Защо Васил Терзиев не казва истината за достъпа до документите в ДС на семейството му
В две изявленията от последните няколко дни претендентът за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “, „ Спаси София “ и „ Екипът на София “ Васил Терзиев изяснява по какъв начин не можел да даде достъп до документите на своите близки, работили в Държавна сигурност.
Първо, това той направи по време на онлай връзка по БГ Туитър в неделя (10 септември 2023 г.) и втория път в неподготвено видео изявление през вчерашния ден (14 септември 2023 г.), взето след негово обществено предизборно събитие, отговаряйки на въпроси на Иво Дошев, админ на YouTube платформата „ Обществен надзор “ и пред камерата на фотографа Цветан Томчев.
Припомням: На 30 юни 2023 година разгласих на desebg.com отворено писмо до Васил Терзиев, директно след формалното издигане на кандидатурата му за кмет, с апел да даде достъп до документите на своите близки – дядо и татко в архива на ДС), които са работили като щатни чиновници на Държавна сигурност (тогава към момента не беше ясно, че и майка му е била щатна служителка, самият Терзиев премълча този факт).
Поводът за отвореното писмо беше общественото изказване на Васил Терзиев в първото му изявление като претендент кмет по NOVA телевизия на 28 юни 2023 година, че няма учредения да се тормози от дейности на свои близки в предишното.
В идващото си изявление по Би Ти Ви Терзиев не отговори на директния въпрос пред журналиста Светослав Иванов в предаването „ 120 минути “ за апела ми в отвореното писмо, заобикаляйки въпроса с откровени нелепости за отварянето на досиетата и лустрацията и така нататък
Различни сътрудници обаче продължиха да го питат за апела ми. На Васил Терзиев му трябваха повече от три месеца, с цел да реши да отговори. Ще изтъквам неговото пояснение от последното изявление:
„ Това няма да стане, бе, хора. Не бъдете необразован по тематиката [обръща се към интервюиращия го Иво Дошев]. Не може да стане. На живи хора не става. Родителите ми са живи. Как да ви го обясня по-просто? Единственият, който може да отвори това досие [на дядо му], е татко ми. Това не е мое решение. Помолете господин Методи Андреев [председател на Комисията по досиетата (2001-2002 г.), който разгласи информацията за комунистическото и ДС-минало на семейството Терзиеви] той има всичко и други хора, които го зареждат. “
Казаното от Терзиев е
надълбоко погрешно и демонстрира за следващ път неговото неведение и непросветеност
по тези въпроси. Показва и известна доза безочливост, защото си разрешава да упреква интервюиращия непосредствено в неначетеност, която обаче важи за самия него. Още по-лошото е, че и екипът на Терзиев или хора, които употребява като съветници, са некомпетентни, тъй като не им стигнаха 100 дни да му разяснят вярната обществена позиция по този въпрос.
Трябва изрично да е ясно, че при предпочитание Васил Терзиев може да получи достъп до персоналните кадрови досиетата, както на родителите си, по този начин и на дядо си, съхранявани в Централизирания списък за документите на тоталитарните комунистически служби, построен от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 година
За това просто би трябвало да следва законовата процедура. А тя е посочена в Закона за достъп и откриване на документите и за определяне на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, прочут на необятната публика като закона за досиетата.
В закона съществува обособена глава, уреждаща достъпа до архивите на тоталитарните комунистически служби.
В член 31, алинея 1, точка 1 на закона е организиран достъпът до документи тъкмо по проблеми като този с Васил Илиев, отнасящи се до наследници. Там е записано, че „ всеки има право: на достъп до информацията, събирана за него или за неговите умряли съпруг/а или родственици по права линия до втора степен в това число в органите по член 1 [органите са Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, и техните правоприемници до 16 юли 1991 година, когато е анулиран Указа за Държавна сигурност, б.а.]. “
Така че Васил Терзиев
има законово право на достъп до документите на своите родственици
по права линия до втора степен (родители и дядо).
В алинея 2 на член 31 от закона е посочено, че „ правото по алинея 1 се упражнява посредством подаване на документално заявление до комисията персонално или от нотариално акредитиран представител “.
Дали тази процедура работи? Да, за тези, които желаят да се възползват от нея – изрично. Само за предходната 2022 година общо 626 жители са я приложили, демонстрират отчетните отчети на Комисията по досиетата за активността ѝ пред Народното събрание.
Онова, което би трябвало да направи Васил Терзиев е да изиска от родителите си пълномощие за достъп до техните персонални кадрови каузи като щатни чиновници на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (разузнаването), а от татко си и пълномощие за достъп до персоналното кадрово дело на своя дядо ген. Васил Терзиев, дълготраен шеф на Трето ръководство на Държавна сигурност (военното контраразузнаване).
Просто и ясно. За три месеца Васил Терзиев
не откри храброст и предпочитание да задейства тази законова процедура
Вместо това се прави, че е наясно защо става въпрос и приказва лъжи, затъвайки в пояснения, които издават неговото неведение и комплицираност.
Отделен е въпросът дали родителите ще му издадат пълномощие, само че първата стъпка би трябвало да бъде направена от сина им, претендентът за кмет на София на ПП-ДБ. Той би трябвало да изиска от тях пълномощие.
И Терзиев би трябвало да каже: желаех пълномощни от моите родители и те ми дадоха или отхвърлиха такива. Ако му дадат той би трябвало да се запознае с документите и от своя страна да остави в Комисията по досиетата увещание, че дава достъп до тези документи за публицисти и откриватели заради огромния публичен интерес, откакто към този момент един път обществено е споделил, че няма от какво да се тормози.
Очевидно е, че до момента в който не направи тази стъпка – да изиска пълномощие за документите на Държавна сигурност от своите родители и не го разгласи обществено, изказванието му, че не се тормози от дейности на свои близки в предишното ще виси като изречена лъжа, обгърната в боязън от истината, от отвращение за бистрота и неприкритост, каквито би трябвало да са присъщи на хората, които се впускат в политиката с готовност да ръководят обществени запаси и с обещанието, че могат да дадат освен това на обществото.
Първо, това той направи по време на онлай връзка по БГ Туитър в неделя (10 септември 2023 г.) и втория път в неподготвено видео изявление през вчерашния ден (14 септември 2023 г.), взето след негово обществено предизборно събитие, отговаряйки на въпроси на Иво Дошев, админ на YouTube платформата „ Обществен надзор “ и пред камерата на фотографа Цветан Томчев.
Припомням: На 30 юни 2023 година разгласих на desebg.com отворено писмо до Васил Терзиев, директно след формалното издигане на кандидатурата му за кмет, с апел да даде достъп до документите на своите близки – дядо и татко в архива на ДС), които са работили като щатни чиновници на Държавна сигурност (тогава към момента не беше ясно, че и майка му е била щатна служителка, самият Терзиев премълча този факт).
Поводът за отвореното писмо беше общественото изказване на Васил Терзиев в първото му изявление като претендент кмет по NOVA телевизия на 28 юни 2023 година, че няма учредения да се тормози от дейности на свои близки в предишното.
В идващото си изявление по Би Ти Ви Терзиев не отговори на директния въпрос пред журналиста Светослав Иванов в предаването „ 120 минути “ за апела ми в отвореното писмо, заобикаляйки въпроса с откровени нелепости за отварянето на досиетата и лустрацията и така нататък
Различни сътрудници обаче продължиха да го питат за апела ми. На Васил Терзиев му трябваха повече от три месеца, с цел да реши да отговори. Ще изтъквам неговото пояснение от последното изявление:
„ Това няма да стане, бе, хора. Не бъдете необразован по тематиката [обръща се към интервюиращия го Иво Дошев]. Не може да стане. На живи хора не става. Родителите ми са живи. Как да ви го обясня по-просто? Единственият, който може да отвори това досие [на дядо му], е татко ми. Това не е мое решение. Помолете господин Методи Андреев [председател на Комисията по досиетата (2001-2002 г.), който разгласи информацията за комунистическото и ДС-минало на семейството Терзиеви] той има всичко и други хора, които го зареждат. “
Казаното от Терзиев е
надълбоко погрешно и демонстрира за следващ път неговото неведение и непросветеност
по тези въпроси. Показва и известна доза безочливост, защото си разрешава да упреква интервюиращия непосредствено в неначетеност, която обаче важи за самия него. Още по-лошото е, че и екипът на Терзиев или хора, които употребява като съветници, са некомпетентни, тъй като не им стигнаха 100 дни да му разяснят вярната обществена позиция по този въпрос.
Трябва изрично да е ясно, че при предпочитание Васил Терзиев може да получи достъп до персоналните кадрови досиетата, както на родителите си, по този начин и на дядо си, съхранявани в Централизирания списък за документите на тоталитарните комунистически служби, построен от Комисията по досиетата в Банкя през 2011 година
За това просто би трябвало да следва законовата процедура. А тя е посочена в Закона за достъп и откриване на документите и за определяне на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, прочут на необятната публика като закона за досиетата.
В закона съществува обособена глава, уреждаща достъпа до архивите на тоталитарните комунистически служби.
В член 31, алинея 1, точка 1 на закона е организиран достъпът до документи тъкмо по проблеми като този с Васил Илиев, отнасящи се до наследници. Там е записано, че „ всеки има право: на достъп до информацията, събирана за него или за неговите умряли съпруг/а или родственици по права линия до втора степен в това число в органите по член 1 [органите са Държавна сигурност и разследващите служби на Българска народна армия, и техните правоприемници до 16 юли 1991 година, когато е анулиран Указа за Държавна сигурност, б.а.]. “
Така че Васил Терзиев
има законово право на достъп до документите на своите родственици
по права линия до втора степен (родители и дядо).
В алинея 2 на член 31 от закона е посочено, че „ правото по алинея 1 се упражнява посредством подаване на документално заявление до комисията персонално или от нотариално акредитиран представител “.
Дали тази процедура работи? Да, за тези, които желаят да се възползват от нея – изрично. Само за предходната 2022 година общо 626 жители са я приложили, демонстрират отчетните отчети на Комисията по досиетата за активността ѝ пред Народното събрание.
Онова, което би трябвало да направи Васил Терзиев е да изиска от родителите си пълномощие за достъп до техните персонални кадрови каузи като щатни чиновници на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (разузнаването), а от татко си и пълномощие за достъп до персоналното кадрово дело на своя дядо ген. Васил Терзиев, дълготраен шеф на Трето ръководство на Държавна сигурност (военното контраразузнаване).
Просто и ясно. За три месеца Васил Терзиев
не откри храброст и предпочитание да задейства тази законова процедура
Вместо това се прави, че е наясно защо става въпрос и приказва лъжи, затъвайки в пояснения, които издават неговото неведение и комплицираност.
Отделен е въпросът дали родителите ще му издадат пълномощие, само че първата стъпка би трябвало да бъде направена от сина им, претендентът за кмет на София на ПП-ДБ. Той би трябвало да изиска от тях пълномощие.
И Терзиев би трябвало да каже: желаех пълномощни от моите родители и те ми дадоха или отхвърлиха такива. Ако му дадат той би трябвало да се запознае с документите и от своя страна да остави в Комисията по досиетата увещание, че дава достъп до тези документи за публицисти и откриватели заради огромния публичен интерес, откакто към този момент един път обществено е споделил, че няма от какво да се тормози.
Очевидно е, че до момента в който не направи тази стъпка – да изиска пълномощие за документите на Държавна сигурност от своите родители и не го разгласи обществено, изказванието му, че не се тормози от дейности на свои близки в предишното ще виси като изречена лъжа, обгърната в боязън от истината, от отвращение за бистрота и неприкритост, каквито би трябвало да са присъщи на хората, които се впускат в политиката с готовност да ръководят обществени запаси и с обещанието, че могат да дадат освен това на обществото.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ