Да не се привързваме към нищо означава да даваме ♥ Шунрю СУЗУКИ
„ В реалност да се твори с „ огромно аз ” значи да се дава; не можем да сътворяваме и да притежаваме това, което сътворяваме, защото всичко е сътворено от Бога. “
~ „ Зен-Ум, разум на новак “ (Изд. „ Арт “)
(1904 ~ 1971)
Даване на Бога
Ако приказваме релативно, всичко, което съществува в природата и в света на хората, всяка културна полезност, която сътворяваме, е нещо, което ни е обещано или ни се дава. Но защото изначално всичко е едно, в действителност ние раздаваме всичко.
Всеки момент сътворяваме нещо и това е насладата на живота ни. Но това „ аз ”, което основава и постоянно раздава, не е „ дребното аз ”, то е „ огромното аз ”. Макар че не съзнавате единството на това „ огромно аз ” с всичко, когато давате нещо, вие се чувствате добре, тъй като се чувствате едно с това, което давате. Затова се чувствате по-добре когато давате, в сравнение с когато получавате.
На японски има израз: „ Дана праджня парамита. ” „ Дана ” значи давам, „ праджня ” е мъдрост, а „ парамита ” значи преминавам или стигам до другия бряг. Нашият живот може да се преглежда като секване на една река. Целта на напъните в живота е да стигнем до другия бряг – нирвана. „ Праджня парамита ”, същинската мъдрост на живота, значи, че с всяка крачка по пътя в действителност се доближава другия бряг. Пътят на същинския живот е в това да достигаш другия бряг при всяка крачка от пресичането. „ Дана праджня парамита ” е първият от шестте пътя на същинския живот. Вторият е „ шила праджня парамита ”, или будистките наставления. След това е „ кшанти праджня парамита ”, или издръжливост; „ виря праджня парамита ”, или старание и непрекъснато усилие; „ дхяна праджня парамита ”, или зен-практика и „ праджня парамита ”, или мъдрост. В реалност тези шест „ праджня парамити ” са едно, само че защото животът може да се следи от разнообразни страни, ние ги броим шест.
Доген-зенджи е споделил: „ Да даваш значи непривързаност. ” С други думи, да не се привързваме към нищо значи да даваме. Няма значение какво даваме. Да дадем една стотинка или един лист е „ дана праджня парамита ”; да дадем един ред или даже една дума от учението е „ дана праджня парамита ”. Ако се дава с дух на непривързаност, предлагането на нещо материално и предлагането на обучение имат същата стойност. Ако действаме с вярна настройка, всичко, което вършим, всичко, което сътворяваме, е „ дана праджня парамита ”. Затова Доген е споделил: „ Създаването на нещо, присъединяване в някаква активност също е „ дана праджня парамита ”. Осигуряването на ферибот или построяването на мост за хората е „ дана праджня парамита ”. В реалност да дадете един ред от учението може да значи обезпечаване на ферибот за някого!
Според християнството всяко битие в природата е сътворено за нас или ни е обещано от Бога. Това е идеален израз на концепцията за предоставяне. Но в случай че смятате, че Бог е сътворил индивида и по някакъв метод вие сте обособени от Бога, има възможност да помислите, че притежавате дарба да сътворите нещо настрана, нещо, което не е обещано от Него. Например ние сътворяваме самолети, строим автомагистрали. Когато повтаряме: „ Аз сътворявам, аз сътворявам, аз сътворявам ”, скоро забравяме кой в реалност е това „ аз ”, което твори другите неща, скоро забравяме за Бога. В това се крие заплахата на човешката просвета. В реалност да се твори с „ огромно аз ” значи да се дава; не можем да сътворяваме и да притежаваме това, което сътворяваме, защото всичко е сътворено от Бога. Това не би трябвало да се не помни. Но защото забравяме кой твори, забравяме повода за творчеството, ние се привързваме към материалната или разменна стойност. Те нямат никаква полезност спрямо безспорната полезност на всяко божие създание. Макар че обещано нещо няма никаква материална или относителна полезност във връзка с което и да е „ малко аз ”, единствено по себе си то има безспорна полезност. Да не сме привързани към нещо значи да осъзнаваме неговата безспорна полезност. Всичко, което вършим, би трябвало да се основава на такова осъзнаване, а не на материални или егоцентрични хрумвания за полезност. Тогава, каквото и да вършим, е същинско предоставяне, „ дана праджня парамита ”.
От: „ Зен-Ум, разум на новак “, Шунрю Сузуки, изд. „ Арт “, 1995 година
Снимка: Shunryu Suzuki Roshi (1904-1971)
