170 години читалища в България - история, настоящe и бъдеще
170 години след основаването на първото българско читалище страната към този момент разполага с близо 3600 такива институции. От тази седмица всяко едно от тях към този момент е очевидно онлайн с помощта на интерактивна карта, основана особено за задачата. Тя демонстрира интензивността на читалищата и дава данни за тяхната библиотека, културни сформира и обществени действия.
Първото читалище е основано на 30 януари 1856 година в Свищов. По същото време се появяват и читалищата в Лом и Шумен - на стратегически места по Дунава, като центрове на европейската просвета.
Читалищата са били центрове на просветата, модерността и културния продан. В тях са почнали своето развиване персони като Захари Стоянов, който разказва по какъв начин в началото се е страхувал да влезе, тъй като „ там имало хора с костюми ". Читалищата не са били просто пазители на традицията, а институции, внасящи светлина и познания в обществото.
Картата разкрива, че няма обитаемо място в България без читалище - даже там, където няма учебно заведение, здравно заведение или детска градина, читалището постоянно е единственото място за обществени и културни действия.
„ В градовете читалищата действат като школи за музика, танци и спектакъл. В селата извършват и обществени, здравни и осведомителни функционалности. Те са библиотеки и най-много - място за другарство, което никаква технология не може да замести ", споделя шефът на фондация „ Народни читалища " Юрий Вълковски.
Много читалища се намират в сгради-паметници на културата, които се разрушават. Системата за финансиране постоянно е механична и не подтиква дейните институции. Например селските читалища получават към 5000 лв. годишно, което едвам покрива разноските за осигуровки, до момента в който градските могат да разполагат с близо 1 милион лв..
„ Не става въпрос единствено за пари, а за разпределението им и за поддръжка на дейните читалища. Всяко читалище би трябвало да има база, осигуряваща минимална сигурност, почтена заплата за най-малко един човек и средства за действия. Над тази база би трябвало да се надгражда посредством планово финансиране и стимулиране на интензивността ", изяснява Вълковски.
„ Гражданите би трябвало да се върнат в читалищата - не просто като консуматори, а като дейни участници. Читалищата са национални, тъй като са на хората. Те дават опция за другарство, просвета и обучение, изключително там, където другите институции не доближават ", споделя Вълковски.
Първото читалище е основано на 30 януари 1856 година в Свищов. По същото време се появяват и читалищата в Лом и Шумен - на стратегически места по Дунава, като центрове на европейската просвета.
Читалищата са били центрове на просветата, модерността и културния продан. В тях са почнали своето развиване персони като Захари Стоянов, който разказва по какъв начин в началото се е страхувал да влезе, тъй като „ там имало хора с костюми ". Читалищата не са били просто пазители на традицията, а институции, внасящи светлина и познания в обществото.
Картата разкрива, че няма обитаемо място в България без читалище - даже там, където няма учебно заведение, здравно заведение или детска градина, читалището постоянно е единственото място за обществени и културни действия.
„ В градовете читалищата действат като школи за музика, танци и спектакъл. В селата извършват и обществени, здравни и осведомителни функционалности. Те са библиотеки и най-много - място за другарство, което никаква технология не може да замести ", споделя шефът на фондация „ Народни читалища " Юрий Вълковски.
Много читалища се намират в сгради-паметници на културата, които се разрушават. Системата за финансиране постоянно е механична и не подтиква дейните институции. Например селските читалища получават към 5000 лв. годишно, което едвам покрива разноските за осигуровки, до момента в който градските могат да разполагат с близо 1 милион лв..
„ Не става въпрос единствено за пари, а за разпределението им и за поддръжка на дейните читалища. Всяко читалище би трябвало да има база, осигуряваща минимална сигурност, почтена заплата за най-малко един човек и средства за действия. Над тази база би трябвало да се надгражда посредством планово финансиране и стимулиране на интензивността ", изяснява Вълковски.
„ Гражданите би трябвало да се върнат в читалищата - не просто като консуматори, а като дейни участници. Читалищата са национални, тъй като са на хората. Те дават опция за другарство, просвета и обучение, изключително там, където другите институции не доближават ", споделя Вълковски.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ