Свещената земя Дилмун
В духа на великите сакрални обичаи главен детайл в преданията на всички нации се явява легендата за „ античната свещена земя ”.
В множеството митове свещената земя се показва като остров посред обстойно водно пространство. Всяка национална традиция си има собствен свещен остров със свои характерни черти, само че въпреки всичко подобен по своята съществена същина на островите в легендите на другите нации.
В тази сакрална еднаквост на другите „ обекти ” се демонстрира резултатът на „ матрицата ”, заложен в митовете на другите цивилизации.
В месопотамските обичаи, в качеството си на свещена земя се явява именитият остров Дилмун. В шумерските легенди Дилмун се показва като „ блажения остров ”, „ чиста ”, „ светла ” и „ сияеща ” земя, мястото, където изгрява Слънцето.
Обитателите на тази земя не познавали заболявания и гибел. Както постоянно, имало единствено един проблем – не стигала прясната вода. Тогава великият Енки – шумерски господ на водната буря, заповядал на Уту – бога на Слънцето, да напои тази земя с прясна вода, която да добие от недрата на острова.
Тогава Дилмун се трансформирал в божествена градина с чудни зелени плодородни поля и ливади. Този земен парадайс от древношумерската литература припомня за библейската Едемска градина, явяваща се място на самодоволство и сигурност.
„ В земята Дилмун не грачи гарван. Птицата Иттиду не надава зов на птица Иттиду. Лъвът не убива, вълкът не краде агне. ”
Остров Дилмун – това е обител на боговете. Шумерският заветен остров не е бил предопределен за хора. Боговете са позволили до това блажено място само благочестивия цар Зиусудра (Зиудсура), аналог на библейския Ной, дарявайки го с величие.
Самите шумери са наричали свещения остров Дилмун своя прародина, където боговете основали хората дружно с други техни творения. В митологията не се загатва фактическото местонахождение на този остров, загатва се единствено за „ далечна страна, намираща се зад планините, където изгрява Слънцето. ”
Много откриватели в търсене на прототипа отъждествяват остров Дилмун с остров Бахрейн в Персийския залив, до крайбрежията на Арабския полуостров. По този въпрос най-убедителната версия е на американския археолог Питър Корнуел, който отделя историческия Дилмун от митичния.
По негово мнение в настоятелен и астрологични клинописни документи от античен Шумер попада историческият Дилмун, който фактически се намира на остров Бахрейн. А в литературни и митологически източници се разказва именитият Дилмун – обител на боговете, който е в хипотетична далечна страна, намираща се зад планините.
За да попаднем в тази страна, би трябвало да правим „ дълготрайно ” (двумесечно) странствуване. За шумерите и двата типа обетована земя се сливали в едно цяло, в действителност историческият тип на острова е въплъщение на легендата.
Такова преместване на свойства от именити обекти или събития върху познати и близки обекти на античните хора е особено за мирогледа при всички нации.
