Махабат Макбара – мавзолей като никой друг
В Джунагад, Гуджарат, сливането на културни въздействия в Индия се демонстрира под формата на малко прочут монумент. Махабат Макбара – епично изглеждащ пантеон от 19-и век – се издига на място, което в миналото е било ничия земя. От невероятни резби до спираловидни стълбища, всеки детайл от постройката е неповторим образец от друг архитектурен жанр. Въпреки величието му обаче, доста малко хора знаят за мавзолея, още по-малко пък за историята му.
Историята на Махабат Макбара
Лобното място на владетелите от династия Джунагад, Махабат Макбар е повдигнат над останките на благородника Бахадудинбай Хасаинбай. Махабат Кан II стартира построяването на мавзолея през 1878г, само че Бахадур Кан III го приключва през 1892г. През тези четири години детайли на европейска, готическа и индо-ислямска архитектура си намират място в дизайна. Скоро Махабат Макбара се трансформира в неповторим образец за микс от въздействия.
Местоположението на мавзолея му придава още повече сексапил. Когато Индия става английски протекторат през 1808г, колонизаторите разделят Сауращра на 100 щата. Джунагат е един от тях. Това, което през днешния ден е остарелият град на Джунагат обаче, тогава остава отвън тези щати и е неутрална територия. Точно там е построен монументът.
През 1947г Британска Индия се разцепва и Махабат Кан III упорства Джунагад да премине към Пакистан. Но публичното неодобрение и политическия напън принуждават Махабат да избяга самичък в Пакистан и Джунагад се влива в индийската територия.
Индо-ислямски куполи са кацнали върху този незабравим паметник, който продължава да стои на прашен път посред града. Високите кули се държат от сребърни колони и панорамни прозорци – детайли, присъщи за европейския жанр. Джамията Джама Масджид, издигната до мавзолея наподобява на Тадж Махал и е много необикновена. Всяко от четирите минарета на джамията разполага със спираловидно стълбище към него. Това много припомня на готическата архитектура.
В днешна Индия Махабат Макбара е под закрилата на страната, само че мавзолеят е оживял най-много с помощта на щедростта на неговия основател. Той е заделил годишен бюджет, който се раздава на локалните, с цел да поддържат мавзолея.
