Силата на правилните решения
В положителни времена недотам положителните решения може да не дадат чак толкоз неприятно отражение. Но в неприятни години неприятните решения може да са съдбовни. А в този момент редица анализатори предизвестяват за задаваща се криза. Срещаме предизвестия, че в тази мощно променлива бизнес среда страните от еврозоната, Обединеното кралство и страните, в които балонът в пазара на недвижими парцели продължава да се разраства, ги чакат съществени стопански провокации през 2023 г. Твърди се, че хегемонията на $ е както причина, по този начин и признак за загубата на прелест на европейския континент, който понася цялата тежест на спираловидната инфлация, подхранвана от енергийната рецесия, подчертана от неподходящия обменен курс на вносните материали. Прекалено мощният $ станал ускорител на рецесията… Но тъкмо тези турбулентни времена не са еднообразно неприятни за всички, а има и в действителност процъфтяващ бизнес, макар неприятния политически пасианс и неподходящия стопански полъх.
Колко е добре/зле за България ситуацията? Какъв курс да държи страната, когато политиците не желаят крепко да заловен кормилото на властта и на отговорността? Кои са положителните решения, които биха ни повели към икономическа непоклатимост и напредък?
По някои от главните въпроси, свързани с развиването на стопанската система и на страната ни, получаваме противоположни отзиви, безапелационно предпазени. Тогава по какъв начин да разпознаем кое би било вярното и кое ще е неправилното решение за България, щом в никакъв случай нищо не е еднообразно положително за всички…
Предлагаме гледната точка на двама стопански анализатори и един бизнесмен:
Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система:
Важно е да не изпаднем в продължителна рецесия
В сложни времена България съумява да избегне най-лошите сюжети, в положителните години обаче не се вземат най-хубавите решения
България има предпоставки за напредък, само че все нещо ни блокира да станем по-богата страна. Имаме дълготрайни спънки пред растежа, които имат и краткосрочно отражение. Демографският срив пречи на стопанската система, само че дава и отрицателна вероятност, защото стопира капиталови планове. Проблемът с демографията в допълнение се утежнява от просветителната конструкция и стряскащата статистика за грамотността. Как да обърнем трендовете? Ако успеем да го създадем, ще стартира завръщането на младежи от чужбина да работят тук. Някои считат, че това са необратими процеси, само че Ирландия сподели, че има метод то да стане. Затова дано да насочим повече внимание към образованието в всеобщите учебни заведения. Връщането на хора подкрепя бъдещия стопански напредък и капиталовите планове, а въпреки това, в случай че има икономическо раздвижване, приходите порастват и качеството на живот се усъвършенства, ще има доста българи, които ще се завърнат. Това е като философския въпрос за яйцето и кокошката. Вярвам, че даже някои дребни стъпки
може да извърнат обстановката към положително
България е в периферията и по ред аргументи е в мъчно състояние: стопански бяхме свързани със Съветския съюз, влязохме предпоследни в Европейски Съюз, не сме член на еврозоната. Полуразкрачени сме и не е ясно къде стоим. Според мен всевъзможни политически старания, които ни придвижват към ядрото, дават по-голяма сигурност и дълготрайна вероятност. Ако България не е в Европейски Съюз, би се превърната в хибрид сред Босна, Молдова и Беларус. Нас ни тегли ядрото на Европейски Съюз, както и мощната европейска стопанска система. Колебанията ни дават черна точка за кредитния рейтинг, вложенията и стратегическите решения. Инвеститорите търсят освен по-евтини запаси, само че и сигурност и непоклатимост. Дългосрочно имаме проблем с вложенията, а те са свързани и с държавната политика. Българската държавна и общинска администрация продължава да работи в режима от 90-те години. Все още считат, че вложителите може да ги привлечеш, като им предложиш място да си построят завода. Липсва подготвеност за адаптиране към техните потребности. А кой търси тези частни вложители, които към момента не знаят за България?
Имаме
систематичен проблем с усвояването на обществените средства
– европейски и национални. Драмата с автомагистрала „ Хемус “ ни води и до въпроса за какво толкоз години тя не бе издигната, за какво ги няма транспарантните процедури, търгове, проекти… Това е проблем на финансовото бюджетиране в страната, няма явен развой по какъв начин се възнамерява, проектира, извършва.
Сега имаме неповторим късмет – стартира нов програмен интервал, би трябвало да се довършват и планове по остарелия програмен интервал, плюс Плана за възобновяване. Но всичко това стои на трупчета поради политическата неустойчивост и забавяния на съответната администрация. Този запас в идващите 1-2 години може да отпуши обществените вложения, които поддържат и частните. Това е запас за по-висок напредък или за намаляване на криза, привнесена от криза в главните ни търговски сътрудници. В момента светът е пред алтернативата: с цел да се бори с инфлацията, би трябвало да се докара криза. Кредитът става сложен и безценен, това понижава потреблението и вложенията, което значи по-ниска икономическа интензивност. И с цел да не пострадаме толкоз доста – би трябвало нещо да създадем. Едната опция е обвързвана с обществените вложения, а другата - с привличането на частни вложения. Крайно време е
да дадем явен знак къде отиваме
Затова пътят към еврозоната е доста значим. Този наш вътрешен спор извън наподобява като политическа препирня, а по-лошото – считат, че има проблем, поради който не се причисляваме. Когато не знаеш какъв е казусът, слагаш награда на риска. Опитът демонстрира, че периферията е по-силно атакувана в рецесии и страда по-силно, даже да води преди рецесиите благоразумна политика. Това е една от главните изгоди да си „ вътре “ в еврозоната, вместо „ извън “. Догодина се чака мощен напън по линия на всички бизнеси, които разчитат на евтиното кредитиране – от покупката на парцели, строителството, та чак до колите. Вдигането на лихвите и стягането на кредитните условия няма по какъв начин да заобиколи България.
Има много компании, за които
тази рецесия основава сполучливи предпоставки
Сред тези бизнеси е производството на биогорива, метали, първични материали, добивната промишленост също пораства. Там разноските са по-високи поради енергоизточници и първични материали, само че пък има и огромен растеж на приходите от продажби. България е чист експортьор на зърнени и маслодайни култури. IT секторът и аутсорсингът на услуги са различен положителен образец, във времето на пандемията те прибавиха над 10 хиляди работни места, каквито бяха изгубени в заведенията за хранене.
Не сме в обстановка, в която единствено едно нещо блокира растежа и като го мръднем, всичко ще се оправи. Политическата рецесия има своята цена и в случай че тя продължава, ще стартираме да плащаме тази цена. Ако администрацията е в блокаж, ще има компликации с Плана за възобновяване, с усвояването на евросредствата. Общините, които не знаят ще имат ли достъп до средства, бавят планове. Има закъснение, само че по този начин работи демокрацията.
В последните 20 година при рецесии очевидно имаме защитни механизми да избегнем най-лошите сюжети. Но пък в положителните години не съумяваме да реализираме бърз напредък и да се трансформираме коренно. Така и не станахме стопански тигър – нито сме като Естония или Ирландия, нито сме авто производител като Словакия. Липсва ни храброст и експедитивност. Но пък
имаме спирачки и здрав разсъдък
които не ни дават мощно да залитнем и да загубим равновесие. В рецесия е значимо какъв брой дълбока и какъв брой продължителна е за теб тя. Дори да пропаднеш внезапно, значимо е бързо да отскочиш, както стана в пандемията. Икономиката към този момент надвиши предкризисните равнища, не просто възвърне спада поради пандемията. Сега, в тази неустановеност, каквото и да се случи, е значимо бързо да се приспособяваме и да не изпаднем в продължителна рецесия.
Три стъпки
- Ясна геополитическа ориентировка и консенсус за еврозоната. Трябва най-накрая да се определим какъв курс държим. Тази непрекъсната неустановеност е непродуктивна.
- Рестарт на капиталовата интензивност, откакто продължителен проблем от последните години са ниските вложения. Освен мостове и автомагистрали, би трябвало да се вършат и огромни фабрики. Това ще отключи положителен цикъл.
- Нулев налог за реинвестирана облага би дал тласък за разширение на активността посредством нови вложения на бизнеси, които към този момент оперират в страната, вместо парите да „ спят “ в банкови сметки.
Доц. Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките:
Да си слагаме цели с количествен измерител
Влизането на България в еврозоната през 2024 година е като да се включите в шампионат на Формула 1 с велосипед
Състоянието на българската стопанска система може да съпоставим с парче земя, от което е отстранен хумусният пласт, осигуряващ хранителната среда за растенията. Безсмислено е да разсъждавате какво и по кое време да сеете, до момента в който не възстановите хумуса. Системата на образованието е добра илюстрация: „ Реколтата “, която се появява с всяка последваща година, демонстрира, че тази система се нуждае от сериозна рекултивация. Срещу това обаче има мощна опозиция и всяка самодейност неизбежно завършва с дребни козметични ограничения.
Картината не е по-оптимистична и в действителния бранш. Както във всяка периферна стопанска система, по този начин и у нас локалният капитал в най-благодатните браншове като банкиране и търговия на дребно, е преместен от външни вложители. За нашите бизнесмени остават единствено огромната административна тежест и изкривените тласъци при публичните поръчки. Анкетата на БСК през 2019 година демонстрира, че над 90% от участниците в допитването са ставали очевидци на нагласени процедури по Закона за публичните поръчки. Трудно можете да развивате бизнес в сходна среда, камо ли
да поставите стопанската система на нова основа
и да търсите по-добър модел на напредък.
Публична „ загадка “ е, че някои огромни компании практикуват трансферно ценообразуване, превъртайки оборота през външни компании. Така облагата остава в зони, в които не се заплащат налози за тяхната активност, а нашата хазна потъва в тежки дефицити. Има разнообразни способи за справяне с този проблем, като да вземем за пример въвеждането на най-малък предел за размера на корпоративния налог на база 1% от брутните балансови активи в някои страни от Латинска Америка. Но такава стъпка, както и всяко дейно деяние против избягването на налози, е на практика невъзможна у нас, защото партията, която го предприеме, ще изчезне още на идващите избори. Последиците са забележими - хазната не съумява да събере даже дължимия Данък добавена стойност при над 16% растеж на номиналните обороти през първото полугодие на 2022 година Министерството на финансите регистрира нулев растеж на приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби със артикули и услуги, без да дава никакво пояснение за това.
Позитивен резултат
в който и да е бранш може да се реализира единствено в случай че се заложат дълготрайни цели с външен измерител. Ако не желаеме образованието да е „ черна дупка “, в която потъват пари, би трябвало да сложим измерима и справедлива цел за неговия прогрес, като да вземем за пример възстановяване в класирането ни по Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) за избран интервал. Подобен метод до 2010 година се прилагаше във Англия, където всяко ново държавно управление представяше така наречен public service agreements - към три дузини категории с ясни тригодишни цели и справедливи критерии за оценка на напредъка, които всеки английски гражданин можеше да наблюдава. Такъв метод се ползва в частния бизнес. Това е единственият работещ механизъм, който може да докара до смяна на системата.
Идеята за нова стопанска система минава през
основаването на условия
в които тя да се развива. Безпредметно е да приказваме за високи технологии и за браншове с висока добавена стойност в корумпирана среда, враждебна към бизнеса. Да напомним, че в отчет от 2019 година на Европейска комисия се споделяше, че две трети от съмнителните преводи, докладвани от банките пред службите за финансово разузнаване, са свързани с настоящи политици. В сходна среда виреят единствено близки до ръководството стопански кръгове.
От влизането в еврозоната
България ще получи само негативи
Данните от последните аукциони на Министерството на финансите демонстрират, че пазарите задействат автоматизираните спирачки в процеса на нашето задлъжняване. След като се присъединим към еврозоната, този автоматизъм ще бъде блокиран и тегленето на дълг ще се улесни доста заради фиктивното възстановяване на нашия кредитен рейтинг. Така България ще може да потегли по пътя на останалите периферни стопански системи в Европейски Съюз и да потъне в дълг, като в това време ще бъде принудена да оказва помощ на тези, които са тръгнали преди нея по този път. Като част от централните банки на страните членки на еврозоната Българска народна банка ще стартира да взе участие в стратегиите за финансиране на страните от периферията. Значителна част от първокласните активи, обезпечаващи левовете ни сега, ще бъдат сменени с гръцки, италиански и португалски скъпи бумаги. Българските жители ще поемат тежестта на присъединяване в „ избавителни механизми “, с които еврозоната поддържа свръхзадлъжнелите страни членки от периферията. Членството във валутния съюз има висока цена и България ще би трябвало да я заплаща
без да може да се възползва от опциите
които дава еврозоната, заради недоразвитата конструкция на своето произвеждане и експорт. Ако държите да участвате в шампионата на Формула 1, само че имате само велосипед и някак съумеете да излъжете критериите, ще платите таксата за присъединяване. Но още след първата обиколка някой от по-бързите болиди може да ви изблъска от пистата. Подобен беше и резултатът от влизането ни в Европейски Съюз, в случай че не покривахме критериите от Копенхаген. След 15 година участие България остава на равнището на доставчик на първични материали, полуфабрикати и жива мощ.
Накъде и по какъв начин с българската стопанска система?
Населението на България се топи и мъчно ще мотивирате сериозна бизнес самодейност да проработи тук. Ние сме преди всичко по смъртност и миграция в Европа. Нуждаем се от незабавни ограничения против демографската злополука, само че плодовете на сходни старания зреят най-рано след едно десетилетие, а това за политическия хайлайф е прекомерно отдалечен небосвод. Въпреки всичко България към момента може да пречупи отрицателните трендове. Необходим е единствено съзнателен хайлайф, ясни цели и наказания за симулантите.
Три стъпки
- Управлението наподобява на часовник - демонстрира тъкмо време, когато всички негови елементи работят в синхрон. Дейността на институциите би трябвало да е транспарантна.
- Доходите ще се усилят, когато се появят задоволително жизнеспособни компании, които създават артикули с висока добавена стойност. Те сами ще стартират да оферират по-високи хонорари.
- Инфлацията може да се овладее, в случай че се прави противоположното на това, което се правеше до момента.
Виктор Манев, сътрудник в IMPETUS Capital:
Нужни са ни хора, които разкриват нови хоризонти
За да не изпускаме огромните благоприятни условия за развиване, страната би трябвало да смени своя фокус
Европа е в несигурно икономическа състояние, а данните от статистиката за брутния вътрешен артикул на нашата страна демонстрират, че България се развива доста добре. Може повода да е в това, че тръгваме от по-ниско равнище, само че в последна сметка от началото на 2022 година бизнесът стартира да работи обикновено. Ефектът е разследване от променената философия в икономическата политика от предходната година. Вече загърбваме практиките
да „ продаваме “ България като евтина дестинация
Тази „ груба неточност “ на политиците от 90-те години на предишния век ни направи сиромаси. Обедняхме като нация, влачим се на опашката, тъй като се врекохме на външните вложители да сме най-евтиното място. Доскоро и на уеб страницата на Агенцията за вложения като конкурентно преимущество на България се изтъкваше, че сме евтина локация.
IT секторът, който беше дребен и никой не му обръщаше внимание, към този момент порасна. Развива се, продава артикули и услуги на международни пазари, работи на международни цени и по този начин в България се заплащат международни заплати. Това основава дребна група от 50-ина хиляди души с положителни приходи, само че такава трябваше да е политиката и философията на цялата ни страна, с цел да сътворяваме висок стандарт на работа и на живот във всички сфери. Добрите приходи значат и положителни налози. Ако няма течове в събираемостта на налозите, може да се поддържа здрава обществена система, в същото време учителите, лекарите и администрацията да са с положителни хонорари. Има доста неефективности, само че няма по какъв начин те внезапно да бъдат оправени, откакто 30 години постепенно и последователно е налагана избрана визия за развиването.
В България
изкуството и културата са маргинализирани
парите за тях в бюджета са като за просяци. Това демонстрира отношението към духовната надстройка на обществото от страна на тези, които години наред държат кормилото на властта. Златен век е претърпяла българската просвета при цар Симеон Велики, защото той е осъзнал значимостта на писмеността, на литературата и изкуството, и ги е финансирал. В Боянската черква виждаме какъв брой вселенски дух са имали т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. И там някой е платил сметката, с цел да го има и през днешния ден този значим за паметта ни знак. Златен век на културата е имало, тъй като
цялата мощност на страната и нейното благосъстояние
е било ориентирано и в тази сфера, значима за нашия народ. А в последните 20-30 година грижата за българската просвета стигна до такава степен да няма съвсем никакви пари за нея. Развитостта на едно общество ще го познаем и по отношението му към изкуството и културата. Хората от тази сфера не са добре проведени, както да вземем за пример тези в съсловните организации, и по тази причина на тях може елементарно да им вземеш всичко. Но би трябвало ли да го допуснем, щом то води до духовното обедняване на нацията? Свели сме фокуса на разбиранията си до първично примитивни и елементарни неща, което не разрешава да си разтворим хоризонта. Трябват ни хора, които да виждат нови хоризонти, а това го умеят хората на изкуството.
Културата и изкуството не може да бъде оставена само на пазарен принцип. Ако всяка човешка активност се развива единствено на пазарен принцип, то няма да има и финансиране за реализирането на лудите хрумвания, които дават обещание в бъдеще да трансформират нещо. Смелите хрумвания получават значим рисков капитал и от страната с голямото схващане, че това е огромен риск, само че и опция. А нашата страна предначертано не се интересуваше за нищо, с изключение на за някакъв „ естествен “ най-малко в другите посоки. Ние, вложителите, се учим да разпознаваме лудата от налудничавата концепция. Търсим тези фактори, способни да трансфорат налудничавата концепция в невероятна
луда концепция, която има силата да повлияе на живота и бизнеса
и да се трансформира в действителност. Това би трябвало да се прави и през призмата на отговорността към ресурсите – без значение дали са публични или частни. Защото да се разпореждат и влагат непознати пари и методът, по който ги управляваш, рефлектира по един или различен метод върху публичното богатство. Ако държавната и общинската администрация подхожда с такава висока отговорност при ръководството на ресурсите, няма по какъв начин да не го видим и усетим в живота си.
Една от забавните хрумвания бе осъществена от компания в нашето портфолио - „ Алтерко “. Дори и сега анализаторите не можеха да повярват, че е вероятен годишен растеж от 43% за тази година, сега, когато международните стопански системи и софтуерни компании са напрегнат. Но с резултатите, които реализираха, те
надминаха личните си смели упования
Всички по света смятаха, че този прекомерно огромен оптимизъм за растежа се дължи на налудничави цели. „ Алтерко “ влезе в светлината на прожекторите на международни вложители, а анализаторите не имаха вяра в постижимостта на високите им планове. Подобно развиване сподели и „ Дискордиа “. Всичко това дава учредения да твърдим, че когато имащ добър бизнес модел, може да имаш забележителни достижения на международни пазари, макар всички проблеми в страната, макар рецесиите, през които светът минава.
Много постоянно не виждаме тези позитивни вести и протичащото се тук. Социалните медии изкривиха метода на приемане на информацията и една неприятна вест се продава най-малко седем пъти по-добре от положителната новина. Да намериш нещо хубаво и да се опиташ да го разкажеш, не е продаваемо.
Апетитът към неприятните вести пораства
Но позитивното се случва, а за него не се приказва и написа, така както за неприятното. Залети сме от неприятни вести и наподобяват напълно естествено заглавията да обмислим антикризисни пакети. Какви антикризисни пакети, щом стопанската система ни се развива обикновено?! Негативните вести основават чувство, че животът ще става от зле по-зле и евентуално може и да го създадем подобен като повяваме на написаното. Но в случай че при хубаво време в събота опитате да се разноските по бул. „ Витоша “, няма да намерите свободно място в заведенията. И все още всеки усеща, че
стопанската система ни е в положително положение
Има, несъмнено, и стопански индикатори, които го удостоверяват – развиването за първото полугодие на 2022 е доста положително. Но липсва настройка тези положителни вести да бъдат предавани. Ще обърна внимание на един от най-важните моменти в вложението: Когато всички са позитивно настроени, всичко коства повече. Там, където има доста оптимизъм, цените порастват.
Дали сега България е положително място за вложения? Зависи от нас да я създадем привлекателна за вложителите.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетиникономическо развиване влизане в еврозоната ПоследниНай-четениСписанието 4 Силата на верните решения Компании 932 Skoda обмисля евакуиране от най-големия авто пазар в света Политика 312 Икономическите изгоди от Шенген – какво (отново) изпускаме Любопитно 824 Как криптодобивът служи за развъждането на лалета в Нидерландия Бюджет и финанси 5974 „ Напълно безумно “: Бизнесът жигосах повдигането на МРЗ и оптималния предел Компании 5898 Гугъл слива екипите на Maps и Waze Политика 5716 Съветът на Европейски Съюз остави България и Румъния отвън Шенген Компании 5688 Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси Всички новиниКомпании 4 Инвестиция за 10 млн. лева доразвива промишлената зона в БургасОще от СписаниетоВиж всичкиИзкуство от неестествен интелектБогат е този, който споделя с другитеПредприемачеството е постоянствоКой е царят на активите
Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Силата на верните решения ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/silata-na-pravilnite-reshenija " }, " dateCreated ": " 2022-12-08T15:24:15+02:00 ", " datePublished ": " 2022-12-11T15:59:20+02:00 ", " dateModified ": " 2022-12-11T15:59:20+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " икономическо развиване, влизане в еврозоната ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/silata-na-pravilnite-reshenija ", " name ": " Силата на верните решения ", " articleBody ": " Изследовател желал да научи коя е тайната на процъфтяващия бизнес. Отишъл при процъфтяващ бизнесмен и въпреки това да е тематика на доста дълъг диалог, го помолил да му даде къс отговор. Предприемачът отвърнал единствено с две думи: „ Правилните решения! “. А по какъв начин сте сигурни, че сте взели вярното решение – бил идващият въпрос към него. Отговорът бил още по-лаконичен: „ Опит “. Но по какъв начин се получава този опит, който те води към верните решения, не спирал да пита младежът. „ Неправилните решения “, тези две думи побрали дългогодишния опит. В положителни времена недотам положителните решения може да не дадат чак толкоз неприятно отражение. Но в неприятни години неприятните решения може да са съдбовни. А в този момент редица анализатори предизвестяват за задаваща се криза. Срещаме предизвестия, че в тази мощно променлива бизнес среда страните от еврозоната, Обединеното кралство и страните, в които балонът в пазара на недвижими парцели продължава да се разраства, ги чакат съществени стопански провокации през 2023 година Твърди се, че хегемонията на $ е както причина, по този начин и признак за загубата на прелест на европейския континент, който понася цялата тежест на спираловидната инфлация, подхранвана от енергийната рецесия, подчертана от неподходящия обменен курс на вносните материали. Прекалено мощният $ станал ускорител на рецесията… Но тъкмо тези турбулентни времена не са еднообразно неприятни за всички, а има и в действителност процъфтяващ бизнес, макар неприятния политически пасианс и неподходящия стопански полъх. Колко е добре/зле за България ситуацията? Какъв курс да държи страната, когато политиците не желаят крепко да заловен кормилото на властта и на отговорността? Кои са положителните решения, които биха ни повели към икономическа непоклатимост и напредък? По някои от главните въпроси, свързани с развиването на стопанската система и на страната ни, получаваме противоположни отзиви, безапелационно предпазени. Тогава по какъв начин да разпознаем кое би било вярното и кое ще е неправилното решение за България, щом в никакъв случай нищо не е еднообразно положително за всички… Предлагаме гледната точка на двама стопански анализатори и един бизнесмен: Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система: Важно е да не изпаднем в продължителна рецесия В сложни времена България съумява да избегне най-лошите сюжети, в положителните години обаче не се вземат най-хубавите решения България има предпоставки за напредък, само че все нещо ни блокира да станем по-богата страна. Имаме дълготрайни спънки пред растежа, които имат и краткосрочно отражение. Демографският срив пречи на стопанската система, само че дава и отрицателна вероятност, защото стопира капиталови планове. Проблемът с демографията в допълнение се утежнява от просветителната конструкция и стряскащата статистика за грамотността. Как да обърнем трендовете? Ако успеем да го създадем, ще стартира завръщането на младежи от чужбина да работят тук. Някои считат, че това са необратими процеси, само че Ирландия сподели, че има метод то да стане. Затова дано да насочим повече внимание към образованието в всеобщите учебни заведения. Връщането на хора подкрепя бъдещия стопански напредък и капиталовите планове, а въпреки това, в случай че има икономическо раздвижване, приходите порастват и качеството на живот се усъвършенства, ще има доста българи, които ще се завърнат. Това е като философския въпрос за яйцето и кокошката. Вярвам, че даже някои дребни стъпки може да извърнат обстановката към положително България е в периферията и по ред аргументи е в мъчно състояние: стопански бяхме свързани със Съветския съюз, влязохме предпоследни в Европейски Съюз, не сме член на еврозоната. Полуразкрачени сме и не е ясно къде стоим. Според мен всевъзможни политически старания, които ни придвижват към ядрото, дават по-голяма сигурност и дълготрайна вероятност. Ако България не е в Европейски Съюз, би се превърната в хибрид сред Босна, Молдова и Беларус. Нас ни тегли ядрото на Европейски Съюз, както и мощната европейска стопанска система. Колебанията ни дават черна точка за кредитния рейтинг, вложенията и стратегическите решения. Инвеститорите търсят освен по-евтини запаси, само че и сигурност и непоклатимост. Дългосрочно имаме проблем с вложенията, а те са свързани и с държавната политика. Българската държавна и общинска администрация продължава да работи в режима от 90-те години. Все още считат, че вложителите може да ги привлечеш, като им предложиш място да си построят завода. Липсва подготвеност за адаптиране към техните потребности. А кой търси тези частни вложители, които към момента не знаят за България? Имаме систематичен проблем с усвояването на обществените средства – европейски и национални. Драмата с автомагистрала „ Хемус “ ни води и до въпроса за какво толкоз години тя не бе издигната, за какво ги няма транспарантните процедури, търгове, проекти… Това е проблем на финансовото бюджетиране в страната, няма явен развой по какъв начин се възнамерява, проектира, извършва. Сега имаме неповторим късмет – стартира нов програмен интервал, би трябвало да се довършват и планове по остарелия програмен интервал, плюс Плана за възобновяване. Но всичко това стои на трупчета поради политическата неустойчивост и забавяния на съответната администрация. Този запас в идващите 1-2 години може да отпуши обществените вложения, които поддържат и частните. Това е запас за по-висок напредък или за намаляване на криза, привнесена от криза в главните ни търговски сътрудници. В момента светът е пред алтернативата: с цел да се бори с инфлацията, би трябвало да се докара криза. Кредитът става сложен и безценен, това понижава потреблението и вложенията, което значи по-ниска икономическа интензивност. И с цел да не пострадаме толкоз доста – би трябвало нещо да създадем. Едната опция е обвързвана с обществените вложения, а другата - с привличането на частни вложения. Крайно време е да дадем явен знак къде отиваме Затова пътят към еврозоната е доста значим. Този наш вътрешен спор извън наподобява като политическа препирня, а по-лошото – считат, че има проблем, поради който не се причисляваме. Когато не знаеш какъв е казусът, слагаш награда на риска. Опитът демонстрира, че периферията е по-силно атакувана в рецесии и страда по-силно, даже да води преди рецесиите благоразумна политика. Това е една от главните изгоди да си „ вътре “ в еврозоната, вместо „ извън “. Догодина се чака мощен напън по линия на всички бизнеси, които разчитат на евтиното кредитиране – от покупката на парцели, строителството, та чак до колите. Вдигането на лихвите и стягането на кредитните условия няма по какъв начин да заобиколи България. Има много компании, за които тази рецесия основава сполучливи предпоставки Сред тези бизнеси е производството на биогорива, метали, първични материали, добивната промишленост също пораства. Там разноските са по-висок
Колко е добре/зле за България ситуацията? Какъв курс да държи страната, когато политиците не желаят крепко да заловен кормилото на властта и на отговорността? Кои са положителните решения, които биха ни повели към икономическа непоклатимост и напредък?
По някои от главните въпроси, свързани с развиването на стопанската система и на страната ни, получаваме противоположни отзиви, безапелационно предпазени. Тогава по какъв начин да разпознаем кое би било вярното и кое ще е неправилното решение за България, щом в никакъв случай нищо не е еднообразно положително за всички…
Предлагаме гледната точка на двама стопански анализатори и един бизнесмен:
Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система:
Важно е да не изпаднем в продължителна рецесия
В сложни времена България съумява да избегне най-лошите сюжети, в положителните години обаче не се вземат най-хубавите решения
България има предпоставки за напредък, само че все нещо ни блокира да станем по-богата страна. Имаме дълготрайни спънки пред растежа, които имат и краткосрочно отражение. Демографският срив пречи на стопанската система, само че дава и отрицателна вероятност, защото стопира капиталови планове. Проблемът с демографията в допълнение се утежнява от просветителната конструкция и стряскащата статистика за грамотността. Как да обърнем трендовете? Ако успеем да го създадем, ще стартира завръщането на младежи от чужбина да работят тук. Някои считат, че това са необратими процеси, само че Ирландия сподели, че има метод то да стане. Затова дано да насочим повече внимание към образованието в всеобщите учебни заведения. Връщането на хора подкрепя бъдещия стопански напредък и капиталовите планове, а въпреки това, в случай че има икономическо раздвижване, приходите порастват и качеството на живот се усъвършенства, ще има доста българи, които ще се завърнат. Това е като философския въпрос за яйцето и кокошката. Вярвам, че даже някои дребни стъпки
може да извърнат обстановката към положително
България е в периферията и по ред аргументи е в мъчно състояние: стопански бяхме свързани със Съветския съюз, влязохме предпоследни в Европейски Съюз, не сме член на еврозоната. Полуразкрачени сме и не е ясно къде стоим. Според мен всевъзможни политически старания, които ни придвижват към ядрото, дават по-голяма сигурност и дълготрайна вероятност. Ако България не е в Европейски Съюз, би се превърната в хибрид сред Босна, Молдова и Беларус. Нас ни тегли ядрото на Европейски Съюз, както и мощната европейска стопанска система. Колебанията ни дават черна точка за кредитния рейтинг, вложенията и стратегическите решения. Инвеститорите търсят освен по-евтини запаси, само че и сигурност и непоклатимост. Дългосрочно имаме проблем с вложенията, а те са свързани и с държавната политика. Българската държавна и общинска администрация продължава да работи в режима от 90-те години. Все още считат, че вложителите може да ги привлечеш, като им предложиш място да си построят завода. Липсва подготвеност за адаптиране към техните потребности. А кой търси тези частни вложители, които към момента не знаят за България?
Имаме
систематичен проблем с усвояването на обществените средства
– европейски и национални. Драмата с автомагистрала „ Хемус “ ни води и до въпроса за какво толкоз години тя не бе издигната, за какво ги няма транспарантните процедури, търгове, проекти… Това е проблем на финансовото бюджетиране в страната, няма явен развой по какъв начин се възнамерява, проектира, извършва.
Сега имаме неповторим късмет – стартира нов програмен интервал, би трябвало да се довършват и планове по остарелия програмен интервал, плюс Плана за възобновяване. Но всичко това стои на трупчета поради политическата неустойчивост и забавяния на съответната администрация. Този запас в идващите 1-2 години може да отпуши обществените вложения, които поддържат и частните. Това е запас за по-висок напредък или за намаляване на криза, привнесена от криза в главните ни търговски сътрудници. В момента светът е пред алтернативата: с цел да се бори с инфлацията, би трябвало да се докара криза. Кредитът става сложен и безценен, това понижава потреблението и вложенията, което значи по-ниска икономическа интензивност. И с цел да не пострадаме толкоз доста – би трябвало нещо да създадем. Едната опция е обвързвана с обществените вложения, а другата - с привличането на частни вложения. Крайно време е
да дадем явен знак къде отиваме
Затова пътят към еврозоната е доста значим. Този наш вътрешен спор извън наподобява като политическа препирня, а по-лошото – считат, че има проблем, поради който не се причисляваме. Когато не знаеш какъв е казусът, слагаш награда на риска. Опитът демонстрира, че периферията е по-силно атакувана в рецесии и страда по-силно, даже да води преди рецесиите благоразумна политика. Това е една от главните изгоди да си „ вътре “ в еврозоната, вместо „ извън “. Догодина се чака мощен напън по линия на всички бизнеси, които разчитат на евтиното кредитиране – от покупката на парцели, строителството, та чак до колите. Вдигането на лихвите и стягането на кредитните условия няма по какъв начин да заобиколи България.
Има много компании, за които
тази рецесия основава сполучливи предпоставки
Сред тези бизнеси е производството на биогорива, метали, първични материали, добивната промишленост също пораства. Там разноските са по-високи поради енергоизточници и първични материали, само че пък има и огромен растеж на приходите от продажби. България е чист експортьор на зърнени и маслодайни култури. IT секторът и аутсорсингът на услуги са различен положителен образец, във времето на пандемията те прибавиха над 10 хиляди работни места, каквито бяха изгубени в заведенията за хранене.
Не сме в обстановка, в която единствено едно нещо блокира растежа и като го мръднем, всичко ще се оправи. Политическата рецесия има своята цена и в случай че тя продължава, ще стартираме да плащаме тази цена. Ако администрацията е в блокаж, ще има компликации с Плана за възобновяване, с усвояването на евросредствата. Общините, които не знаят ще имат ли достъп до средства, бавят планове. Има закъснение, само че по този начин работи демокрацията.
В последните 20 година при рецесии очевидно имаме защитни механизми да избегнем най-лошите сюжети. Но пък в положителните години не съумяваме да реализираме бърз напредък и да се трансформираме коренно. Така и не станахме стопански тигър – нито сме като Естония или Ирландия, нито сме авто производител като Словакия. Липсва ни храброст и експедитивност. Но пък
имаме спирачки и здрав разсъдък
които не ни дават мощно да залитнем и да загубим равновесие. В рецесия е значимо какъв брой дълбока и какъв брой продължителна е за теб тя. Дори да пропаднеш внезапно, значимо е бързо да отскочиш, както стана в пандемията. Икономиката към този момент надвиши предкризисните равнища, не просто възвърне спада поради пандемията. Сега, в тази неустановеност, каквото и да се случи, е значимо бързо да се приспособяваме и да не изпаднем в продължителна рецесия.
Три стъпки
- Ясна геополитическа ориентировка и консенсус за еврозоната. Трябва най-накрая да се определим какъв курс държим. Тази непрекъсната неустановеност е непродуктивна.
- Рестарт на капиталовата интензивност, откакто продължителен проблем от последните години са ниските вложения. Освен мостове и автомагистрали, би трябвало да се вършат и огромни фабрики. Това ще отключи положителен цикъл.
- Нулев налог за реинвестирана облага би дал тласък за разширение на активността посредством нови вложения на бизнеси, които към този момент оперират в страната, вместо парите да „ спят “ в банкови сметки.
Доц. Григор Сарийски, Институт за стопански проучвания при Българска академия на науките:
Да си слагаме цели с количествен измерител
Влизането на България в еврозоната през 2024 година е като да се включите в шампионат на Формула 1 с велосипед
Състоянието на българската стопанска система може да съпоставим с парче земя, от което е отстранен хумусният пласт, осигуряващ хранителната среда за растенията. Безсмислено е да разсъждавате какво и по кое време да сеете, до момента в който не възстановите хумуса. Системата на образованието е добра илюстрация: „ Реколтата “, която се появява с всяка последваща година, демонстрира, че тази система се нуждае от сериозна рекултивация. Срещу това обаче има мощна опозиция и всяка самодейност неизбежно завършва с дребни козметични ограничения.
Картината не е по-оптимистична и в действителния бранш. Както във всяка периферна стопанска система, по този начин и у нас локалният капитал в най-благодатните браншове като банкиране и търговия на дребно, е преместен от външни вложители. За нашите бизнесмени остават единствено огромната административна тежест и изкривените тласъци при публичните поръчки. Анкетата на БСК през 2019 година демонстрира, че над 90% от участниците в допитването са ставали очевидци на нагласени процедури по Закона за публичните поръчки. Трудно можете да развивате бизнес в сходна среда, камо ли
да поставите стопанската система на нова основа
и да търсите по-добър модел на напредък.
Публична „ загадка “ е, че някои огромни компании практикуват трансферно ценообразуване, превъртайки оборота през външни компании. Така облагата остава в зони, в които не се заплащат налози за тяхната активност, а нашата хазна потъва в тежки дефицити. Има разнообразни способи за справяне с този проблем, като да вземем за пример въвеждането на най-малък предел за размера на корпоративния налог на база 1% от брутните балансови активи в някои страни от Латинска Америка. Но такава стъпка, както и всяко дейно деяние против избягването на налози, е на практика невъзможна у нас, защото партията, която го предприеме, ще изчезне още на идващите избори. Последиците са забележими - хазната не съумява да събере даже дължимия Данък добавена стойност при над 16% растеж на номиналните обороти през първото полугодие на 2022 година Министерството на финансите регистрира нулев растеж на приходите от Данък добавена стойност върху покупко-продажби със артикули и услуги, без да дава никакво пояснение за това.
Позитивен резултат
в който и да е бранш може да се реализира единствено в случай че се заложат дълготрайни цели с външен измерител. Ако не желаеме образованието да е „ черна дупка “, в която потъват пари, би трябвало да сложим измерима и справедлива цел за неговия прогрес, като да вземем за пример възстановяване в класирането ни по Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA) за избран интервал. Подобен метод до 2010 година се прилагаше във Англия, където всяко ново държавно управление представяше така наречен public service agreements - към три дузини категории с ясни тригодишни цели и справедливи критерии за оценка на напредъка, които всеки английски гражданин можеше да наблюдава. Такъв метод се ползва в частния бизнес. Това е единственият работещ механизъм, който може да докара до смяна на системата.
Идеята за нова стопанска система минава през
основаването на условия
в които тя да се развива. Безпредметно е да приказваме за високи технологии и за браншове с висока добавена стойност в корумпирана среда, враждебна към бизнеса. Да напомним, че в отчет от 2019 година на Европейска комисия се споделяше, че две трети от съмнителните преводи, докладвани от банките пред службите за финансово разузнаване, са свързани с настоящи политици. В сходна среда виреят единствено близки до ръководството стопански кръгове.
От влизането в еврозоната
България ще получи само негативи
Данните от последните аукциони на Министерството на финансите демонстрират, че пазарите задействат автоматизираните спирачки в процеса на нашето задлъжняване. След като се присъединим към еврозоната, този автоматизъм ще бъде блокиран и тегленето на дълг ще се улесни доста заради фиктивното възстановяване на нашия кредитен рейтинг. Така България ще може да потегли по пътя на останалите периферни стопански системи в Европейски Съюз и да потъне в дълг, като в това време ще бъде принудена да оказва помощ на тези, които са тръгнали преди нея по този път. Като част от централните банки на страните членки на еврозоната Българска народна банка ще стартира да взе участие в стратегиите за финансиране на страните от периферията. Значителна част от първокласните активи, обезпечаващи левовете ни сега, ще бъдат сменени с гръцки, италиански и португалски скъпи бумаги. Българските жители ще поемат тежестта на присъединяване в „ избавителни механизми “, с които еврозоната поддържа свръхзадлъжнелите страни членки от периферията. Членството във валутния съюз има висока цена и България ще би трябвало да я заплаща
без да може да се възползва от опциите
които дава еврозоната, заради недоразвитата конструкция на своето произвеждане и експорт. Ако държите да участвате в шампионата на Формула 1, само че имате само велосипед и някак съумеете да излъжете критериите, ще платите таксата за присъединяване. Но още след първата обиколка някой от по-бързите болиди може да ви изблъска от пистата. Подобен беше и резултатът от влизането ни в Европейски Съюз, в случай че не покривахме критериите от Копенхаген. След 15 година участие България остава на равнището на доставчик на първични материали, полуфабрикати и жива мощ.
Накъде и по какъв начин с българската стопанска система?
Населението на България се топи и мъчно ще мотивирате сериозна бизнес самодейност да проработи тук. Ние сме преди всичко по смъртност и миграция в Европа. Нуждаем се от незабавни ограничения против демографската злополука, само че плодовете на сходни старания зреят най-рано след едно десетилетие, а това за политическия хайлайф е прекомерно отдалечен небосвод. Въпреки всичко България към момента може да пречупи отрицателните трендове. Необходим е единствено съзнателен хайлайф, ясни цели и наказания за симулантите.
Три стъпки
- Управлението наподобява на часовник - демонстрира тъкмо време, когато всички негови елементи работят в синхрон. Дейността на институциите би трябвало да е транспарантна.
- Доходите ще се усилят, когато се появят задоволително жизнеспособни компании, които създават артикули с висока добавена стойност. Те сами ще стартират да оферират по-високи хонорари.
- Инфлацията може да се овладее, в случай че се прави противоположното на това, което се правеше до момента.
Виктор Манев, сътрудник в IMPETUS Capital:
Нужни са ни хора, които разкриват нови хоризонти
За да не изпускаме огромните благоприятни условия за развиване, страната би трябвало да смени своя фокус
Европа е в несигурно икономическа състояние, а данните от статистиката за брутния вътрешен артикул на нашата страна демонстрират, че България се развива доста добре. Може повода да е в това, че тръгваме от по-ниско равнище, само че в последна сметка от началото на 2022 година бизнесът стартира да работи обикновено. Ефектът е разследване от променената философия в икономическата политика от предходната година. Вече загърбваме практиките
да „ продаваме “ България като евтина дестинация
Тази „ груба неточност “ на политиците от 90-те години на предишния век ни направи сиромаси. Обедняхме като нация, влачим се на опашката, тъй като се врекохме на външните вложители да сме най-евтиното място. Доскоро и на уеб страницата на Агенцията за вложения като конкурентно преимущество на България се изтъкваше, че сме евтина локация.
IT секторът, който беше дребен и никой не му обръщаше внимание, към този момент порасна. Развива се, продава артикули и услуги на международни пазари, работи на международни цени и по този начин в България се заплащат международни заплати. Това основава дребна група от 50-ина хиляди души с положителни приходи, само че такава трябваше да е политиката и философията на цялата ни страна, с цел да сътворяваме висок стандарт на работа и на живот във всички сфери. Добрите приходи значат и положителни налози. Ако няма течове в събираемостта на налозите, може да се поддържа здрава обществена система, в същото време учителите, лекарите и администрацията да са с положителни хонорари. Има доста неефективности, само че няма по какъв начин те внезапно да бъдат оправени, откакто 30 години постепенно и последователно е налагана избрана визия за развиването.
В България
изкуството и културата са маргинализирани
парите за тях в бюджета са като за просяци. Това демонстрира отношението към духовната надстройка на обществото от страна на тези, които години наред държат кормилото на властта. Златен век е претърпяла българската просвета при цар Симеон Велики, защото той е осъзнал значимостта на писмеността, на литературата и изкуството, и ги е финансирал. В Боянската черква виждаме какъв брой вселенски дух са имали т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. И там някой е платил сметката, с цел да го има и през днешния ден този значим за паметта ни знак. Златен век на културата е имало, тъй като
цялата мощност на страната и нейното благосъстояние
е било ориентирано и в тази сфера, значима за нашия народ. А в последните 20-30 година грижата за българската просвета стигна до такава степен да няма съвсем никакви пари за нея. Развитостта на едно общество ще го познаем и по отношението му към изкуството и културата. Хората от тази сфера не са добре проведени, както да вземем за пример тези в съсловните организации, и по тази причина на тях може елементарно да им вземеш всичко. Но би трябвало ли да го допуснем, щом то води до духовното обедняване на нацията? Свели сме фокуса на разбиранията си до първично примитивни и елементарни неща, което не разрешава да си разтворим хоризонта. Трябват ни хора, които да виждат нови хоризонти, а това го умеят хората на изкуството.
Културата и изкуството не може да бъде оставена само на пазарен принцип. Ако всяка човешка активност се развива единствено на пазарен принцип, то няма да има и финансиране за реализирането на лудите хрумвания, които дават обещание в бъдеще да трансформират нещо. Смелите хрумвания получават значим рисков капитал и от страната с голямото схващане, че това е огромен риск, само че и опция. А нашата страна предначертано не се интересуваше за нищо, с изключение на за някакъв „ естествен “ най-малко в другите посоки. Ние, вложителите, се учим да разпознаваме лудата от налудничавата концепция. Търсим тези фактори, способни да трансфорат налудничавата концепция в невероятна
луда концепция, която има силата да повлияе на живота и бизнеса
и да се трансформира в действителност. Това би трябвало да се прави и през призмата на отговорността към ресурсите – без значение дали са публични или частни. Защото да се разпореждат и влагат непознати пари и методът, по който ги управляваш, рефлектира по един или различен метод върху публичното богатство. Ако държавната и общинската администрация подхожда с такава висока отговорност при ръководството на ресурсите, няма по какъв начин да не го видим и усетим в живота си.
Една от забавните хрумвания бе осъществена от компания в нашето портфолио - „ Алтерко “. Дори и сега анализаторите не можеха да повярват, че е вероятен годишен растеж от 43% за тази година, сега, когато международните стопански системи и софтуерни компании са напрегнат. Но с резултатите, които реализираха, те
надминаха личните си смели упования
Всички по света смятаха, че този прекомерно огромен оптимизъм за растежа се дължи на налудничави цели. „ Алтерко “ влезе в светлината на прожекторите на международни вложители, а анализаторите не имаха вяра в постижимостта на високите им планове. Подобно развиване сподели и „ Дискордиа “. Всичко това дава учредения да твърдим, че когато имащ добър бизнес модел, може да имаш забележителни достижения на международни пазари, макар всички проблеми в страната, макар рецесиите, през които светът минава.
Много постоянно не виждаме тези позитивни вести и протичащото се тук. Социалните медии изкривиха метода на приемане на информацията и една неприятна вест се продава най-малко седем пъти по-добре от положителната новина. Да намериш нещо хубаво и да се опиташ да го разкажеш, не е продаваемо.
Апетитът към неприятните вести пораства
Но позитивното се случва, а за него не се приказва и написа, така както за неприятното. Залети сме от неприятни вести и наподобяват напълно естествено заглавията да обмислим антикризисни пакети. Какви антикризисни пакети, щом стопанската система ни се развива обикновено?! Негативните вести основават чувство, че животът ще става от зле по-зле и евентуално може и да го създадем подобен като повяваме на написаното. Но в случай че при хубаво време в събота опитате да се разноските по бул. „ Витоша “, няма да намерите свободно място в заведенията. И все още всеки усеща, че
стопанската система ни е в положително положение
Има, несъмнено, и стопански индикатори, които го удостоверяват – развиването за първото полугодие на 2022 е доста положително. Но липсва настройка тези положителни вести да бъдат предавани. Ще обърна внимание на един от най-важните моменти в вложението: Когато всички са позитивно настроени, всичко коства повече. Там, където има доста оптимизъм, цените порастват.
Дали сега България е положително място за вложения? Зависи от нас да я създадем привлекателна за вложителите.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни. За вести, свързани с екологично, обществено и корпоративно ръководство (ESG), посетете профилирания уебсайт ESGnews.bg.
Запишете се за нашия бюлетиникономическо развиване влизане в еврозоната ПоследниНай-четениСписанието 4 Силата на верните решения Компании 932 Skoda обмисля евакуиране от най-големия авто пазар в света Политика 312 Икономическите изгоди от Шенген – какво (отново) изпускаме Любопитно 824 Как криптодобивът служи за развъждането на лалета в Нидерландия Бюджет и финанси 5974 „ Напълно безумно “: Бизнесът жигосах повдигането на МРЗ и оптималния предел Компании 5898 Гугъл слива екипите на Maps и Waze Политика 5716 Съветът на Европейски Съюз остави България и Румъния отвън Шенген Компании 5688 Пощенска банка придобива БНП Париба Лични Финанси Всички новиниКомпании 4 Инвестиция за 10 млн. лева доразвива промишлената зона в БургасОще от СписаниетоВиж всичкиИзкуство от неестествен интелектБогат е този, който споделя с другитеПредприемачеството е постоянствоКой е царят на активите Следвай ни в обществените мрежи
RSS Получи последните вести на пощаЗапиши меИкономикаБюджет и финансиЕвропариИнфраструктураЕнергетикаТранспортЗемеделиеТуризъмПазар на трудаБизнесКомпанииИндустрииИновацииПазариФинансиИмотиРегулацииОбществоПолитикаЛични финансиДемографияОбразованиеЗдравеопазванеГрадоустройствоЕкологияБюрокрацияТехнологииDigitalТелекомуникациие-управлениеКиберсигурностХай-текФинтехLiteНаукаЛюбопитноЛуксЛичностиИзкуствоВидеаГалерииСъбитияКонференцииУебинариДискусииВсичкоНакраткоTo:knowСписаниетоАнализиИнтервютаМненияИзбраноЗа нас За реклама Защита на персоналните данни Проверка на обстоятелствата Екип Абонамент Карта на уеб страницата Контакти Политика при поправяне Етичен кодекс Бранд Медия България ЕООД Кариера при нас Условия за прилагане
Нагоре © 2022 Economic.bg; Дизайн и разработка – Studio X ; Stock images by Depositphotos { " @context ": " https://schema.org ", " @type ": " NewsArticle ", " headline ": " Силата на верните решения ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/silata-na-pravilnite-reshenija " }, " dateCreated ": " 2022-12-08T15:24:15+02:00 ", " datePublished ": " 2022-12-11T15:59:20+02:00 ", " dateModified ": " 2022-12-11T15:59:20+02:00 ", " inLanguage ": " bg_BG ", " copyrightYear ": 2022, " keywords ": " икономическо развиване, влизане в еврозоната ", " url ": " https://www.economic.bg/bg/a/view/silata-na-pravilnite-reshenija ", " name ": " Силата на верните решения ", " articleBody ": " Изследовател желал да научи коя е тайната на процъфтяващия бизнес. Отишъл при процъфтяващ бизнесмен и въпреки това да е тематика на доста дълъг диалог, го помолил да му даде къс отговор. Предприемачът отвърнал единствено с две думи: „ Правилните решения! “. А по какъв начин сте сигурни, че сте взели вярното решение – бил идващият въпрос към него. Отговорът бил още по-лаконичен: „ Опит “. Но по какъв начин се получава този опит, който те води към верните решения, не спирал да пита младежът. „ Неправилните решения “, тези две думи побрали дългогодишния опит. В положителни времена недотам положителните решения може да не дадат чак толкоз неприятно отражение. Но в неприятни години неприятните решения може да са съдбовни. А в този момент редица анализатори предизвестяват за задаваща се криза. Срещаме предизвестия, че в тази мощно променлива бизнес среда страните от еврозоната, Обединеното кралство и страните, в които балонът в пазара на недвижими парцели продължава да се разраства, ги чакат съществени стопански провокации през 2023 година Твърди се, че хегемонията на $ е както причина, по този начин и признак за загубата на прелест на европейския континент, който понася цялата тежест на спираловидната инфлация, подхранвана от енергийната рецесия, подчертана от неподходящия обменен курс на вносните материали. Прекалено мощният $ станал ускорител на рецесията… Но тъкмо тези турбулентни времена не са еднообразно неприятни за всички, а има и в действителност процъфтяващ бизнес, макар неприятния политически пасианс и неподходящия стопански полъх. Колко е добре/зле за България ситуацията? Какъв курс да държи страната, когато политиците не желаят крепко да заловен кормилото на властта и на отговорността? Кои са положителните решения, които биха ни повели към икономическа непоклатимост и напредък? По някои от главните въпроси, свързани с развиването на стопанската система и на страната ни, получаваме противоположни отзиви, безапелационно предпазени. Тогава по какъв начин да разпознаем кое би било вярното и кое ще е неправилното решение за България, щом в никакъв случай нищо не е еднообразно положително за всички… Предлагаме гледната точка на двама стопански анализатори и един бизнесмен: Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система: Важно е да не изпаднем в продължителна рецесия В сложни времена България съумява да избегне най-лошите сюжети, в положителните години обаче не се вземат най-хубавите решения България има предпоставки за напредък, само че все нещо ни блокира да станем по-богата страна. Имаме дълготрайни спънки пред растежа, които имат и краткосрочно отражение. Демографският срив пречи на стопанската система, само че дава и отрицателна вероятност, защото стопира капиталови планове. Проблемът с демографията в допълнение се утежнява от просветителната конструкция и стряскащата статистика за грамотността. Как да обърнем трендовете? Ако успеем да го създадем, ще стартира завръщането на младежи от чужбина да работят тук. Някои считат, че това са необратими процеси, само че Ирландия сподели, че има метод то да стане. Затова дано да насочим повече внимание към образованието в всеобщите учебни заведения. Връщането на хора подкрепя бъдещия стопански напредък и капиталовите планове, а въпреки това, в случай че има икономическо раздвижване, приходите порастват и качеството на живот се усъвършенства, ще има доста българи, които ще се завърнат. Това е като философския въпрос за яйцето и кокошката. Вярвам, че даже някои дребни стъпки може да извърнат обстановката към положително България е в периферията и по ред аргументи е в мъчно състояние: стопански бяхме свързани със Съветския съюз, влязохме предпоследни в Европейски Съюз, не сме член на еврозоната. Полуразкрачени сме и не е ясно къде стоим. Според мен всевъзможни политически старания, които ни придвижват към ядрото, дават по-голяма сигурност и дълготрайна вероятност. Ако България не е в Европейски Съюз, би се превърната в хибрид сред Босна, Молдова и Беларус. Нас ни тегли ядрото на Европейски Съюз, както и мощната европейска стопанска система. Колебанията ни дават черна точка за кредитния рейтинг, вложенията и стратегическите решения. Инвеститорите търсят освен по-евтини запаси, само че и сигурност и непоклатимост. Дългосрочно имаме проблем с вложенията, а те са свързани и с държавната политика. Българската държавна и общинска администрация продължава да работи в режима от 90-те години. Все още считат, че вложителите може да ги привлечеш, като им предложиш място да си построят завода. Липсва подготвеност за адаптиране към техните потребности. А кой търси тези частни вложители, които към момента не знаят за България? Имаме систематичен проблем с усвояването на обществените средства – европейски и национални. Драмата с автомагистрала „ Хемус “ ни води и до въпроса за какво толкоз години тя не бе издигната, за какво ги няма транспарантните процедури, търгове, проекти… Това е проблем на финансовото бюджетиране в страната, няма явен развой по какъв начин се възнамерява, проектира, извършва. Сега имаме неповторим късмет – стартира нов програмен интервал, би трябвало да се довършват и планове по остарелия програмен интервал, плюс Плана за възобновяване. Но всичко това стои на трупчета поради политическата неустойчивост и забавяния на съответната администрация. Този запас в идващите 1-2 години може да отпуши обществените вложения, които поддържат и частните. Това е запас за по-висок напредък или за намаляване на криза, привнесена от криза в главните ни търговски сътрудници. В момента светът е пред алтернативата: с цел да се бори с инфлацията, би трябвало да се докара криза. Кредитът става сложен и безценен, това понижава потреблението и вложенията, което значи по-ниска икономическа интензивност. И с цел да не пострадаме толкоз доста – би трябвало нещо да създадем. Едната опция е обвързвана с обществените вложения, а другата - с привличането на частни вложения. Крайно време е да дадем явен знак къде отиваме Затова пътят към еврозоната е доста значим. Този наш вътрешен спор извън наподобява като политическа препирня, а по-лошото – считат, че има проблем, поради който не се причисляваме. Когато не знаеш какъв е казусът, слагаш награда на риска. Опитът демонстрира, че периферията е по-силно атакувана в рецесии и страда по-силно, даже да води преди рецесиите благоразумна политика. Това е една от главните изгоди да си „ вътре “ в еврозоната, вместо „ извън “. Догодина се чака мощен напън по линия на всички бизнеси, които разчитат на евтиното кредитиране – от покупката на парцели, строителството, та чак до колите. Вдигането на лихвите и стягането на кредитните условия няма по какъв начин да заобиколи България. Има много компании, за които тази рецесия основава сполучливи предпоставки Сред тези бизнеси е производството на биогорива, метали, първични материали, добивната промишленост също пораства. Там разноските са по-висок Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ