Как от град градина Пловдив стана гето от бетон
В двата си къси мандата сред международната меланхолия и Втората международна война Божидар Здравков сътвори повече зелени площи от днешните градостроители, и то без държавни дотации и асимилиране на европейски средства
Автори: Валентина Йеремиева и Даниела Арнаудова
Всички приказват какъв брой желаят Пловдив да стане град-градина, каквато цел е сложена още през 30-те години на предишния век от емблематичния кмет Божидар Здравков. Назначеният от него чиновник от ранна заран до късна вечер е обикалял с колелото, с цел да управлява огромното залесяване на Дондуковата градина, Цар-Симеоновата, Сахат тепе, подножията на Джендема и Бунарджика. В резултат на големите старания по това време в двата къси мандата на кмета сред международната меланхолия и Втората международна война са основани 141 дка нови квартални паркове, измежду които е и „ Рибница ” в Кършияка.
Почти 100 години по-късно Пловдив е далече от визиите ни за град-градина, в какъвто да вземем за пример е съумял да се трансформира Бургас. Еколози, ландшафтни архитекти, озеленители не престават да бият паника за незадоволително поредна политика на Общината по отношение на зелената система в последните три десетилетия, непрестанен дефицит на средства за ефикасна поддръжка на съществуващите паркове и тепета и в следствие -
нападателната инвазия на бетона в разрасналия се град.
Във всички стратегии на локалната власт до момента зелената система попада като един от главните цели на ръководството. Но и през днешния ден половинмилионният град разполага най-вече с огромните паркове и градини, основани през миналия век. Новите зелени площи, основани по законите на парковото строителство, се броят на пръстите на едната ръка.
Според формалните данни от програмата на Община Пловдив зелените площи за необятно публично прилагане в града заемат 381,5 хектара, което съставлява 75,3% от общата зеленина. Колкото и да е куриозно, за зеленина е признато да се броят и гробищните паркове, които дружно с Ботаническата градина и клетия зоопарк заемат 58,9 хектара, което съставлява 11,7% от общата повърхност на зелените площи. Официалната статистика на Общината гласи, че всеки гражданин на града разполага с 11,2 кв. м зеленина - градини, паркове и скверове.
Според настоящата Наредба №7 на Министерство на регионалното развитие на един гражданин в Пловдив би трябвало да има 20 кв. м зелена повърхност, предопределена за публично прилагане, а съгласно ландшафтни архитекти този индикатор в реалност се свежда до 6 квадрата.
Един от сериозните проблеми на изоставането на града откъм зелените площи за публично ползване е
трудно бавните вложения в поддръжката и развиването на зелената система в Пловдив.
Показателна е сагата за най-старата Дондукова градина, основана през 1878 година от Люсиен Шевалас и доведена до окаяно положение. Първият план за реконструкцията на най-стария парк, разгласен за предпазена територия, беше изработен на доброволни начала по самодейността на група еколози още в мандата на кмета на Пловдив Славчо Атанасов и печално известната кметица на регион „ Централен ” Райна Петрова. Вторият план, направен след дългата сага в четири мандата от екипа на Георги Стаменов, и през днешния ден е на стадий разискване в търсене на финансиране.
Цар-Симеоновата градина беше реновирана през 2015 година с помощта на безплатна финансова помощ от Европейски Съюз. За трите си мандата в „ Тракия ” кметът Костадин Димитров с непосилен старания трансформира част от труднопроходимата гора на „ Лаута ” с повърхност 450 дка в един от най-популярните паркове. В предходните години зелената повърхност се разшири с 80 дка. Но съгласно направеното фитосанитарно проучване на „ Лаута “, извършено по експлицитното гледище на шефа на Оперативна програма „ Градини и паркове ” Веселин Козарев от Лесотехническа станция-Пловдив, състоянието на остарялата част от парка е извънредно обезпокоително -
към 30% от дърветата на " Лаута " са изсъхнали и заболели.
Причините са, че множеството дървета са засаждани преди 80 години и са над пределната им възраст, други са изумени от заболявания. Веселин Козарев сигнализира преди два месеца Общината за незабавни ограничения и като първата - изследване и правене на план за избавяне на парка.
На всички е ясно, че с цел да стане Пловдив град градина, е належащо запазването и поддръжката на съществуващите паркове както от времето на Божидар Здравков и епохата на соца като „ Белите брези " и „ Каменица ”, по този начин и на основаните в годините на демокрацията зелени площи на ул. „ Богомил ” (пак с европейски пари), „ Парк на репресираните ”, „ Ротари парк ”, „ Кан Крум ”. И да не се повтаря дългата сага с парка на Гарнизонна фурна, чийто план започва в края на предходната година.
" Природата доста е дала на града, само че и човешка ръка би трябвало да пипне, разкраси и запази одареното ", гласи един от уроците на Божидар Здравков.
Кметът замислил " Отдих и просвета " преди 87 години
През 1936 година по самодейността на Божидар Здравков източната част на Царския остров със закон се трансформира в парк за отдих на пловдивчани. Първите планове за уреждането на бъдещия парк били направени още същата година. Още тогава кметът имал концепция там да има огромно езеро (днешния Гребен канал), басейни, зоологическа градина и стадион, сочат персоналните му архиви. Зелената повърхност, носеща името " Отдих и просвета ", наистина може да се трансформира в един от най-посещаваните паркове, ако се вложат вложения, като начало - във фитосанитарно проучване на растителността.
Защото там от две десетилетия няма значително ново залесяване, а зеленината не се поддържа. В резултат площите са обрасли със саморасляци, а доста от дърветата умират. Гората сред Гребния канал, Пещерско шосе и Прослав в последно време се застроява безредно, тъй като, съгласно документите, земята е земеделска и няма статут на зелена повърхност. Днес притежателите всеобщо й сменят предназначението и я дават на вложителите за нови жилищни комплекси.
Как Царският остров стана парк „ Отдих и просвета “
През 1897 година за първи път по самодейност на Пловдивската община се залесяват 130 декара общинска мера на запад от Пловдив, край р. Марица. Така се поставя началото на гората на така наречен Царски остров (наричан по този начин, защото Министерството на финансите дава острова на княз Фердинанд). През 1903 година княз Фердинанд купува от частно лице 7.5 дка. Малко по-късно Общината на с. Мечкюр му подарява острова, четем в архивите. През тежките години след Първата международна война и по искане на наследилия трона цар Борис III Пловдивското кметство изсича гората в Царския остров и раздава повече от 1000 куб. м дърва за огрев на бедните жители. През 1924 година царят продава своята благосъстоятелност от 900 дка за 2 000 000 лв. по тогавашния паричен курс още веднъж на Общината на с. Мечкюр (дн. квартал Прослав). Едва по-късно регионът става наличен за елементарните жители, а по-късно е включен и в градоустройствените проекти на Пловдив.
От 24 юни 1980 година Царският остров към този момент се назовава парк „ Отдих и просвета ”, като в него се възнамерява изцяло озеленяване. Проектът включва летен спектакъл, инерционна железница, виенско колело, зала на смеха, делфинариум, ресторант, кафе-сладкарница, яхтклуб, ловджийски дом, ловно стрелбище, лятна дискотека, лятна читалня, места за пикник, резерват за елени, павилион за електронни игри и риболовен кейове.
Изваяли фонтана на Деметра за брачен подарък на Фердинанд
Цар Симеоновата градина радва пловдивчани от 1892 година, като е открита в чест на Първото българско ревю. В тези години българският княз Фердинанд с декрет подарява градината на града с две условия - да носи името на великия български държател Симеон І и пловдивчани да се грижат за нея.
Любопитното е, че тя не е натурален парк, а е изкуствено основана от швейцарския градинар Люсиен Шевалас, придворен градинар на турския султан Абдул Азис. По този мотив през 1892 година вестник " Трибюн дьо Женев " написа: „ Чудеса описват за павилионите, само че най-вече за градините, пещерите, фонтаните, дължими на някой си Шевалас, който не се задоволява единствено със садене на дървета (това, което всеки селяндур може да направи), само че се старае посредством тяхното място, поредност, добър избор да ги показа по-изящно и по-хубаво... ”.
С фонтана на Деметра италианският ваятел Арнолдо Дзожи печели първа премия на конкурс в Белгия. Извайва го по поръчка на австрийския император като брачен подарък на княз Фердинанд, който пък го дава на Пловдив.
Дондуковата градина е първият публичен парк в България
Дондуковата градина е първата социална зелена повърхност, която се урежда в центъра на Пловдив. В нейните сенки са се събирали на раздумка Иван Вазов, Христо Данов, Захари Стоянов и още хиляди именити пловдивчани. Създадена незабавно след Освобождението през 1878 година, тя е първата градска градина с представителни и публични функционалности освен в Пловдив, само че и в цяла България.
Заслуги за това има фамозният „ министър на цветята “ Люсиен Шевалас, а основен подстрекател и разпоредник за оформянето й е генерал-губернаторът на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков.
Шнитер заложил първите зелени улици под тепетата
Прочутият Йосиф Шнитер преди време имал основна роля за построяването на зелената система на Пловдив. Именно посредством неговия градоустройствен проект в далечната 1896 година е заложен линеарно-лъчеобразният темперамент на зелената система на града, описват ландшафтни архитекти. И още нещо - специалистът резервира хълмовете за озеленяване и замисля първите зелени улици под тепетата - това са " Станционна " (дн. „ Ив. Вазов " ) и " Цар Освободител " (дн. “Руски " ).
Същата година стартира и първото планувано залесяване на хълмовете. Акциите не престават и през 1924 година, когато Министерството на земеделието отпуска 50 хиляди фиданки за пловдивските тепета. Така от запустяло място, цялостно с камънаци, Бунарджика се преобразява в прелестен парк.
Автори: Валентина Йеремиева и Даниела Арнаудова
Всички приказват какъв брой желаят Пловдив да стане град-градина, каквато цел е сложена още през 30-те години на предишния век от емблематичния кмет Божидар Здравков. Назначеният от него чиновник от ранна заран до късна вечер е обикалял с колелото, с цел да управлява огромното залесяване на Дондуковата градина, Цар-Симеоновата, Сахат тепе, подножията на Джендема и Бунарджика. В резултат на големите старания по това време в двата къси мандата на кмета сред международната меланхолия и Втората международна война са основани 141 дка нови квартални паркове, измежду които е и „ Рибница ” в Кършияка.
Почти 100 години по-късно Пловдив е далече от визиите ни за град-градина, в какъвто да вземем за пример е съумял да се трансформира Бургас. Еколози, ландшафтни архитекти, озеленители не престават да бият паника за незадоволително поредна политика на Общината по отношение на зелената система в последните три десетилетия, непрестанен дефицит на средства за ефикасна поддръжка на съществуващите паркове и тепета и в следствие -
нападателната инвазия на бетона в разрасналия се град.
Във всички стратегии на локалната власт до момента зелената система попада като един от главните цели на ръководството. Но и през днешния ден половинмилионният град разполага най-вече с огромните паркове и градини, основани през миналия век. Новите зелени площи, основани по законите на парковото строителство, се броят на пръстите на едната ръка.
Според формалните данни от програмата на Община Пловдив зелените площи за необятно публично прилагане в града заемат 381,5 хектара, което съставлява 75,3% от общата зеленина. Колкото и да е куриозно, за зеленина е признато да се броят и гробищните паркове, които дружно с Ботаническата градина и клетия зоопарк заемат 58,9 хектара, което съставлява 11,7% от общата повърхност на зелените площи. Официалната статистика на Общината гласи, че всеки гражданин на града разполага с 11,2 кв. м зеленина - градини, паркове и скверове.
Според настоящата Наредба №7 на Министерство на регионалното развитие на един гражданин в Пловдив би трябвало да има 20 кв. м зелена повърхност, предопределена за публично прилагане, а съгласно ландшафтни архитекти този индикатор в реалност се свежда до 6 квадрата.
Един от сериозните проблеми на изоставането на града откъм зелените площи за публично ползване е
трудно бавните вложения в поддръжката и развиването на зелената система в Пловдив.
Показателна е сагата за най-старата Дондукова градина, основана през 1878 година от Люсиен Шевалас и доведена до окаяно положение. Първият план за реконструкцията на най-стария парк, разгласен за предпазена територия, беше изработен на доброволни начала по самодейността на група еколози още в мандата на кмета на Пловдив Славчо Атанасов и печално известната кметица на регион „ Централен ” Райна Петрова. Вторият план, направен след дългата сага в четири мандата от екипа на Георги Стаменов, и през днешния ден е на стадий разискване в търсене на финансиране.
Цар-Симеоновата градина беше реновирана през 2015 година с помощта на безплатна финансова помощ от Европейски Съюз. За трите си мандата в „ Тракия ” кметът Костадин Димитров с непосилен старания трансформира част от труднопроходимата гора на „ Лаута ” с повърхност 450 дка в един от най-популярните паркове. В предходните години зелената повърхност се разшири с 80 дка. Но съгласно направеното фитосанитарно проучване на „ Лаута “, извършено по експлицитното гледище на шефа на Оперативна програма „ Градини и паркове ” Веселин Козарев от Лесотехническа станция-Пловдив, състоянието на остарялата част от парка е извънредно обезпокоително -
към 30% от дърветата на " Лаута " са изсъхнали и заболели.
Причините са, че множеството дървета са засаждани преди 80 години и са над пределната им възраст, други са изумени от заболявания. Веселин Козарев сигнализира преди два месеца Общината за незабавни ограничения и като първата - изследване и правене на план за избавяне на парка.
На всички е ясно, че с цел да стане Пловдив град градина, е належащо запазването и поддръжката на съществуващите паркове както от времето на Божидар Здравков и епохата на соца като „ Белите брези " и „ Каменица ”, по този начин и на основаните в годините на демокрацията зелени площи на ул. „ Богомил ” (пак с европейски пари), „ Парк на репресираните ”, „ Ротари парк ”, „ Кан Крум ”. И да не се повтаря дългата сага с парка на Гарнизонна фурна, чийто план започва в края на предходната година.
" Природата доста е дала на града, само че и човешка ръка би трябвало да пипне, разкраси и запази одареното ", гласи един от уроците на Божидар Здравков.
Кметът замислил " Отдих и просвета " преди 87 години
През 1936 година по самодейността на Божидар Здравков източната част на Царския остров със закон се трансформира в парк за отдих на пловдивчани. Първите планове за уреждането на бъдещия парк били направени още същата година. Още тогава кметът имал концепция там да има огромно езеро (днешния Гребен канал), басейни, зоологическа градина и стадион, сочат персоналните му архиви. Зелената повърхност, носеща името " Отдих и просвета ", наистина може да се трансформира в един от най-посещаваните паркове, ако се вложат вложения, като начало - във фитосанитарно проучване на растителността.
Защото там от две десетилетия няма значително ново залесяване, а зеленината не се поддържа. В резултат площите са обрасли със саморасляци, а доста от дърветата умират. Гората сред Гребния канал, Пещерско шосе и Прослав в последно време се застроява безредно, тъй като, съгласно документите, земята е земеделска и няма статут на зелена повърхност. Днес притежателите всеобщо й сменят предназначението и я дават на вложителите за нови жилищни комплекси.
Как Царският остров стана парк „ Отдих и просвета “
През 1897 година за първи път по самодейност на Пловдивската община се залесяват 130 декара общинска мера на запад от Пловдив, край р. Марица. Така се поставя началото на гората на така наречен Царски остров (наричан по този начин, защото Министерството на финансите дава острова на княз Фердинанд). През 1903 година княз Фердинанд купува от частно лице 7.5 дка. Малко по-късно Общината на с. Мечкюр му подарява острова, четем в архивите. През тежките години след Първата международна война и по искане на наследилия трона цар Борис III Пловдивското кметство изсича гората в Царския остров и раздава повече от 1000 куб. м дърва за огрев на бедните жители. През 1924 година царят продава своята благосъстоятелност от 900 дка за 2 000 000 лв. по тогавашния паричен курс още веднъж на Общината на с. Мечкюр (дн. квартал Прослав). Едва по-късно регионът става наличен за елементарните жители, а по-късно е включен и в градоустройствените проекти на Пловдив.
От 24 юни 1980 година Царският остров към този момент се назовава парк „ Отдих и просвета ”, като в него се възнамерява изцяло озеленяване. Проектът включва летен спектакъл, инерционна железница, виенско колело, зала на смеха, делфинариум, ресторант, кафе-сладкарница, яхтклуб, ловджийски дом, ловно стрелбище, лятна дискотека, лятна читалня, места за пикник, резерват за елени, павилион за електронни игри и риболовен кейове.
Изваяли фонтана на Деметра за брачен подарък на Фердинанд
Цар Симеоновата градина радва пловдивчани от 1892 година, като е открита в чест на Първото българско ревю. В тези години българският княз Фердинанд с декрет подарява градината на града с две условия - да носи името на великия български държател Симеон І и пловдивчани да се грижат за нея.
Любопитното е, че тя не е натурален парк, а е изкуствено основана от швейцарския градинар Люсиен Шевалас, придворен градинар на турския султан Абдул Азис. По този мотив през 1892 година вестник " Трибюн дьо Женев " написа: „ Чудеса описват за павилионите, само че най-вече за градините, пещерите, фонтаните, дължими на някой си Шевалас, който не се задоволява единствено със садене на дървета (това, което всеки селяндур може да направи), само че се старае посредством тяхното място, поредност, добър избор да ги показа по-изящно и по-хубаво... ”.
С фонтана на Деметра италианският ваятел Арнолдо Дзожи печели първа премия на конкурс в Белгия. Извайва го по поръчка на австрийския император като брачен подарък на княз Фердинанд, който пък го дава на Пловдив.
Дондуковата градина е първият публичен парк в България
Дондуковата градина е първата социална зелена повърхност, която се урежда в центъра на Пловдив. В нейните сенки са се събирали на раздумка Иван Вазов, Христо Данов, Захари Стоянов и още хиляди именити пловдивчани. Създадена незабавно след Освобождението през 1878 година, тя е първата градска градина с представителни и публични функционалности освен в Пловдив, само че и в цяла България.
Заслуги за това има фамозният „ министър на цветята “ Люсиен Шевалас, а основен подстрекател и разпоредник за оформянето й е генерал-губернаторът на Санстефанска България княз Дондуков-Корсаков.
Шнитер заложил първите зелени улици под тепетата
Прочутият Йосиф Шнитер преди време имал основна роля за построяването на зелената система на Пловдив. Именно посредством неговия градоустройствен проект в далечната 1896 година е заложен линеарно-лъчеобразният темперамент на зелената система на града, описват ландшафтни архитекти. И още нещо - специалистът резервира хълмовете за озеленяване и замисля първите зелени улици под тепетата - това са " Станционна " (дн. „ Ив. Вазов " ) и " Цар Освободител " (дн. “Руски " ).
Същата година стартира и първото планувано залесяване на хълмовете. Акциите не престават и през 1924 година, когато Министерството на земеделието отпуска 50 хиляди фиданки за пловдивските тепета. Така от запустяло място, цялостно с камънаци, Бунарджика се преобразява в прелестен парк.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ