъв брой е огромна разликата в резултатите по български и по математика. В страната има над 300 възпитаници, които са постигнали оптималните 100 точки на НВО по математика. По български обаче те са единствено 16.
И въпросът тук не е обвързван единствено с цялостното отличие, а със положението на българското обучение и с горчивия факт, че българският език става все по-труден за децата.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ