Бягствата от затвор, които звучат като приказка
В духа на събитията с избягалите пандизчии през вчерашния ден, споделяме 4 поразителни случая на бягства от пандиза в международната история.
Най-дръзкото бягство от затвор в историята на Англия се състои на 25 септември 1983 година в окръг Антрим, Северна Ирландия, когато 38 пандизчии от Ирландската републиканска войска (Irish Republican Army, IRA). Те излежават присъди за убийства и осъществяване на атентати. По време на бягството им един от надзирателите получава инфаркт и умира, а други 20 са ранени, двама от които са простреляни с пушки, вкарани в пандиза нелегално. Затворът се е считал за един от най-строго охраняваните в Европа. В допълнение към 5 метровата ограда, всеки от блоковете е ограден от своя лична стена висока 5 метра с бодлива тел и стоманени врати.
Малко след 2:30 сутринта пандизчиите „ завладяват “ своя блок, заплашвайки пазачите. Някои от пандизчиите взимат облеклата и ключовете от колите на пазачите. В 3:25 идва камионът, който доставя храна и водачът схваща, че ще оказва помощ на пандизчии да избягат. Мъжете връзват крайници му за педала и му споделят накъде да кара. В 3:50 камионът напуща блока и скоро по-късно и пандиза с всичките 38 мъже в него.
В идващите дни 19 от пандизчиите са хванати. Останалите са получили помощ от IRA да си намерят скривалища. Някои от групата съумяват да отидат Съединени американски щати, само че по-късно са открити и екстрадирани. Заради слаба политика в Северна Ирландия нито един от ненамерените не е наказан, а някои даже са амнистирани. В момента над целия затвор са опънати железни въжета, които да попречат на хеликоптери да кацат при положение, че някой желае да избяга по този метод.
Този словашки евреин е един от дребното, съумели да избягат от Аушвиц. Вецлер е прочут с описанието, което той и сътрудникът му по бягство Рудолф Врба, дават за това по какъв начин наподобява лагерът от вътрешната страна – двамата дават проект на лагера, елементи по структурата на газовите камери, крематориумите и най-убедителното – флакон с отровния газ „ Циклон Б “. Докладът „ Врба-Вецлер “ е първото детайлно изложение на Аушвиц, което Съюзниците признават за правдиво.
Два часа преди рутинната инспекция на 7 април 1944 година, Вецлер и Врба са скрити в укритие, направено от други пандизчии. Мястото на скривалището е отвън периметъра на лагера и там се е строяла пристройка, която следва да поеме маджарски евреи в бъдеще. Скривалището съставлява купчина от дървени парчета, предопределени за градежа. За да заблудят кучетата на лагера (пазени тъкмо за такива случаи), пандизчиите разпръскват тютюн и бензин към мястото. Още същата вечер сирените прозвучават. В идващите три дни вътрешният и външният периметър на лагера са обградени. Но откакто няма и диря от двамата евреи, всички вземат решение, че те към този момент са се измъкнали. На 10 април двамата, наметнати с немски палта и ботуши взети от лагера, се насочат на юг към Словакия.
За своята 29-годишна история, са регистрирани 14 опита за бягство от „ Алкатрас “, в които вземат участие 34 пандизчии. Официално всеки опит приключва с крах и хванатите след това или са убити или върнати в килиите. Но два опита (от 1937 година и 1962 г.), в които участниците не са открити, дават плод на теории, че в действителност бягствата им са били сполучливи. Най-известното бягство е от 11 юни 1962 година, когато Франк Морис и братята Англин излизат от килиите си, отиват на тавана на блока, срязват решетките и излизат на покрива на пандиза през вентилационен отвор. От там слизат по водосточната тръба, прескачат мрежите и се качват на лодка. За триото се има вяра, че не е оживяло и са оповестени за изчезнали и след това мъртви. Тела обаче по този начин и не са открити.
През януари 1943 година Роджър Бушел, пандизчия в немски военнопленически лагер прави един от най-амбициозните проекти за бягство в историята. Планът е да се изкопаят три тунела с кодови имена Том, Дик и Хари. Всеки от входовете е деликатно определен, тъй че да не бъде забелязан от пазачите. За да не бъдат засечени от микрофоните на лагера, тунелите се копали на дълбочина от 9 метра. Били доста дребни, задоволителни с цел да минава един човек през тях. Всякакви дървени материали от лагера са събирани и употребявани за барикада на „ структурите “. За пет месеца пленниците изкопават 130 тона пръст. „ Хари “ е приключен през март 1944 година и бягството стартира. Под прикритието на безлунната нощ, пандизчии от прилежащите бунгала влизат в тунела. Оказва се обаче, че изходът му не е, където се е предполагало, и изходът се намира в рискова непосредственост до оградата на лагера. 76 мъже съумяват да излязат от него. Сутринта на 25 март 77-ият пандизчия е видян от пазачите. От всички мъже, единствено трима съумяват да избягат, 50 са убити, а останалите – пратени назад в лагера.
