Св. мъченици Марин и Астерий
В дните на езическите царе Валериан и на неговия наследник Галиен в Рим живял един почтен и благодетелен придворен, на име Астерий, който изповядвал Христовата религия. Той бил благороден и богат човек и се употребил с благоразположението на царете. По време на гоненията, които бил повдигнати против Христовата Църква, Астерий строго пазел благочестието, без да крие своята религия в Господа Иисуса Христа.
Веднъж, когато се намирал в рамките на Палестина, свети Астерий пристигнал в град Кесария Филипова, прочут у финикийците под името Панеади. В този град, обитаем с идолопоклонници, имало бит да се прави езическо тържество покрай извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, допускат, води началото си и река Иордан.
В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска машинация като велико знамение. Христовият раб Астерий, като участвал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болежка в сърцето си поради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с религия се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът тутакси бил пропъден от Божията мощ, и бесовското знамение се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя към този момент не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се прави, към този момент не се правило и празненството, защото езичниците престанали да се събират при изворите.
Така молитвата на свети Астерий, съединена с религия, очистила това място от бесовската сквернота.
А неговото страдалчество за Христа, по Божие убеждение, станало по следния метод.
В другата Кесария - Кесария Палестинска - живеел един благороден и богат боец на име Марин, само че той бил още по-благороден посредством вярата си в Христа и още по-богат - посредством положителните си каузи. Другарите му в полка го подтиквали да заеме мястото на стотника, което останало свободно след гибелта на заемащия го преди този момент боец.
Докато Марин се готвел да го заеме, различен един боец, който му завиждал и самичък желаел да стане стотник, отишъл при съдията Ахеос. Той разкрил на съдията, че Марин, бидейки християнин, не желае да принася жертви на боговете и на изображенията на царете, а заради това - добавил доносчикът - подобен човек, по силата на римските закони, не би трябвало да се слага за стотник.
Съдията призовал Марин и го попитал каква религия изповядва. Като чул от него, че е християнин, му дал три часа, с цел да размишления: да избере живота или гибелта. За свети Марин имало два пътя: или да принесе езическата жертва и да остане жив, или да почине за изповядването на Христовата религия.
В това време епископът на Кесария Палестинска Тетеик пристигнал при Христовия изповедник и го завел в църквата, като му дал душеполезни директиви. След това, като влезнал дружно с него в светия олтар, епископът, акцентирайки с ръка светото Евангелие и воинския меч, с който бил въоръжен Марин, споделил:
- Избери едно от тия две неща, почтени мъжо: или да носиш този меч, с цел да служиш краткотрайно на земния цар, а след гибелта си да получиш безконечна погибел, или - да станеш боец на небесния Цар, да положиш душата си за Неговото пресвето Име, което е написано в тази книга, и да царуваш дружно с Него в безкрайните епохи.
Свети Марин показал светото Евангелие и с гореща обич го целунал, показвайки, че е подготвен да отиде на гибел поради Христа. Тогава епископът му споделил:
- Прилепи се с цялата си душа към Бога и укрепяван от Неговата мощ, приеми това, което самичък избра за себе си.
След това отпуснал свети Марин с думите:
- Иди си с мир.
Когато свети Марин излизал от църквата, глашатаят стоял при вратите на съда и високо призовавал Марин по име, защото трите часа към този момент били минали. Като влезнал в съдилището, свети Марин по-безстрашно и отпреди изповядал, че е християнин, пред всички популяризирал Христовото име и порицал езическото нечестие. Съдията произнесъл смъртна присъда, след което светият страдалец бил изведен отвън града и обезглавен.
На неговата мъченическа кончина участвал свети Астерий, който по Божие устроение в същото време пристигал в града. След страдалческата гибел на свети Марин, той снел от себе си скъпоценната си одежда и обвил в нея честното тяло и главата на мъченика и като го занесъл на раменете си до избраното място, самичък го погребал с чест.
Затова и самият той се удостоил с страдалчески венец. Нечестивите езичници го заловили и му отсекли главата[30] и по подобен метод свети Астерий, дружно със свети Марин, предстанал в лика на светите мъченици пред небесния Цар - Христа.
Това станало при царуването на Галиен, който наследил престола след гибелта на своя татко Валериан.
Заради кръвта на множеството християни, която пролял, Валериан бил осъден от Божия яд: по време на стълкновение с персите, те удържали победа над римляните и той попаднал в плен на персийския цар Саворий. Отвели го в Персия и там Валериан служел като ходило на Саворий, когато той се качвал на коня си. При това Валериан не можел да бъде изплатен от позорния плен: Саворий не желаел да го замени за никакви съкровища, скъпейки тази популярност, че имал опцията да стъпва върху шията на римския цар.
След като дълготрайно издевателствал над Валериан, персийският цар най-после заповядал да му одерат кожата пред целия народ и да го посипят със сол. Така зле погинал злият, започвайки безконечните страдания още в този живот.
Тази крах на неговия татко уплашила Галиен. Той познал в нея Божието наказване поради безмилостното проливане на християнската кръв. Затова Галиен издал декрет за всички области на Римската страна, който нареждал да се приключи гонението против християните и да се позволи на епископите свободно да ръководят своите църкви. Но преди указът да доближи в Кесария Палестинска, светите Марин и Астерий приели мъченическа гибел за Христа и влезнали в насладата на своя Господ и нашия Владика Иисус Христос, Който цари дружно с Отца и Светия Дух.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Веднъж, когато се намирал в рамките на Палестина, свети Астерий пристигнал в град Кесария Филипова, прочут у финикийците под името Панеади. В този град, обитаем с идолопоклонници, имало бит да се прави езическо тържество покрай извора, изтичащ от планината Панеас. Оттук, допускат, води началото си и река Иордан.
В деня на този празник принасяната на беса жертва ставала невидима: обитаващият там бяс похищавал жертвата, скривайки я от очите на хората и заслепените от заблуждението си езичници прославяли тази бесовска машинация като велико знамение. Христовият раб Астерий, като участвал на самия бесовски празник, не могъл да не изпита болежка в сърцето си поради заблуждението и душевната слепота на прелъстения народ. Той повдигнал очите си към небето, издигнал ръце и с религия се помолил на Христа Бога да изгони беса, който прелъстявал народа. И бесът тутакси бил пропъден от Божията мощ, и бесовското знамение се прекратило: всички виждали с очите си жертвата, тя към този момент не се скривала както по-рано и не ставала невидима. А когато чудото престанало да се прави, към този момент не се правило и празненството, защото езичниците престанали да се събират при изворите.
Така молитвата на свети Астерий, съединена с религия, очистила това място от бесовската сквернота.
А неговото страдалчество за Христа, по Божие убеждение, станало по следния метод.
В другата Кесария - Кесария Палестинска - живеел един благороден и богат боец на име Марин, само че той бил още по-благороден посредством вярата си в Христа и още по-богат - посредством положителните си каузи. Другарите му в полка го подтиквали да заеме мястото на стотника, което останало свободно след гибелта на заемащия го преди този момент боец.
Докато Марин се готвел да го заеме, различен един боец, който му завиждал и самичък желаел да стане стотник, отишъл при съдията Ахеос. Той разкрил на съдията, че Марин, бидейки християнин, не желае да принася жертви на боговете и на изображенията на царете, а заради това - добавил доносчикът - подобен човек, по силата на римските закони, не би трябвало да се слага за стотник.
Съдията призовал Марин и го попитал каква религия изповядва. Като чул от него, че е християнин, му дал три часа, с цел да размишления: да избере живота или гибелта. За свети Марин имало два пътя: или да принесе езическата жертва и да остане жив, или да почине за изповядването на Христовата религия.
В това време епископът на Кесария Палестинска Тетеик пристигнал при Христовия изповедник и го завел в църквата, като му дал душеполезни директиви. След това, като влезнал дружно с него в светия олтар, епископът, акцентирайки с ръка светото Евангелие и воинския меч, с който бил въоръжен Марин, споделил:
- Избери едно от тия две неща, почтени мъжо: или да носиш този меч, с цел да служиш краткотрайно на земния цар, а след гибелта си да получиш безконечна погибел, или - да станеш боец на небесния Цар, да положиш душата си за Неговото пресвето Име, което е написано в тази книга, и да царуваш дружно с Него в безкрайните епохи.
Свети Марин показал светото Евангелие и с гореща обич го целунал, показвайки, че е подготвен да отиде на гибел поради Христа. Тогава епископът му споделил:
- Прилепи се с цялата си душа към Бога и укрепяван от Неговата мощ, приеми това, което самичък избра за себе си.
След това отпуснал свети Марин с думите:
- Иди си с мир.
Когато свети Марин излизал от църквата, глашатаят стоял при вратите на съда и високо призовавал Марин по име, защото трите часа към този момент били минали. Като влезнал в съдилището, свети Марин по-безстрашно и отпреди изповядал, че е християнин, пред всички популяризирал Христовото име и порицал езическото нечестие. Съдията произнесъл смъртна присъда, след което светият страдалец бил изведен отвън града и обезглавен.
На неговата мъченическа кончина участвал свети Астерий, който по Божие устроение в същото време пристигал в града. След страдалческата гибел на свети Марин, той снел от себе си скъпоценната си одежда и обвил в нея честното тяло и главата на мъченика и като го занесъл на раменете си до избраното място, самичък го погребал с чест.
Затова и самият той се удостоил с страдалчески венец. Нечестивите езичници го заловили и му отсекли главата[30] и по подобен метод свети Астерий, дружно със свети Марин, предстанал в лика на светите мъченици пред небесния Цар - Христа.
Това станало при царуването на Галиен, който наследил престола след гибелта на своя татко Валериан.
Заради кръвта на множеството християни, която пролял, Валериан бил осъден от Божия яд: по време на стълкновение с персите, те удържали победа над римляните и той попаднал в плен на персийския цар Саворий. Отвели го в Персия и там Валериан служел като ходило на Саворий, когато той се качвал на коня си. При това Валериан не можел да бъде изплатен от позорния плен: Саворий не желаел да го замени за никакви съкровища, скъпейки тази популярност, че имал опцията да стъпва върху шията на римския цар.
След като дълготрайно издевателствал над Валериан, персийският цар най-после заповядал да му одерат кожата пред целия народ и да го посипят със сол. Така зле погинал злият, започвайки безконечните страдания още в този живот.
Тази крах на неговия татко уплашила Галиен. Той познал в нея Божието наказване поради безмилостното проливане на християнската кръв. Затова Галиен издал декрет за всички области на Римската страна, който нареждал да се приключи гонението против християните и да се позволи на епископите свободно да ръководят своите църкви. Но преди указът да доближи в Кесария Палестинска, светите Марин и Астерий приели мъченическа гибел за Христа и влезнали в насладата на своя Господ и нашия Владика Иисус Христос, Който цари дружно с Отца и Светия Дух.
По молитвите на светите наши отци, Господи Иисусе Христе, Боже наш, помилуй нас.
Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Още от ПРАЗНИЦИ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ