В един от мрачните следобеди на далечната 1973 г. Ейрин

В един от мрачните следобеди на далечната 1973 година Ейрин Саемундсдотир ще стои вкъщи си и ще плете следващия коледен пуловер за децата. По нищо не си проличава, че ще има някакви странни изненади за вечерта, когато един американски военен аероплан се спуска от небето и се развива във фермата ѝ в Южна Исландия.

Самолетът оставя своята следа над облаците. Успява да избегне постройката, само че се забива в пясъчната дюна, където нейният парцел съумява да се срещне със Северния Атлантически океан. Звукът от раздробяващ се метал не може да бъде комплициран. Ейрин поглежда надолу и вижда по какъв начин нейният брачен партньор, който до този миг се е разхождал в градината, също е съумял да наблюдава самолета. И двамата остават замръзнали за няколко секунди.

Силният вятър продължава да тресе покрива на къщата им. Ейрин се облича и затваря вратата след себе си. Точката на рухването се намира на към пет километра от нейната плантация. Трябва да стигне до мястото и да премине една от най-неприятните ледени пътеки, преди да стигне до самолета. Нейният трактор няма доста нафта, с цел да бъде несъмнено, че ще има някакъв триумф.

Заедно със брачна половинка си Ейнар, те потеглят на избавителна задача и постепенно през мъглата и снега стартират да върят към плажа. Същият аероплан остава и до през днешния ден замръзнал в черния пясък на плажа. По корпуса му ще бъдат открити дупки от патрони, а ръждата е тръгнала безмилостно след години от блъскащите се талази. Това е всичко, което остава от C-117 – кух фюзелаж и редица оплетени жици, които излизат от скелета му.

Повече от 40 години след неговото занемаряване, някои странни аномалии стартират да се случват. Редица запалянковци идват във фермата, с цел да търсят други елементи на падналата бойна птица. Всичко стартира, когато Сигур Рос демонстрира самолета в своя документален филм „ Хейма “. След това идват фотографите, които желаят да запазят загатна на останките. Техните фотоси се популяризират доста бързо и се трансформират в подиуми за Боливудски филм. Един разпален почитател на Стар Трек ще избере този плаж, с цел да се ожени и още доста други.

Така през ноември, Джъстин Бийбър ще се пусне със скейтборд по покрива на самолета за своето музикално видео – повече от 200 милиона ще го гледат в мрежата.

Дори и сега ще има най-малко един обожател на конспирациите, който ще употребява GPS координатите, с цел да стигне до последния самолетен гроб в Исландия. Налага се да се премине през топлата лава, завещана от множеството експлоадирания на вулкани в региона, с цел да се стигне до разлагащото се тяло. След това идват и по-стръмните пътеки, а в случай че изберете верния сезон, може да минете и около именитото северно зарево. Един от огромните проблеми е, че същият избавителен отряд, който е изпратен преди години, с цел да оказва помощ на екипажа, съвсем всеки ден стартира да търси и изгубените туристи на път за плажа.

Има няколко версии за рухването на самолета, една от тях е, че самолетът може да е останал без гориво, тъй като водачът е превключил на неверния контейнер. Все още няма някаква съответна доктрина какво в действителност се е случило, само че на 24 ноември вестниците показват, че самолета е паднал няколко дни по-рано. По-важното е, че хора от Мексико и Молдова също отиват, с цел да напишат името си в метала. Самолетът се е трансформирал в монумент.

И тъкмо тук идва по-големият въпрос, какво тъкмо се е случило, архивите демонстрират, че това въобще не е единственият аероплан, а той просто е част от една доста по-голяма картина.

На 21 октомври 1973 година капитан Джейм Уик лети на рутинна задача над Исландия на път за военноморска база на Съединени американски щати. Температурите падат под 10 градуса по целзий и арктическата пелена от облаци не разрешава на никой да види по-далече от носа си и вероятно този на самолета. Скоростта се редуцира до 100 км/ч и тук стартират проблемите. Карбураторите на мотора се пълнят с лед.

След една жестока борба с турболенцията, двата мотора към този момент са замръзнали и просто стопират да работят. Никой не може да види даже и рухването на самолета или неговата посока през прозореца. Всички са починали безшумно, без да подозират даже какво се случва.

Самолетът пада над Ватнажокул, един от най-големите глетчери на Европа. Уик подава сигнал за помощ и обезверено се пробва да включи още веднъж моторите, само че единствено един ден по-рано е денят на благодарността и множеството мъже към момента се пробват да не помнят загатна от празненството. Нито един от хората на борда не е подозирал, че ще почине.

В последният миг лейтанант Грегъри Флетчер – 26-годишен водач с малко опит, взема решение да плъзне самолета по вода и по този начин да даде някакви шансове на екипажа и пасажерите. Осъзнавал е, че хипотермията може да аргументи гибел до 15 секунди, само че пък рухването върху ледената завивка може да докара до сигурна гибел, затова при втория вид най-малко има някакви шансове за оцеляване.

Пропелерите са изкривени, моторите са размазани и резервоарите са пукнати. Флетчер е съумял да избави живота на всички. Керосинът се е разлял от резервоарите, засилвайки опцията за пожар. Екипажът отваря кабината и скача на открито. В последният миг старши сержант Върнан Ромског взима раницата за оцеляване. Докато самолетът се обезопасява, Флетчер стартира да сглобява остарялото радио от Втората Световна война. Само няколко часа по-късно ще дойде и избавителният хеликоптер, който ще ги води на безвредно място. Лекарите ще прегледат всеки един от потърпевшите във военната база в Кефлавик. Почти всички са се разминали без никакви вреди.

Флетчер ще получи орден и бронзова звезда като премия, в това число и бутилка уиски за положителния спомен. Днес работи като юрист в Мемфис и продължава да споделя историята си за рухването в Исландия. Когато исландците съумяват да открият самолета, избавителната акция е завършила и даже не са разбрали, че военните са избавени. Крилата са отрязани съвсем незабавно, измъкната е цялата инсталация от централната подпора и всички отличителни знаци по самолета са заличени.

Семейството в никакъв случай не е разпитано и в никакъв случай не е потърсено за коментар. Американската флота остава няколко тона от железна рамка на аероплан на плажа и си потегля. През идващите месеци Ейнар няма да е сигурен какво да прави със самолета, който се намира в неговия парцел. Няма по какъв начин да го изтегли с трактора, затова го употребява за барака, когато отива за риба. След това ще предложения няколко другари ловджии, с цел да настройват пушките си по тялото – това изяснява и повода за дупките. След време ще не помни за цялата история и ще го завещае на природата. Години по-късно ще съобщи, че животът е бил доста по-семпъл и се е надявал, че времето ще излекува всички мемоари.

И тъкмо тук идва въпросът, какъв брой постоянно се случва това? Отговорът е доста, въпреки всичко не би трябвало да забравяме, че Бермудския триъгълник също не прости на никого. Американските военни самолети постоянно се губят и там. Благодарение на безмилостния климат ще открием, че множеството американски самолети ще станат жертва на един от най-малките острови на планетата.

Според формалните американски записи от 1941 до 1973 година повече от 385 самолета са паднали в Исландия. Практически приказваме за по един аероплан на всеки 31 дни за идващите 33 години. Според Исландските Делта Форс, всеки един подобен случай идва със конвенция сред двете народи – Съединени американски щати ще заплаща до 85% от нанесените вреди, в случай че бъдат наранени обществени зони, здания и други. Остава Исландия да се постарае и да отстрани самолетите, което явно не се е случило. Това може да се случи, когато притежателят на плантация, земя или друго, подаде недоволство в локалното кметство, преди този момент няма по какъв начин да се случи. Причината това да не се случва е, че към 80% от Исландия не е обитаема, затова няма по какъв начин да има някакви по-сериозни проблеми или недоволства.

След като няма доста атракции и острова не е чак толкоз обаятелен, множеството притежатели избират да ги оставят като туристическа атракция. Да не приказваме, че доста елементи от самолетите ще се употребяват в селското стопанство, ще усъвършенстват покривите или даже ще бъдат просто питейни заведения, които притеглят любопитните погледи. Успява да се появи даже една цяла компания, която предлага авио чайници и тенджери. Някои ще топят частите и ще вършат огради за плевните или ограждения на парцелите си. Все отново всичко в Исландия е скъпо, а аеростоманата е добре пристигнала за най-различни приложения.

Само месец след рухването на самоелта в парцела на Ейнар, различен аероплан пада в парцела на Хелги. Сценарият се повтаря, екипажът е изтеглен и откакто никой не се свързва с Хелги, с цел да почисти, той и неговите другари трансформират самолета в рибарска барака. През идващите две десетилетия ще се употребява тъкмо за тази цел.

Човекът е желал да го трансформира в къща, само че му липсва опашка. През 1994 година ще отиде до Ейнар и ще почука на вратата, с цел да попита дали може да пристигна с кран в парцела му и да вземе опашката, като по-късно ще употребява трактор, с цел да закара опашката до дома си. След още 22 години ще открием, че мъжът продължава да живее в самолета.

Днес съществува карта на останките от самолетите, допустимо е да се разноските до другите дестинации и да видите музейните части, само че по този начин или другояче не би трябвало да се изненадвате от обстоятелството, че множеството са обитаеми и се одобряват като подарък за всички притежатели на парцели. Препоръчваме постоянно да употребявате гид или просто да обърнете внимание на точките, където може да ги откриете, това е единственото условие. Все отново Исландия може да събори аероплан с взор, а какво да приказваме за елементарен човек.