Доц. Сергей Стршнюк: Русия използва практиките от гладомора във войната в Украйна
В днешното си издание предаването " Видимо и невидимо: Контрапропаганда " напомня трите Голодомора, на които русия подлага Украйна след болшевишката гражданска война от 1917 година: през 1921,1932-1933, и през 1947 година Особено гибелен е Голодомора от 1932-1933, в резултат на който от апетит умират над 4 милиона " разкулачени украински селяни ", съпротивляващи се на опитите на болшевишкия режим да отнеме земята и реколтата им. В началото на 30-те години на територията на Украйна са регистрирани над 4000 митинги и въстания, в които са взели участие минимум 1 милион и 200 000 души, споделя мрачната статистика историкът. Всяка минута от апетит умирали 17 украинци, всеки час - 1000, всеки ден - 25 000. От апетит умирали даже кравите, само че хората не можели да ядат месото, тъй като то било натравяно от органите на реда, които напоявали останките от животните с криолин.
Тези ужасяващи детайлности разкри в диалог с водещия Калин Манолов историкът от Харковския държавен университет доцент Сергей Страшнюк. Според доцент Страшнюк, Голодоморът е пряк резултат от политиките на колективизация и държавен гнет, наложени от сталинския режим. Целта му е да унищожи бунтуващото се украинско селячество, одобрявано от руския режим като съсловен зложелател. По тази причина някои историци назовават Голодомора не геноцид, а социоцид.
" Голодоморът мощно повлия върху историческата памет на Украйна и националната й еднаквост " - безапелационен е доцент Страшнюк. " Това е най-значимата национална покруса в украинската история, само че тя дава урок и на целия свят - че в случай че едно трагично минало не е осмислено, а породеното зло - ненаказано, то след време се връща. Голодоморът е и знак какво се случва при неявяване на лична държавност и войска, изключително със комшия като русия. " Това аз назовавам " проклятието на географията ", с мъка установи гостът.
Водещият и неговият събеседник вършат връзка и сред историческите събития и актуалната руско-украинска война. русия повтаря старите практики на Съюз на съветските социалистически републики на принуда и геноцид. Тя унищожава енергийната и обществена инфраструктура на страната в опит да унищожи стотици хиляди украинци с ограничения и апетит. Отново употребява и зърното като оръжие - през юли русия излезе от по този начин наречена " зърнена договорка ", блокира и бомбардира с ракети и Шахеди украинските пристанища в Черно море и на р. Дунав, с цел да провокира повишение на интернационалните цени на зърното и миграция на гладуващи поданици на страните " от дълбокия африкански юг ", към Европа.
Но войната дава и нов късмет на украинците, твърди доцент Страшнюк. Шансът да преодолеят комплекса си на жертва, тъй като украинското общество след Голодомора е тотално русифицирано, пост-геноцидно, травмирано. Най-малко три генерации живяха със загатна и последствията от Голодомора 1932-1933 година "
По-нататък в предаването гостът акцентира и върху смисъла на историческата памет и нуждата от осмисляне и попречване на сходни нещастия в бъдеще.
Целият диалог на Калин Манолов с доцент Страшнюк можете да гледате:
Тези ужасяващи детайлности разкри в диалог с водещия Калин Манолов историкът от Харковския държавен университет доцент Сергей Страшнюк. Според доцент Страшнюк, Голодоморът е пряк резултат от политиките на колективизация и държавен гнет, наложени от сталинския режим. Целта му е да унищожи бунтуващото се украинско селячество, одобрявано от руския режим като съсловен зложелател. По тази причина някои историци назовават Голодомора не геноцид, а социоцид.
" Голодоморът мощно повлия върху историческата памет на Украйна и националната й еднаквост " - безапелационен е доцент Страшнюк. " Това е най-значимата национална покруса в украинската история, само че тя дава урок и на целия свят - че в случай че едно трагично минало не е осмислено, а породеното зло - ненаказано, то след време се връща. Голодоморът е и знак какво се случва при неявяване на лична държавност и войска, изключително със комшия като русия. " Това аз назовавам " проклятието на географията ", с мъка установи гостът.
Водещият и неговият събеседник вършат връзка и сред историческите събития и актуалната руско-украинска война. русия повтаря старите практики на Съюз на съветските социалистически републики на принуда и геноцид. Тя унищожава енергийната и обществена инфраструктура на страната в опит да унищожи стотици хиляди украинци с ограничения и апетит. Отново употребява и зърното като оръжие - през юли русия излезе от по този начин наречена " зърнена договорка ", блокира и бомбардира с ракети и Шахеди украинските пристанища в Черно море и на р. Дунав, с цел да провокира повишение на интернационалните цени на зърното и миграция на гладуващи поданици на страните " от дълбокия африкански юг ", към Европа.
Но войната дава и нов късмет на украинците, твърди доцент Страшнюк. Шансът да преодолеят комплекса си на жертва, тъй като украинското общество след Голодомора е тотално русифицирано, пост-геноцидно, травмирано. Най-малко три генерации живяха със загатна и последствията от Голодомора 1932-1933 година "
По-нататък в предаването гостът акцентира и върху смисъла на историческата памет и нуждата от осмисляне и попречване на сходни нещастия в бъдеще.
Целият диалог на Калин Манолов с доцент Страшнюк можете да гледате:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ