В Деня на акушерките в Перник пристигат първите командировани от София
В днешния Международен ден на акушерките в МБАЛ-Перник чакат първите командировани от София, които би трябвало да спасят родилното поделение в града от затваряне. Данните демонстрират, че в цялата страна има общо 4400 акушерки със междинна възраст 49 години. В София те са 831, а единствено на 35 км от столицата - в Перник, те са едвам 18.
„ Не мога да си обясня за какво младежите не желаят да стават акушерки. Това е нещо, което не всеки може да изпита - да усетиш бебето да изплаче в ръцете ти “, сподели пред bTV Елена Михайлова, старша акушерка в Родилното поделение в Перник.
Тя добави, че чакат новите сътрудници с отворени прегръдки и неспокойствие, с цел да ги срещнат с естеството на работа, която може и да им наподобява идентична, само че в Перник има свои специфики.
Михайлова обаче изрази подозрение, че командироването на акушерки е решение на казуса.
" Тук се касае още веднъж за 2-3 месеца в най-хубавия случай. Колегите, които трябваше да си тръгнат от 1 май, си потеглят на 1 юни, тъй че юни ще бъде същото. Няма да се реши казусът. Не виждам кой ще пристигна да работи “, споделя още Елена Михайлова.
Акушерките в Перник споделят и какво е най-важното в тяхната специалност.
„ Опитност, усърдие познание и прекомерно доста работа. В Родилна зала по никакъв начин не е елементарно да се работи – отговаряме и за майка, и за бебе. Когато бебето изплаче в ръцете ти и видиш усмивката на майката, удовлетворението е огромно. Понякога за две-три минути би трябвало да вземеш решение и за майката, и за бебето, какъвто случай имахме скоро. Родилката беше с плацента-превия, а бебето над 3 кг. Трябваше да се взема решение доста бързо, само че спасихме и майката, и бебето “, споделя Ваня Михова.
Според нея на младите не им се работи в Родилно поделение, тъй като отговорността е огромна, а заплащането - доста ниско. Ние сме лишени от средства по клинични пътеки, откогато пристигна новия шеф и до този миг не получаваме ", изяснява още Михова.
Тя добави, че доста от дамите в Перник и близките градове отиват в София, само че при втори раждания се връщат при тях.
На фрагмента от bTV – Ваня Михова
„ Не мога да си обясня за какво младежите не желаят да стават акушерки. Това е нещо, което не всеки може да изпита - да усетиш бебето да изплаче в ръцете ти “, сподели пред bTV Елена Михайлова, старша акушерка в Родилното поделение в Перник.
Тя добави, че чакат новите сътрудници с отворени прегръдки и неспокойствие, с цел да ги срещнат с естеството на работа, която може и да им наподобява идентична, само че в Перник има свои специфики.
Михайлова обаче изрази подозрение, че командироването на акушерки е решение на казуса.
" Тук се касае още веднъж за 2-3 месеца в най-хубавия случай. Колегите, които трябваше да си тръгнат от 1 май, си потеглят на 1 юни, тъй че юни ще бъде същото. Няма да се реши казусът. Не виждам кой ще пристигна да работи “, споделя още Елена Михайлова.
Акушерките в Перник споделят и какво е най-важното в тяхната специалност.
„ Опитност, усърдие познание и прекомерно доста работа. В Родилна зала по никакъв начин не е елементарно да се работи – отговаряме и за майка, и за бебе. Когато бебето изплаче в ръцете ти и видиш усмивката на майката, удовлетворението е огромно. Понякога за две-три минути би трябвало да вземеш решение и за майката, и за бебето, какъвто случай имахме скоро. Родилката беше с плацента-превия, а бебето над 3 кг. Трябваше да се взема решение доста бързо, само че спасихме и майката, и бебето “, споделя Ваня Михова.
Според нея на младите не им се работи в Родилно поделение, тъй като отговорността е огромна, а заплащането - доста ниско. Ние сме лишени от средства по клинични пътеки, откогато пристигна новия шеф и до този миг не получаваме ", изяснява още Михова.
Тя добави, че доста от дамите в Перник и близките градове отиват в София, само че при втори раждания се връщат при тях.
На фрагмента от bTV – Ваня Михова
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ