Българската икономика: На крилете на потреблението
В данните за потреблението се следи растеж в стоките за дълготрайна приложимост.
© Юлия Лазарова Автор: Капитал Автор: Капитал Автор: Капитал
... още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
17 авг 2017
Общата задлъжнялост на Пекин е достигнала 28 трлн. $, което е 4 пъти повече от началото на финансовата рецесия през 2008 година
16 авг 2017
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017
На тримесечна база растежът на Брутният вътрешен продукт леко се свива
15 авг 2017
Кредитирането, изключително при семействата, също се раздвижва, въпреки и към момента страхливо. " Ако растежът на заема се форсира още, може би и изискванията за фирмите, които работят за вътрешния пазар, ще се подобрят. Но към момента банките са внимателни ", споделя Красен Йотов от Industry Watch.
Смяна на караула
Износът, който до неотдавна беше главен мотор на растежа, също продължава да се усилва. Влияние оказва повишаването на металите и храните на интернационалните тържища, както и оживлението в еврозоната (основен пазар на българските стоки). През второто тримесечие на годината стопанската система на валутния съюз пораства с 2.2% на годишна база, а упованията са положителните вести да се запазят най-малко до края на годината.
Растящият български експорт обаче (6.1% на годишна база като съставен елемент на БВП) към този момент не съумява да компенсира мощния импорт (7%). Заради нарасналото вътрешно търсене импортът стартира да се усилва, вследствие на което чистият резултат на експорта върху растежа е негативен. Силната позиция на еврото по отношение на $ и някои други валути обаче може да забави растежа на износа, предизвестява Йотов.
Така мечтаните вложения
Така последният индикатор, който към момента не помръдва в позитивна посока, са вложенията. През второто тримесечие на годината те не престават да са надолу – с 0.9% на годишна база. Спадът обаче е доста по-нисък по отношение на предходното тримесечие (-4.6% годишно намаление). Според анализатори минусите са главно поради бавното начало на новия програмен интервал за еврофондовете. Йотов добавя, че сега растежът е в браншове, които не изискват обилни финансови вложения, а очевидно в промишлеността индустриалният потенциал е задоволителен, с цел да се задоволява търсенето на външните пазари, и няма огромни инвестиции в разширение на мощности.
" От една страна, повода за това (спадът в вложенията - бел. ред.) е покачването в заплатите - към този момент не може да се приказва за България като дестинация с ниски заплати. Все повече промишлени предприятия, които залагаха на такава бизнес тактика - оптимално ниски разноски за труд, виждат, че не могат да намерят личен състав. Съответно, в случай че желаят да останат, ще им се наложи да подвигат заплати, да ревизират бизнес проекти ", е мнението на Десислава Николова. От друга страна, тя показва като фактор продължаващото чувство за липса на господство на закона и обезпечени права на благосъстоятелност, които също отблъскват вложители.
Инвестициите са значими, тъй като са причина за повишение на капацитета на стопанската система в дълготраен проект. А съгласно доста анализатори България към този момент е достигнала сегашния си капацитет, който е към 3.5% - прекомерно невисок, в случай че желаеме да настигнем по-бързо западния стандарт. " Към момента разноските за придобиване на дълготрайни материални активи са на 30% от равнищата преди рецесията ", пресмята Красен Йотов.
Тук обаче също може да има изместване. На тримесечна база вложенията (бруто формиране на главен капитал) нарастват с 2.4% по отношение на първите три месеца на годината, което (ако не бъдат ревизирани) е най-високият ритъм от края на 2013 година Очакванията на анализаторите са до края на годината индикаторът да тръгне нагоре. Натоварването на индустриални мощности пораства, което допуска, че компаниите ще продължат да уголемяват капиталовата си активност съгласно Българска народна банка. Успоредно с това позитивните настройки на предприятията и мощното потребителско търсене също ще окажат положителен резултат, а и евентуално усвояването на европейските пари ще се форсира.
Рисковете
Освен в случай че политиците не объркат нещо генерално, стопанската система ще продължи да пораства с към 3% и през идващите две години. Десислава Николова обръща внимание, че справедлив ограничител на растежа е дефицитът на фрагменти на пазара на труд. " Вижда се към този момент задграничен личен състав в бранша на туризма, само че промишлеността продължава да изпитва сериозен дефицит. Шансът да вдигнем капацитета на стопанската система е улеснение на режима за импорт на работна ръка в допълнение към привличането на повече частен капитал ", добавя тя.
Останалите опасности са свързани със упоменатия към този момент попътен вятър извън – бъдещето на Brexit, паричната политика в Съединени американски щати, възможна нова рецесия в Италия. " Ако би трябвало да обобщим, обстановката за българската стопанска система сега е оптимистична. Въпросът е дали международната стопанска система, Съединени американски щати или Европейски Съюз още веднъж няма да изпаднат в криза. Това ще се отрази и на нас. Но в идващите година-две сходна рецесия не се чака ", обобщава Красен Йотов.
© Юлия Лазарова Автор: Капитал Автор: Капитал Автор: Капитал
... още няколко забавни тематики от новия брой на " Капитал "
17 авг 2017
Общата задлъжнялост на Пекин е достигнала 28 трлн. $, което е 4 пъти повече от началото на финансовата рецесия през 2008 година
16 авг 2017
Централна и Източна Европа, както и Германия са главен мотор в Европейски Съюз
16 авг 2017
На тримесечна база растежът на Брутният вътрешен продукт леко се свива
15 авг 2017
Кредитирането, изключително при семействата, също се раздвижва, въпреки и към момента страхливо. " Ако растежът на заема се форсира още, може би и изискванията за фирмите, които работят за вътрешния пазар, ще се подобрят. Но към момента банките са внимателни ", споделя Красен Йотов от Industry Watch.
Смяна на караула
Износът, който до неотдавна беше главен мотор на растежа, също продължава да се усилва. Влияние оказва повишаването на металите и храните на интернационалните тържища, както и оживлението в еврозоната (основен пазар на българските стоки). През второто тримесечие на годината стопанската система на валутния съюз пораства с 2.2% на годишна база, а упованията са положителните вести да се запазят най-малко до края на годината.
Растящият български експорт обаче (6.1% на годишна база като съставен елемент на БВП) към този момент не съумява да компенсира мощния импорт (7%). Заради нарасналото вътрешно търсене импортът стартира да се усилва, вследствие на което чистият резултат на експорта върху растежа е негативен. Силната позиция на еврото по отношение на $ и някои други валути обаче може да забави растежа на износа, предизвестява Йотов.
Така мечтаните вложения
Така последният индикатор, който към момента не помръдва в позитивна посока, са вложенията. През второто тримесечие на годината те не престават да са надолу – с 0.9% на годишна база. Спадът обаче е доста по-нисък по отношение на предходното тримесечие (-4.6% годишно намаление). Според анализатори минусите са главно поради бавното начало на новия програмен интервал за еврофондовете. Йотов добавя, че сега растежът е в браншове, които не изискват обилни финансови вложения, а очевидно в промишлеността индустриалният потенциал е задоволителен, с цел да се задоволява търсенето на външните пазари, и няма огромни инвестиции в разширение на мощности.
" От една страна, повода за това (спадът в вложенията - бел. ред.) е покачването в заплатите - към този момент не може да се приказва за България като дестинация с ниски заплати. Все повече промишлени предприятия, които залагаха на такава бизнес тактика - оптимално ниски разноски за труд, виждат, че не могат да намерят личен състав. Съответно, в случай че желаят да останат, ще им се наложи да подвигат заплати, да ревизират бизнес проекти ", е мнението на Десислава Николова. От друга страна, тя показва като фактор продължаващото чувство за липса на господство на закона и обезпечени права на благосъстоятелност, които също отблъскват вложители.
Инвестициите са значими, тъй като са причина за повишение на капацитета на стопанската система в дълготраен проект. А съгласно доста анализатори България към този момент е достигнала сегашния си капацитет, който е към 3.5% - прекомерно невисок, в случай че желаеме да настигнем по-бързо западния стандарт. " Към момента разноските за придобиване на дълготрайни материални активи са на 30% от равнищата преди рецесията ", пресмята Красен Йотов.
Тук обаче също може да има изместване. На тримесечна база вложенията (бруто формиране на главен капитал) нарастват с 2.4% по отношение на първите три месеца на годината, което (ако не бъдат ревизирани) е най-високият ритъм от края на 2013 година Очакванията на анализаторите са до края на годината индикаторът да тръгне нагоре. Натоварването на индустриални мощности пораства, което допуска, че компаниите ще продължат да уголемяват капиталовата си активност съгласно Българска народна банка. Успоредно с това позитивните настройки на предприятията и мощното потребителско търсене също ще окажат положителен резултат, а и евентуално усвояването на европейските пари ще се форсира.
Рисковете
Освен в случай че политиците не объркат нещо генерално, стопанската система ще продължи да пораства с към 3% и през идващите две години. Десислава Николова обръща внимание, че справедлив ограничител на растежа е дефицитът на фрагменти на пазара на труд. " Вижда се към този момент задграничен личен състав в бранша на туризма, само че промишлеността продължава да изпитва сериозен дефицит. Шансът да вдигнем капацитета на стопанската система е улеснение на режима за импорт на работна ръка в допълнение към привличането на повече частен капитал ", добавя тя.
Останалите опасности са свързани със упоменатия към този момент попътен вятър извън – бъдещето на Brexit, паричната политика в Съединени американски щати, възможна нова рецесия в Италия. " Ако би трябвало да обобщим, обстановката за българската стопанска система сега е оптимистична. Въпросът е дали международната стопанска система, Съединени американски щати или Европейски Съюз още веднъж няма да изпаднат в криза. Това ще се отрази и на нас. Но в идващите година-две сходна рецесия не се чака ", обобщава Красен Йотов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ