ДНК от косата на Бетовен разкри голяма изненада почти 200 години по-късно
В един плевел понеделник през март 1827 година немският композитор Лудвиг ван Бетовен умира след дълготрайно боледуване. Прикован на легло от предходната Коледа, той е атакуван от жълтеница, крайниците и коремът му са подути, а всяко поемане е борба.
Когато сътрудниците му се заемат със задачата да подредят персоналните му движимости, откриват документ, който Бетовен е написал четвърт век по-рано.
Завещание, в което моли братята си да оповестят детайлности за положението му.
Днес не е загадка, че един от най-великите музиканти, които светът в миналото е познавал, е бил функционално ням към средата на 40-те си години. Това е трагична подигравка, която Бетовен би желал светът да разбере освен от персонална, само че и от здравна позиция.
Композиторът ще надживее своя доктор с съвсем две десетилетия, само че близо два века след гибелта на Бетовен екип от откриватели се заема да извърши наследството му. По метод, за който той не би и мечтал.
Като проучва генетично ДНК в доказани проби от косата му.
Основната ни цел беше да хвърлим светлина върху здравословните проблеми на Бетовен, които са известни с прогресивната загуба на слуха, почнала в средата и края на 20-те му години и в последна сметка довела до функционална глухота през 1818 година
Биохимикът Йоханес Краузе от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Германия.
Основната причина за тази загуба на слуха в никакъв случай не е била известна, даже на персоналния му доктор доктор Йохан Адам Шмидт. Това, което стартира като звук в ушите през 20-те години на предишния век, постепенно се трансформира в понижена търпимост към мощен звук и в последна сметка в загуба на слуха във високите тонове. Това на процедура поставя завършек на кариерата му на реализатор.
За един музикант няма нищо по-иронично.
В писмо, адресирано до братята му, Бетовен признава, че е „ безнадеждно обиден “, до степен да обмисля самоубийство. В зрелия си живот композиторът е трябвало да се оправя освен със загубата на слуха. Твърди се, че най-малко от 22-годишна възраст той страда от мощни болки в корема и хронични пристъпи на диария.
Шест години преди гибелта му се появяват първите признаци на чернодробно заболяване. Заболяване, за което се счита, че най-малко частично е причина за гибелта му на относително млада възраст от 56 години.
През 2007 година съдебномедицинска експертиза на кичур от косата на Бетовен демонстрира, че отравянето с олово може да е ускорило гибелта му, в случай че не и да е довело до признаците, които лишават живота му.
Като се има поради културата на пиянство от оловни съдове и медицинските лекувания по това време, които включват потреблението на олово, това надали е изненадващо умозаключение.
Последното изследване обаче развенчава теорията.
Разкрива, че косата въобще не е била от Бетовен, а по-скоро от незнайна жена. По-важното е, че няколко кичура, доказани като доста по-вероятни, са от главата на композитора, потвърждават, че гибелта му евентуално е резултат от зараза с хепатит В, изострена от пиенето и многочислените рискови фактори за чернодробни болести.
Какво излиза за другите му болести?
Не успяхме да открием безапелационна причина за глухотата на Бетовен или за стомашно-чревните му проблеми.
Краузе
На фотографията е достоверен кичур коса на Бетовен, прикован към писмо от 1827 година и сниман през 2018 година от члена на Американското общество на Бетовен Кевин Браун. (Begg et al., Current Biology, 2023)
В някои връзки оставаме с повече въпроси по отношение на живота и гибелта на известния типичен композитор. Къде се е заразил с хепатит? Как един кичур женска коса в продължение на епохи е минавал за косата на Бетовен? И какво тъкмо се крие зад болките в червата и загубата на слуха му?
Като се има поради, че екипът е бил въодушевен от желанието на Бетовен светът да разбере загубата на слуха му, това е злополучен резултат.
Макар че измежду гените му е била заровена още една изненада.
По-нататъшното проучване, сравняващо Y хромозомата в пробите от косата с тези на модерни родственици, произхождащи от бащината линия на Бетовен, сочи противоречие. Изглежда, че в поколенията, предшестващи раждането на композитора, е имало извънбрачни връзки.
Това изобретение допуска извънбрачно бащинство по бащина линия сред зачеването на Хендрик ван Бетовен в Кампенхаут, Белгия, към 1572 година и зачеването на Лудвиг ван Бетовен седем генерации по-късно, през 1770 година, в Бон, Германия.
Тристан Бег, биологичен антрополог в университета в Кеймбридж, Англия.
Всичко това може да се окаже малко повече, в сравнение с младият Бетовен е очаквал, като се има поради съдбоносната молба, която е написал на хартия. Никога не е предполагал за тайните, които се съхраняват, до момента в който приятелите и сътрудниците му отрязват косата от тялото му след онази мрачна бурна понеделнишка нощ през 1827 година
Това проучване е оповестено в Current Biology.
