Великият Гочо Василев на 75: Косата удари на камък!
В достолепна възраст влиза една от емблемите на пловдивския футбол. Георги Василев - кумирът на няколко генерации локомотивци, кошмарът на жълто-черната отбрана от 60-те и 70-те години на предишния век, екзекуторът на гениалния международен първенец Дино Дзоф, навършва в неделя 75. Мнозина несъмнено няма да повярват, че толкоз лазарника са зад тила на все по този начин енергичния и своеволен Гочо, който кръстосва града и е еднообразно добре признат от черно-бялата и жълто-черната общественост. Защото пристигналият от неврокопското село Делчево актьор с топката бе безрезервен на терена и се раздаваше до краен лимит за Нейно величество публиката.
Със сигурност Георги Василев е един от дребното български футболисти, които имат приключени две висши образования. Той е квалифициран агроном от ВСИ и магистър от Националната спортна академия. Василев е и най-резултатното крило в историята на футбола ни.
Легенди се носят за гениалния тандем в офанзива на Локо от 60-те и 70-те години сред Христо Бонев и Гочо Василев. Двамата общо означават 300 гола за черно-белите. И до момента двамата се виждат всеки ден на Лаута, а шегите им могат да разсмеят даже монахиня от някой католически медал. Гочо обаче признава, че Зума е най-големият. " Той бе измежду най-хубавите футболисти на своето време. Ако бе излязъл на Запад, можеше и Златна топка да завоюва ".
Четири десетилетия минаха от последното присъединяване на щурмовака в пловдивското дерби, само че и до момента върхът му по маркирани голове не е усъвършенстван. 13 пъти Гочо Василев пронизва вратата на градския съперник и хвърля в възторг публиката на Локо. Като същинска драка Гочо не пропуща да се заяжда под път и над път с " жълто-черните ". Никой от тях обаче не изпитва завист, тъй като в златните времена на пловдивския футбол играта и артистите бяха над всичко.
Роденият в Демирхисар сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 година твърди, че не ненавижда канарчетата. Той си резервира положителното другарство с тогавашните си непримирими съперници и след края на кариерата. Гочо играе постоянно табла с Добри Ненов съвсем до кончината на славния в миналото нападател на канарчетата. Василев пие кафе с Динко Дерменджиев, когато на Чико му прилошава и е откаран в болничното заведение, където почива.
Легендарното крило твърди, че има единствено 2 загуби от Ботев. “Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият ”, твърди футболист №1 на Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.
" Дербитата с Ботев ми бяха най-лесните мачове. Христо Бонев преди тях напряко обезумяваше. На мен въобще не ми пукаше. Преди един подобен мач Голямата къща беше препълнена още 2 часа преди началото. От нямане какво да вършим с Тошо Иванов спретнахме игра на сантасе. Зума беше почнал да загрява и пристигна да ни се скара. Аз му споделих: " Ти си тичай, разтягай, а футбола го остави на мен ". На самия мач им вкарах 2 гола и си ги изпратихме по живо-по крепко ".
" Започнах кариерата си в Пирин Гоце Делчев. На един младежки шампионат ме видяха треньорите на Локомотив Димитър Григоров и Панайот Танев. Поканиха ме да дойда в отбора и аз одобрих. С годините се видя, че съм направил верния избор.
Имаше огромна конкуренция, само че се постанових незабавно. В първите пет мача вкарах пет гола. Треньорът Григоров обаче беше огромен психолог. Щом отбележех, ме сменяше, с цел да не се главозамая.
Тогава нямаше стимуланти, витамини. Мама ми пращаше мед и орехи от Делчево и с тях заякнах. Контузии през дългата кариера не съм имал.
С Локо реализирах доста триумфи и самопризнание. Не си представям живота без обичания тим. Във футбола се влюбих още от дребен. Случвало се е пешком да вървя от Делчево до Гоце Делчев 10 км за подготовка ", спомня си Георги Василев.
Куриозните и радостните моменти в славната му кариера не са един и два. " По мое време съдиите толерираха по-твърдия футбол. На места като Враца и Дупница имаше бранители, които безусловно чупеха крайници. Реферите се правеха, че не виждат. Веднъж ни предстоеше посещение на Марек. На тях им трябваше победа, с цел да останат в А група. Треньор им беше един софиянец, викаха му Баба Рада. В коридора беше извикал един от техните касапи, който му сподели: " Тренеро, нема а се плашиш. За русио (Христо Бонев) не бери грижа. Он го нема на гостувания. А че фатим македонецо (мен има предвид), он е рисков. Гледай си часовнико, на петата минута македонецо ке биде навън ".
Още през цялото време обаче аз му влязох на таран с два лакътя, а в петата минута им вкарах гол. Ритаха като магарета, но тоя левент, дето щеше да ме осакатява, в опит да ме контузи, се контузи самичък. Удържахме победа, те изпаднаха. После с камъни ни счупиха автобуса ". На другия ден в един вестник излезе подигравка, под която пишеше " Косата удари на камък ".
Друг емблематичен миг от кариерата на Гочо е мач с Ботев. Двата тима водят люта борба пред препълнените трибуни на Голямата къща, само че голове няма. Минута преди края Зума центрира, а Гочо отдолу под ръцете на огромния вратар на канарчетата Михаил Карушков с глава мушва топката в мрежата. Инстинктивно Карушков хваща главата на Василев. " Михале, пусни ми главата, с цел да си извадиш топката от мрежата ", му споделя Гочо, а Карушков побеснява и потегля да го гони към центъра, само че се стопира, защото именитото крило е съборен на земята от целуващите го съотборници.
Избрано от Гочо
" Няма вратар, на който не съм вкарвал гол. Веднъж един ми вика: " На мен не си ми вкарал! ". Казах му: Ами аз не те познавам бе, мой човек! Как да ти вкарам. Ти беше запаса. На запаса по какъв начин да вкарам! "
" Вкарвал съм доста голове, играл съм против най-хубавите бранители в света. Не ми е било мъчно да надиграя Факети, Сарти, Аладжов, Цоньо Василев. Най-трудното ми беше да направя от Христо Бонев футболист. "
" Вие за какво ме пренебрегвате за сметка на Зума, бе? Знаете ли, че преди време той се обръщаше към мен: " Другарю Василев, може ли да ми подадете на празна врата, с цел да вкарам? ". К`во да го върша, треньорът тогава го оставяше запаса и един от редките пъти, когато го пусна на промяна, му я дадох на празна врата да се запише и той. "
" Как да ненавиждам канарчетата, бе? Аз ги обичам. С наградите от головете, които им вкарах, си купих жилището в “Кършияка ". Затова, като минавам около техния стадион, постоянно ги възвеличавам с думите: Благодаря ви, пиленца мои! Без вас не можеше да имам покрив над главата. "
" Срещу Ботев имам единствено две загуби. Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият. " (Лидерите на ОК на Българска комунистическа партия Пловдив през 60-те и 70-те години.)
" Вървя си един ден по Главната и против мен Гельо Делев (голям бранител на Ботев от 70-те години). Викам му: " Оооо, Гельо, по какъв начин си, бе? ", и му депозирам ръка. И той сепнато ми подава ръка, само че го чувствам, че трепери. Казах му: Еее, аз от 30 години не съм пипал топка, а ти още трепериш, като ме видиш!
" Прякора ми Луи дьо Финес го измислиха след един мач в Чехословакия. Там ме пазеше един два метра висок. Беше муден, само че настойчиво ме преследваше по терена. Викам - в този момент тоя ще го скъсам от крачоли. Финтирах го аз няколко пъти и той все на земята. Подадох му ръка най-после да се изправи, а той, като стана, ме изгледа неприятно и ме ръфна за носа. Целият потънах в кръв. Даже като ме изнасяха с носилката, плюх по него и го направих целия червен. И тъй като съм направил шоу, ме кръстиха на фамозния френски артист. "
Със сигурност Георги Василев е един от дребното български футболисти, които имат приключени две висши образования. Той е квалифициран агроном от ВСИ и магистър от Националната спортна академия. Василев е и най-резултатното крило в историята на футбола ни.
Легенди се носят за гениалния тандем в офанзива на Локо от 60-те и 70-те години сред Христо Бонев и Гочо Василев. Двамата общо означават 300 гола за черно-белите. И до момента двамата се виждат всеки ден на Лаута, а шегите им могат да разсмеят даже монахиня от някой католически медал. Гочо обаче признава, че Зума е най-големият. " Той бе измежду най-хубавите футболисти на своето време. Ако бе излязъл на Запад, можеше и Златна топка да завоюва ".
Четири десетилетия минаха от последното присъединяване на щурмовака в пловдивското дерби, само че и до момента върхът му по маркирани голове не е усъвършенстван. 13 пъти Гочо Василев пронизва вратата на градския съперник и хвърля в възторг публиката на Локо. Като същинска драка Гочо не пропуща да се заяжда под път и над път с " жълто-черните ". Никой от тях обаче не изпитва завист, тъй като в златните времена на пловдивския футбол играта и артистите бяха над всичко.
Роденият в Демирхисар сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 година твърди, че не ненавижда канарчетата. Той си резервира положителното другарство с тогавашните си непримирими съперници и след края на кариерата. Гочо играе постоянно табла с Добри Ненов съвсем до кончината на славния в миналото нападател на канарчетата. Василев пие кафе с Динко Дерменджиев, когато на Чико му прилошава и е откаран в болничното заведение, където почива.
Легендарното крило твърди, че има единствено 2 загуби от Ботев. “Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият ”, твърди футболист №1 на Пиринска, Вардарска и Егейска Македония.
" Дербитата с Ботев ми бяха най-лесните мачове. Христо Бонев преди тях напряко обезумяваше. На мен въобще не ми пукаше. Преди един подобен мач Голямата къща беше препълнена още 2 часа преди началото. От нямане какво да вършим с Тошо Иванов спретнахме игра на сантасе. Зума беше почнал да загрява и пристигна да ни се скара. Аз му споделих: " Ти си тичай, разтягай, а футбола го остави на мен ". На самия мач им вкарах 2 гола и си ги изпратихме по живо-по крепко ".
" Започнах кариерата си в Пирин Гоце Делчев. На един младежки шампионат ме видяха треньорите на Локомотив Димитър Григоров и Панайот Танев. Поканиха ме да дойда в отбора и аз одобрих. С годините се видя, че съм направил верния избор.
Имаше огромна конкуренция, само че се постанових незабавно. В първите пет мача вкарах пет гола. Треньорът Григоров обаче беше огромен психолог. Щом отбележех, ме сменяше, с цел да не се главозамая.
Тогава нямаше стимуланти, витамини. Мама ми пращаше мед и орехи от Делчево и с тях заякнах. Контузии през дългата кариера не съм имал.
С Локо реализирах доста триумфи и самопризнание. Не си представям живота без обичания тим. Във футбола се влюбих още от дребен. Случвало се е пешком да вървя от Делчево до Гоце Делчев 10 км за подготовка ", спомня си Георги Василев.
Куриозните и радостните моменти в славната му кариера не са един и два. " По мое време съдиите толерираха по-твърдия футбол. На места като Враца и Дупница имаше бранители, които безусловно чупеха крайници. Реферите се правеха, че не виждат. Веднъж ни предстоеше посещение на Марек. На тях им трябваше победа, с цел да останат в А група. Треньор им беше един софиянец, викаха му Баба Рада. В коридора беше извикал един от техните касапи, който му сподели: " Тренеро, нема а се плашиш. За русио (Христо Бонев) не бери грижа. Он го нема на гостувания. А че фатим македонецо (мен има предвид), он е рисков. Гледай си часовнико, на петата минута македонецо ке биде навън ".
Още през цялото време обаче аз му влязох на таран с два лакътя, а в петата минута им вкарах гол. Ритаха като магарета, но тоя левент, дето щеше да ме осакатява, в опит да ме контузи, се контузи самичък. Удържахме победа, те изпаднаха. После с камъни ни счупиха автобуса ". На другия ден в един вестник излезе подигравка, под която пишеше " Косата удари на камък ".
Друг емблематичен миг от кариерата на Гочо е мач с Ботев. Двата тима водят люта борба пред препълнените трибуни на Голямата къща, само че голове няма. Минута преди края Зума центрира, а Гочо отдолу под ръцете на огромния вратар на канарчетата Михаил Карушков с глава мушва топката в мрежата. Инстинктивно Карушков хваща главата на Василев. " Михале, пусни ми главата, с цел да си извадиш топката от мрежата ", му споделя Гочо, а Карушков побеснява и потегля да го гони към центъра, само че се стопира, защото именитото крило е съборен на земята от целуващите го съотборници.
Избрано от Гочо
" Няма вратар, на който не съм вкарвал гол. Веднъж един ми вика: " На мен не си ми вкарал! ". Казах му: Ами аз не те познавам бе, мой човек! Как да ти вкарам. Ти беше запаса. На запаса по какъв начин да вкарам! "
" Вкарвал съм доста голове, играл съм против най-хубавите бранители в света. Не ми е било мъчно да надиграя Факети, Сарти, Аладжов, Цоньо Василев. Най-трудното ми беше да направя от Христо Бонев футболист. "
" Вие за какво ме пренебрегвате за сметка на Зума, бе? Знаете ли, че преди време той се обръщаше към мен: " Другарю Василев, може ли да ми подадете на празна врата, с цел да вкарам? ". К`во да го върша, треньорът тогава го оставяше запаса и един от редките пъти, когато го пусна на промяна, му я дадох на празна врата да се запише и той. "
" Как да ненавиждам канарчетата, бе? Аз ги обичам. С наградите от головете, които им вкарах, си купих жилището в “Кършияка ". Затова, като минавам около техния стадион, постоянно ги възвеличавам с думите: Благодаря ви, пиленца мои! Без вас не можеше да имам покрив над главата. "
" Срещу Ботев имам единствено две загуби. Едната е по разпореждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без разпореждане от Българска комунистическа партия в никакъв случай нямаше да ни бият. " (Лидерите на ОК на Българска комунистическа партия Пловдив през 60-те и 70-те години.)
" Вървя си един ден по Главната и против мен Гельо Делев (голям бранител на Ботев от 70-те години). Викам му: " Оооо, Гельо, по какъв начин си, бе? ", и му депозирам ръка. И той сепнато ми подава ръка, само че го чувствам, че трепери. Казах му: Еее, аз от 30 години не съм пипал топка, а ти още трепериш, като ме видиш!
" Прякора ми Луи дьо Финес го измислиха след един мач в Чехословакия. Там ме пазеше един два метра висок. Беше муден, само че настойчиво ме преследваше по терена. Викам - в този момент тоя ще го скъсам от крачоли. Финтирах го аз няколко пъти и той все на земята. Подадох му ръка най-после да се изправи, а той, като стана, ме изгледа неприятно и ме ръфна за носа. Целият потънах в кръв. Даже като ме изнасяха с носилката, плюх по него и го направих целия червен. И тъй като съм направил шоу, ме кръстиха на фамозния френски артист. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ