Все още сме едва януари, но Рицарят на седемте кралства

Все още сме едвам януари, само че " Рицарят на седемте кралства " дава сериозна поръчка за това да се трансформира в един от сериалите на годината. Дългоочакваната HBO Original продукция, основана на едноименната книга на Джордж Р. Р. Мартин, ни придвижва 100 години преди събитията от " Игра на тронове ", с цел да ни опише историята на един от най-прочутите рицари във Вестерос - сър Дънкан Високия, и неговия оръженосец Ег.

Главните артисти в сериала - Питър Клафи (Дънкан), Декстър Сол Ансел (Ег), Даниел Ингс (Лайънъл Баратеон), Бърти Карвъл (Бейлор Таргариен), Фин Бенет (Ерион Таргариен), Шом Томас (Раймън Фосоуей) и Сам Спруел (Маекар Таргариен), както и продуцентът Айра Паркър, дадоха конференция, в която присъединяване взеха няколко медии от целия свят, измежду които и " Булевард България ". В нея те описаха голям брой любопитни и занимателни истории от снимачния развой, като в това време разясниха някои много забавни морални проблеми.

- За разлика от " Игра на тронове " и " Домът на дракона ", " Рицарят на седемте кралства " се концентрира върху елементарните хора. Кои детайли от тях пренесохте в тази история и смятате ли, че тя е добра насочна точка за хората, които за пръв път навлизат в света на Вестерос?

- (Айра Паркър) Надявам се, че в действителност ще бъде комфортна стартова точка за хората, които по една или друга причина към момента не са гледали " Игра на тронове ", най-много тъй като нашият метод е по-семпъл и пряк. Историята бива разказана от гледната точка единствено на един воин - Дънкан, въпреки че и Ег има заслуга в това отношение на по-нататъшен стадий. От самото начало обаче е ясно, че описваме единствено тяхната история и по този начин за феновете е по-лесно да схванат върху какво да се съсредоточат. Мисля, че е невероятно човек да не хареса Дънк. Той е непретенциозен и честен човек, който обаче изпитва своите подозрения и несигурности. Той е юноша, който мечтае да бъде рицар и доста добре познава този метод на живот, само че все пак към момента не знае по какъв начин да го реализира и не е сигурен дали има нужните качества. Той е човек, който не е получил нищо безплатно и постоянно съществува вероятността да се провали. Мисля, че на почитателите им е доста елементарно да се разпознават с Дънкан и това е едно от нещата, които го вършат толкоз известен персонаж.

- Следващият въпрос е към Питър и Декстър. Как успяхте да се подготвите за функциите си и да създадете тази чудесна химия между тях, която виждаме на екрана?

- (Питър Клафи) Срещнах Декстър в края на много дългия развой от прослушвания. Поискаха от нас да прочетем дружно сцените си, с цел да видят дали има нужната искра посред ни. Въпросното четене се случи в офиса на един от продуцентите - Луси Бевън, след което репетирахме задачите подиуми в Лондон. Знаех, че ще би трябвало да направя сходно прослушване с артиста, който ще играе Ег, а тогава Декстър бе единствено на 9 години. Съвсем скоро откакто се срещнах с него обаче осъзнах, че той въобще не е наивното хлапе, каквито са множеството хора на неговата възраст. Декстър е удивително зрял за възрастта си. Понякога той се държи като човек, който е в актьорската специалност от 50 години. Много ме впечатли това, че той си води подробни мемоари при всеки диалог с екипа и няма потребност да послужвам като медиатор, който да му оказва помощ в връзката с екипа. Подготвяхме се за функциите в продължение на два месеца и прекарвахме доста време дружно. Точно по тази причина съм безапелационен, че го чака блестящо бъдеще. В Белфаст постоянно ходехме да играем аркадни игри дружно.

- (Декстър Сол Ансел) О, да, имаше доста играене на аркадни игри.

- (Питър Клафи) Наистина доста. Освен това яздехме и тренирахме с мечове всеки ден, тъй като това също беше значима част от подготовката. Много се веселя, че с Декстър станахме другари и отвън екрана. Сближих се и със фамилията му, които са чудесни хора. Тези два месеца можеха да са доста напрегнати и тягостни, тъй като никой от нас не знаеше с кого ще работи и дали ще си паснем като артисти и персони. За благополучие обаче нещата потеглиха доста безпрепятствено още от първото ни взаимно четене и мисля, че в сериала си проличава.

- Декстър, по какъв начин изглеждаше този интервал от твоята позиция?

- Както сподели Питър, ходенето на аркадните игри беше значима част от сформирането на взаимоотношенията ни. На пръв взор може да звучи смешно, само че това в действителност ни оказа помощ да се опознаем и да свикнем един с различен. Станахме като братя освен в сериала, а и в действителния живот. Още от първото четене си допаднахме и след тоа започнахме да прекарваме от ден на ден време дружно. Първо излизахме, а по-късно се събирахме за купони в моята къща.

- (Питър Клафи) Не забравяй казината и нощните клубове. Беше ужасно.

- (Айра Паркър) Кой е по-добър на " Mario Cart "?

- (Питър Клафи) Аз.

- (Декстър Сол Ансел) Аз съм!

- (Питър Клафи) Не е правилно!

- (Декстър Сол Ансел) Постоянно водим този диалог. Аз съм по-добър!

- (Питър Клафи) Нали знаеш, че ще получим запис от този диалог, когато се приберем?

- (Декстър Сол Ансел) Да, правилно. Добре. Аз съм по-добър! Аз, аз, аз!



- Питър, Дънкан наподобява акто добър исполин, само че в това време не е характерен воин. Кои черти от него откри в себе си, с изключение на растежа, явно?

- Дънкан непрекъснато премисля нещата и се тревожи за всичко. Има голям проблем с безпокойството, а аз владея сериозен опит в това отношение. Когато получих ролята и отидох да се срещна с Айра за пръв път, бях толкоз обезпокоен, че се усещах зле физически. Мисля, че това е едно от общите неща сред мен и Дънкан. Освен това доста ми харесват неговите морални полезности и черно-белият му метод към рицарството. Научих доста от Дънкан и съгласно мен е прелестно, че в безмилостен свят като Вестерос въпреки всичко има и хора като него, които се пробват да бъдат положителни и да оказват помощ на другите.

- Интересно е, че заприказва за неналичието на угризения, тъй като тъкмо това е идващият въпрос. Във Вестерос непрекъснато се приказва за чест, само че оцеляването постоянно зависи от това да хвърлиш някого в огъня. Смятате ли, че въобще е допустимо да се постъпва вярно в подобен свят и имало ли е случаи, в които сте поставяли под въпрос морала на вашите персонажи?

- (Питър Клафи) Мисля, че тук би трябвало Таргариените да отговорят.

- (Фин Бенет) Никога не съм си задавал такива въпроси. Ерион е доста героичен човек и всичките му дейности са изцяло оправдани (смее се). Честно казано, не мисля, че достойнството има значение за множеството Таргариени, тъй че ще предам щафетата на втория най-доблестен човек в екипа - Шон Томас.

- (Шон Томас) Мисля, че Раймън фактически е героичен човек, само че възприятието му за оцеляване дълго време е обвързано с братовчед му. Едва когато се освобождава от него и стартира да обикаля из Ашфорд дружно с Дънкан, Раймън значително намира себе си и си дава сметка за доста неща.

- (Даниел Ингс) Според мен едно от най-хубавите неща в писането на Джордж Р. Р. Мартин е мрачната атмосфера, в това число в епичните моменти, както и това, че в никакъв случай не знаеш кой ще оцелее. Винаги обаче има най-малко малко зрънце вяра, което е в по-голяма доза в " Рицарят на седемте кралства ", спрямо другите два сериала. В " Игра на тронове " на всички им се желае Старките да оцелеят и да се съберат, а тук е същото с Дънкан и Ег. Иска ти се всички, с които двамата се сблъскват, да видят положителното в тях, а Лайънъл Баратеон прави тъкмо това. Така че персонално аз не съм си задавал морални въпроси.



- (Сам Спруел) Аз мисля, че добротата на Дънкан бива одобрявана от Таргариените като предизвикателство и ги кара да се усеща некомфортно.

- (Бърти Карвъл) Мисля, че тъкмо това е същинската същност на историята - дали е допустимо да се постъпва вярно и дали във Вестерос има място за това. Мисля, че Дънкан също си задава този въпрос или най-малко аз останах с такова усещане след премиерата. Той непрекъснато се чуди дали е наивно да се придържаш към кодекса на достойнството и дали не се заблуждава, когато мисли, че може да стане рицар. На моменти не е по никакъв начин надалеч от това всеобщият цинизъм да обхване и него и мисля, че това е нещо, което важи с цялостна мощ и за действителния свят. В избран миг всички се чудим дали си коства да бъдем положителни и дали това не е загуба на време и сили. Светът към нас става все по-мрачен и по тази причина считам, че сега имаме голяма потребност от истории като " Рицарят на седемте кралства ".



- Познавайки вселената на " Игра на тронове ", множеството почитатели евентуално са очаквали доста кръв и борби, само че са били сюрпризирани от тихите моменти и непринуденият комизъм. Така ли беше и с вас?

- (Бърти Карвъл) Тук е моментът да кажа, че в днешни дни се случва доста рядко да ти дават целия сюжет едновременно. Ако някой, който прави сериали, прочете това, желая да знаете, че е откачено. Много е значимо да си осведомен с цялата история още първоначално, тъй като всички ние сме елементи от разказването ѝ и в случай че сме наясно с всичко, можем да се приспособяваме доста по-бързо и елементарно към функциите и надлежно да предложим по-качествено осъществяване. Хубаво е да знаем от какво сме част. Сега, когато си излях душата, ще отговора на въпроса. Не мисля, че знаех какъв брой очарователна и занимателна история ще се получи, преди да видя първия епизод. Киното и малкия екран не са като театъра, където актьорите са последните хора, които виждат готовия артикул преди публиката. Затова останах доста прелестно сюрпризиран от работата, която сме свършили. Мисля, че е отлично.

- Следващият въпрос е за Шон Томас. Раймън Фосоуей е един от персонажите, които претърпяват най-голяма промяна в хода на сезона. Как съумя да намериш салдото сред хумористичните му моменти и тези, в които би трябвало да пристъпи самоуверено напред и да съобщи, че би трябвало да го одобряват съществено?

- Много добър въпрос. Истината е, че в никакъв случай не съм се замислял по какъв начин да уравновесявам тези две неща. Сценарият е страховит, тъй че като персонаж Раймън ми стана явен много бързо. Едно от най-отличителни неща при него е, че той въобще не харесва Таргариените. Балансът сред сериозността и хумора му идва най-много от устрема да постъпва вярно. Това е главната причина да се застъпи за Дънкан. Реймън ненавижда несправедливостта и в него има насъбран доста яд, който последователно излиза на повърхността в хода на сезона.



- Докато " Игра на тронове " демонстрира политически интриги и войни, то " Рицарят на седемте кралства " е история за двама другари, които съзряват дружно. Как успяхте да придвижите епичния Вестерос, който сме привикнали да виждаме и да го адаптирате към тази много по-малка като мащаб история?

- (Айра Паркър) Ясно е, че тук централният детайл в историята е единствено един - Дънкан, тъй че не ни се постановяваше да демонстрираме детайлно развиването на голям брой персонажи и нямаше огромни тематики като дракони или войска от зомбита. Имаме един човек, три коня и няколко хубави дървета. За нас беше доста значимо да предложим земна и реалистично изглеждаща история, разказана през погледа на един персонаж. Това е главният претекст и се стараехме да не се отклоняваме от него. Искахме феновете да усещат всичко, което усеща и Дънкан - страхът му, когато за пръв път минава около рицарите, студът и твърдостта на земята, на която спи, тежкото дишане и лимитираната видимост, когато е в бронята си за решаващата борба. Това са некомфортните моменти, само че искахме феновете да почувстват и другите, като да вземем за пример неловкостта, която той изпитва, когато беседва с Танзел на пазара. Снимачният екип направи всичко допустимо, само че това нямаше да е задоволително без чудесното осъществяване на Питър.

- Вселената на " Игра на тронове " е световноизвестна и милиони хора по света са надълбоко привързани към нея. Кое беше най-голямото предизвикателство за вас при превъплъщението в герои, познати на хората от съвсем 20 години? Усещахте ли напрежение и отговорност?

- (Сам Спруел) Най-голямото предизвикателство беше да не мислим за това и да се съсредоточим само върху сюжета. Ако започнеш да мислиш за мащаба на продукцията и за евентуалната реакция на почитателите, напрежението става много съществено и това се отразява отрицателно на работата ти като артист.



- (Даниел Ингс) Съгласен съм - не трябва да мислиш прекалено много за това. Напрежението фактически беше голямо, тъй като почитателите обожават тази история и незабавно надушват, в случай че правиш нещо отвън книгата. Тук е моментът да поздравя Айра, който взе плана доста драговолно и съумя да приспособява историята и героите по превъзходен метод. Цялата останала работа към този момент беше свършена, тъй че от нас се искаше просто да си научим репликите и да изиграем сцените по допустимо най-хубавия метод. Помежду си не говорихме за упованията на почитателите - просто се стегнахме и дадохме всичко от себе си. Целият екип сътвори една чудесна среда, в която атмосферата беше доста приятна и това ни оказа помощ да се оправим с предизвикването.

- (Фин Бенет) Съгласен съм с това, което сподели Дани. Това, което най-вече смъкна напрежението беше, че на процедура пъзелът към този момент бе подреден за нас, а ние просто трябваше да прибавим цветовете, в случай че мгоа да се изразя по този метод. Като стартираме от книгата, минем през продуцентите и режисьорите и стигнем до експертите по костюмите и координаторите на каскадите - всичко беше на доста високо равнище. Да се посветиш на история от Вестерос, която се разграничава толкоз доста от " Игра на тронове " и " Домът на дракона ", е доста самоуверено креативно решение и бяха нужни доста качествени водещи фигури, каквито са Айра, Питър и Декстър. Усещах напрежението всеки ден, само че всичко, което можех да направя, е да дам най-хубавото от себе си и да се доверя на страхотните експерти, от които бях заобиколен. Точно това и направих и съм доста горделив от крайния резултат.



- През последните години антигероите заеха водещо място в известната просвета. Според вас сега има ли място в нея за типичен герои като Дънкан?

- (Айра Паркър) В този миг от историята Дънкан към момента не е воин. Мечтае за това и предпоставките са налице, само че до момента в който това се случи, ще мине доста време.

- (Питър Клафи) Определено мечтае за това, само че преди няколко дни Бърти се изрече много метафизичен по тази тематика и мислих доста върху думите му.

- (Бърти Карвъл) Какво споделих?

- (Питър Клафи) Не си припомням.

- (Бърти Карвъл) Добре, ще кажа какво мисля в този момент. Според мен " Рицарят на седемте кралства " приканва всички ни да се запитаме дали можем да бъде герои и какво в действителност значи това за нас. Дали ни наподобява налудничава, суетна или наивна мисълта, че можем да сме способни на героични каузи. Подобно на всички нас като деца, Дънкан мечтае да бъде воин и образец за подражателство. В идващия миг обаче го виждаме в оня много внимателен миг от първия епизод и това му припомня за неговите човещина, смъртност и ограничавания. Той вижда към себе си куп рицари, които наподобяват доста по-добри от него във всяко отношение и си мисли какъв късмет има против такива хора. Точно това прави тази история толкоз добре - нейният корен е в нещо изцяло земно и човешко. Такива истории карат всички ни да се питаме какво значи да бъдеш воин. Винаги съм считал, че героичните действия не постоянно са огромни и грандиозни. Можеш да видиш куп такива в привидно дребни и незначителни моменти от всекидневието. Когато съберем дружно всички тези дребни неща, те могат да доведат до това светът към момента да съществува през 2027 година

- (Питър Клафи) Не бих могъл да се изразя по-добре.

Първият от шестте епизода на " Рицарят на седемте кралства " към този момент е разполагаем в HBO Max, като нов епизод ще излиза всеки понеделник.