В две съседни на България страни назрява криза, а в

...
В две съседни на България страни назрява криза, а в
Коментари Харесай

България и съседите ѝ: това е по-опасно, отколкото си мислим

В две прилежащи на България страни назрява рецесия, а в това време София протяга ръка към антиевропейската карта. Това е по-опасно, в сравнение с си мислим, написа Татяна Ваксберг за " Дойче Веле България " и дава образци от новата българска история.

Това, което става в Македония и Сърбия, е в действителност рисково за България. По-опасно, в сравнение с наподобява на пръв взор. Не единствено поради това, че всяко напрежение при съседите по предписание отеква и вкъщи. А и тъй като при съседи, стъпили на хлъзгав път, е изключително значимо най-малко вкъщи да не губиш посоката. Но българският случай не е подобен. Самата България неотдавна направи антиевропейски завой, втурвайки се да поддържа режима на Орбан в Унгария. Щом като така и така е изкушена от национал-популизма, а и към този момент не се срами да го декларира от европейска естрада, по-вероятно е публична София да потърси опора в македонския шовинизъм, в сравнение с да влезе в ролята на европейски наставник в Скопие.

Македония и проваленият референдум

Не е кой знае каква изненада, че референдумът в Македония се провали - авансово беше ясно, че огромна част от националистите ще бойкотират вота. По-важното е какво следва оттук насетне. Промяната на името ще се гласоподава в Народното събрание, а с цел да мине предлагането за “Северна Македония”, ще са нужни две трети от гласовете. Това значи, че с цел да се преименува страната, част от националистите би трябвало да поддържат проевропейския министър председател Заев. Без да е изцяло изключено, сходно развиване е малко евентуално. А без нужния избор, министър председателят ще свика предварителни избори - процес, който единствено би укрепил антиевропейските сили и би вдъхнал нов живот на унгарската и съветската агитация - главните източници на тайни теории за някакво заравяне на македонската еднаквост под европейския ботуш.

След този референдум българското външно министерство застана на страната на Брюксел - прикани Скопие да прояви зрялост и да зачете обстоятелството, че 90% от гласувалите въпреки всичко са одобрили новото име. Инициативата може и да е доброжелателна, само че по никакъв начин не е несъмнено до каква степен е израз на непоклатимост във външната политика. Не и при държавно управление, в което взе участие Вътрешна македонска революционна организация и което намерено поддържа режима на Орбан, заставайки против Европейски Съюз.

Сърбия и Косово: отново ли?

Покрай Македония, която ври и кипи, някак на назад във времето остана това, което се случва в Сърбия. Страната разгласи цялостна бойна подготвеност, откакто президентът на Косово Хашим Тачи отиде в северните региони на страната, които Сърбия счита за свои. По-нататък събитията се развиха не просто мълниеносно, само че и като съмнително ехтене на претърпяното през 1990-те: сръбският президент сподели, че няма да допусне гнет и принуждение против сърбите в Косово и че няма да стъпи в Брюксел, откакто Европейски Съюз продължава да счита, че спорът е дело на две страни поравно - на сърбите и на косоварите. Ден-два по-късно сръбският президент се озова в Кремъл, където изиска поддръжка от Путин. И въпреки обстановката в Косово през днешния ден да е безусловно несравнима с това, което наблюдавахме през 1990-те, в ориентацията на Сърбия разлика няма и това изключително проличава в моменти на рецесия. Милошевич също обвиняваше Запада, че привижда две отговорни страни. И смяташе, че за разлика от Кремъл, Западът нехае за ориста на славяните. Почти всички сръбски военнопрестъпници, наказани в Хага, разчитаха на съветска дипломатическа, финансова и логистична помощ. И я получаваха.

Впрочем, сръбският случай е като дежа вю в това число и във връзка с България. Точно по времето на югославските войни, когато на власт беше държавното управление на Жан Виденов, София смени своята ориентировка, обръщайки се към Русия и подкрепяйки Милошевич. Тогава за първи път се заприказва за “отродители”, думата “космополит” стана обидна, отказваха се пари на западни донори за образованието, тъй като това щяло да колонизира цяло потомство българчета, инициира се всеобщо покръстване в Родопите, нашумяха подкрепяни от властта историци-националисти. И на гърба на всичко това процъфтя контрабандата през Югославия, дала най-мощния подтик за образуването на българските мафиотски кланове, част от които са жизнеспособни и до през днешния ден.

Същата ария на нов глас?

Съвпадението сред днешната рецесия по западната граница и завоя в политиката на София, е, несъмнено, инцидентно, а не резултат от някакви конспирации. Но историята си коства да бъде изслушана още веднъж, и то с нараснало внимание: предходния път, когато на запад от нас имаше рецесия, а България беше избрала съюза с Кремъл, разпалвайки национализма вътре в страната, съвпадението докара до трагични политически и стопански последствия, на фона на които процъфтя мафията. Затова би трябвало да знаем, че историята не постоянно се повтаря като фарс - от време на време еволюира и в покруса.

Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР