Драматичният живот и смърт на Джон Дилинджър
В една пъклен гореща юлска вечер трима индивида, един мъж и две дами, развълнуваха Biograph Theater в Чикаго. Към 10:30 вечерта те таман излизат от прожекция на „ Manhattan Melodrama “, филм с Кларк Гейб, когато инцидентен минувач си пали цигара покрай тях. Минувачът обаче по никакъв начин не е инцидентен – той е сътрудник на ФБР, а запалената цигара е знак за нахлуване. Така завършва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на Съединени американски щати – Джон Дилинджър.
Историята му е пресъздадена от голям брой филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ, поради това, че е обирал мощни банки по време на Голямата меланхолия. Личността му е била мощно романтизирана и по този начин Дилинджър се трансформира в легенда.
Краят му идва не с битка за идея, не с достолепие. Собственичка на обществен дом го издава на управляващите, когато го заплашват с депортиране. Това е необикновената история на Джон Дилинджър.
Джон постоянно е бил палавник. Като дребен краде кокошки, бие се,.
След гибелта на майка му, татко му го изпраща в дребния град Мурсвил. Дилинджър краде кола от млада двойка, с която посещават една и съща черква, и се връща в Индианаполис. За негово благополучие обвинявания не са предявени. По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината.
Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година. Вече женен, само че в доста неприятна компания, Дилинджър и негов другар пияни обират магазин, което им донася към $50 (сегашни $720). Двамината обаче са разпознати и на другия ден към този момент са в пандиза. Без да беседва с юрист Дилинджър приема съвета на татко си и се признава за отговорен. Оказва се, че татко му, който е дякон, е приказвал с прокурора и е сключил някаква неразбираема договорка при изискване, че синът му признае. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.
В пандиза е наказван за комар, обиди, непокорство и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си кражби. Те стартират през лятото на 1933 година. За една година Джон Дилинджър и „ приятелите “ му съумяват да извършат 12 банкови обира. Към репертоара прибавят и 2 бягства от пандиза.
Най-накрая, на 21 юли 1934 година полицията получава позвъняване от жена, която се показва като Ан Сейдж. Тя е румънка, която идва с мъжа си в Съединени американски щати, само че двамата се развеждат и тя проституира, с цел да е устоя. Скоро си отваря и личен обществен дом, само че управляващите я заплашват с депортация поради „ демонстрация на невисок морал “. Тя подписва договорка с полицията, само че откакто им споделя информацията, която има за Джон, получава единствено половината от премията, а най-после е и депортирана.
В деня на реста в Чикаго е 42 градуса. Може би поради рекламата си, че салонът се охлажда, вътре е препълнено. Полицията не влиза, с цел да не провокира престрелка измежду толкоз доста хора.
Никой не е сигурен какво тъкмо се случва. Някои настояват, че сътрудникът с цигарата споделя на Дилинджър, че с него е завършено, поради което той вади револвер. Други пък описват по какъв начин обирджията е хукнал да бяга без да вади оръжие и затова е било безусловно излишно да го прострелват. В резултат на мелето двама цивилни за убити.
Според формалния отчет на ФБР Дилинджър е тичал към алея наоколо, до момента в който е вадел револвера си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада мъртъв тъкмо пред алеята. 15 минути по-късно легендата на банковите кражби е произнесена за мъртва.
От горделивост трупът на Джон Дилинджър е на показ в моргата. Хиляди идват да видят тялото му. По-късно той е заровен в Илинойс под 4 пласта желязо и бетон, с цел да не бъде ограбен гробът му. Днес „ смъртната му маска “ – отливката, която се прави на мъртвите известни персони, с цел да се резервира ликът им – е един от най-известните предмети в Музея на закононарушенията във Вашингтон.
