Как нюйоркчани заобиколиха забраната за алкохол като изобретиха най-гадния сандвич в света
В един от обичаните на мнозина епизоди на „ Симпсънс “, развяващият бира Хоумър се влюбва в… сандвич. От този миг нататък той прекарва дните си в гризане на „ отвратителните, гнойни остатъци от 3-метровата гнусота “, както написа журналистът Нейтън Рабин, „ дълго откакто благоприличието, самоуважението и инстинктът му за самосъхранението наподобява са се предали в това да го разубедят “. Сандвичът може да е още един образец за това по какъв начин анимационния сериал употребява дребни елементи от американската история за смешен резултат. Или може би сценаристът му, Дейвид М. Стърн, е чел „ The Iceman Cometh “ на Юджийн О’Нийл, в който драматургът разказва „ остаряла изсъхнала развалина от затрупан с прахуляк самун и мумифицирана шунка или сирене от горната страна му “.
Джон Рейнс
Сандвичът, който О’Нийл разказва, е толкоз исторически важен, че си има име – сандвичът на Рейнс, кръстен на сенатора на щата Ню Йорк Джон Рейнс, създател на закон от 1896 година, който доста покачва цената на лицензите за алкохол, покачва възрастта за пиянство от 16 на 18 години и не разрешава сервирането на алкохолни питиета в неделя, като се изключи огромните хотели, които обаче би трябвало да сервират безвъзмездна храна с напитките. Законът е ориентиран към работещите хора и техния един почивен ден и също по този начин удря тежко притежателите на питейни заведения. „ В последна сметка “ – написа Irish Examiner- „ хората работят най-вече шест дни в седмицата, като неделята е единственият им през целия ден, в който могат да пият; неделя е надлежно и най-печелившият ден за салоните “.
Някои заведения се пробват да се измъкнат, като сервират единствено бисквити и плесенясало сирене (ирландската механа в Ню Йорк McSorley’s сервира тогава бисквити, сирене и лук – ядене, за което през днешния ден те зареждат). Но съдилищата изискваха най-малко един сандвич, който да бъде сервиран, и градът съблюдава закона с религиозна отдаденост. Това е по този начин значително с помощта на младия Теодор Рузвелт. Както Дарел Хартман написа в Atlas Obscura, републиканците от Ню Йорк в Олбани „ показват изборен регион, състоящ се най-вече от хора от селата, които вървят постоянно на черква “ и се тормозят от градските пороци. Но Рейнс има съдружник в града в лицето на Рузвелт, тогава „ 37-годишен пожарникар, който държи мощно на реда като ръководител на новоорганизираната полицейска комисия в града “.
Рузвелт държи под око Лоуър Ийст сайд посредством патрула Франк Ратгебер, изпращайки го в салони, облечен в цивилни облекла, с цел да проверява. „ Ратгебер споделя, че вижда„, написа създателят Ричард Закс в „ Island of Vice “. Сандвичите бяха мухлясали и се взимат от масата неизядени. „ Никога не е питан дали желае втори сандвич “ с последващите питиета, „ или даже дали ще яде първия “. Въпреки промените, сенчестият бизнес със сандвича на Рейнс разрешава на притежателите на салони да заобикалят закона, до момента в който той не е в последна сметка анулиран през 1924 година Както отбелязва Хартман, зад хипотетичните положителни планове на придвижването на въздържателите се крие жарка културна война:
Тези, които поддържат възбраната за сервиране на алкохол в неделя, като цяло междинната класа и протестантите, я виждат като крайъгълен камък в общественото усъвършенстване. За тези срещу, в това число прилива в града на немски и ирландски имигранти, възбраната е акт на принуда – изключително озлобен, тъй като лимитира метода, по който елементарният служащ може да се забавлява в един свободен ден. Забраната не е известна, меко казано, и измежду евреите в града, които към този момент бяха спазили самоограничение в съботата, предния ден.
Законът на Рейнс е що се касае за налагане на религиозни правила и културно усвояване на имигрантите, толкоз и за опит за битка с престъпността, бедността и насилието в града. Тези, чиито вярвания не им пречат да се забавляват в неделя, не виждат причина да одобряват закона по-сериозно, в сравнение с биха приели мухлясалия сандвич на една седмица или тухла сред две филии плесенясал самун.
