В Древен Рим имало един празник наречен Сатурналии. По време

В Древен Рим имало един празник наименуван Сатурналии. По време на честването му, всяка година в края на месец декември, функциите в обществото се обръщали. Пируването и веселието било съпроводено с една от основните характерности на този празник, цялостната независимост, която робите получавали и с която господарите им трябвало да се преценяват. Докато траел празникът публичните каузи били отменяни, нарушителите не се наказвали, а учениците спирали заниманията си.

По думите на Джон Фрейзър ( “Златната клонка ”), всяка просвета има своите нормални ограничавания и правила, които в несъмнено време си разрешава да нарушава, като по този метод си дава отдушник. Тази екстатичност, нарушаването на нормалния курс на живота, е скъпа глътка въздух и тя не е непокътната единствено за общностите.

Нашите лични дребни протести имат същия капацитет, само че в смален, самостоятелен размер. Те ни карат да погледнем света от различен ъгъл, сменяйки гледната точка, дават ни чувството, че си разрешаваме непозволеното, изваждат ни от коловоза на нормалното и ни слагат в непривични обстановки. Не би трябвало да подценяваме потребността да отпуснем парата и да свалим маската. Встрани от сериозността, надалеч от напрежението, да се обърнем положително към това, че прекосяването на граници освен че не е ужасно, само че от време на време е доста плодотворно.

Прекомерната ригидност, условията, рестриктивните мерки не работят, a пораждат изкривени форми, когато към тях не върви и това копче, с което постоянно можем да ги изключим, най-малко за малко. Казано другояче, не знаеш иззад кое малко бунтче ще изскочи нещо хубаво и стойностно.

Бунтовнически ден, не седмица

Излизането от темп може да ни изиграе и неприятна смешка. Затова би трябвало да го употребяваме с мярка, по малко, единствено колкото още веднъж да засияе салдото към нас. Тук не става дума за изцяло разпределяне и връщане към редни привички и практики, а за намиране на краткотраен контрапункт на нормите. В противоположен случай, дребните ни протести могат да покажат и противоположната си страна – да станат прекомерно дълги. Тогава ще се загуби същността им на извънредност и те ще се трансфорат в самоцел.

Удоволствието да прекрачиш прага и да излезеш от рамките идва от най-различни “прегрешения ”. Малките ни способи да избягаме от притискащите ни отговорности, с цел да можем след това със свежи сили да се върнем към тях, са самостоятелни – зависят от рамките, с които сме привикнали да се съобразяваме. И въпреки всичко, в основата на изправянето против някоя норма, си остава умеенето да можем да въстанем против себе си и сами да сложим под въпрос рестриктивните мерки, които си постановяваме.

Търсене на ентусиазъм в неподозирани ъгли:

• Изяжте най-сетне този шоколад, който от толкоз време ви гледа с печален какаов взор
• Купете си безсрамно скъпите обувки, от които „ нямате потребност “
• Излезте в най-натоварения миг, за малко, за себе си
• Направете тъкмо това, което желаете да извършите, без да отлагате