Червените флагове при подбора на лидери
В далечното предишното изборът на верните водачи е била относително лесна задача. Нашите предшественици ловци-събирачи са живели на дребни групи, където всички са се познавали в действителност добре и множеството от сериозните лидерски умения са били елементарно забележими: физическа мощ, умелост, храброст и експедитивност. Освен това, изборът на неправилен водач постоянно е коствал много скъпо, като даже води до загуба на живот.
Хиляди години по-късно нещата са доста по-сложни. Като за начало, сериозните лидерски качества, които разрешават на някои хора дейно да координират груповата активност, трансформирайки група от случайни хора във високоефективен екип, са много нереални и сложни за различаване с невъоръжено око: стратегическо мислене, любознание, примирение, честност и техническа експертиза. Обикновено можете да разпознаете последното от тези качества в другите единствено когато го притежавате в количества, сходни на тях.
Добавете към това обстоятелството, че от нас нормално се желае да разберем дали непознати и хора, с които рядко се срещаме или поддържаме връзка, фактически имат тези черти. Така да вземем за пример актуалните гласоподаватели би трябвало да решат след ефирен президентски спор по какъв начин да гласоподават, а работодателите постоянно вземат решение кого да покачат или назначат на управителни позиции въз основа на.
Нашият мозък ни кара да разчитаме на архаичните си инстинкти, което прави всяка справедлива оценка на водачите по-скоро изключение от норма. По-често в последна сметка избираме водачи въз основа на подправени индикатори за капацитет, което изяснява неприятното показване на водачите като цяло.
Прочувания демонстрират, че сред 50% до 60% от мениджърите не съумяват да реализират мечтаните резултати, не на последно място тъй като не са в положение да стимулират 64% от своите чиновници. Нещата са още по-лоши в политиката, като типичният рейтинг на утвърждение за демократично определени държавни глави се движи сред 30% и 40%, а рейтингът на отрицание постоянно надвишава 60%.
Историята е цялостна с пагубни образци за диктатори и токсични водачи, които нанасят непоправими вреди на своя народ. Мнозина стартират възхода си по демократични способи, продължавайки да се радват на социална поддръжка, даже откакто сложат завършек на свободните избори. Това подчертава значимостта на избирането на способени и почтени водачи. „ В последна сметка почитателите са тези, които легитимират водачите, овластяват ги и им дават средствата да реализират своите визии и цели “, се показва в едно изследване.
Очевидното решение за превъзмогване на този проблем минава през това да спрем да се фокусираме върху неправилните черти, когато оценяваме лидерския капацитет. Ето пет от тях, които не престават да се радват на незаслужена известност.
Прекомерна убеденост
Въпреки че увереността има единствено бегла връзка с компетентността, ние постоянно я тълкуваме като знак за лидерски капацитет. Изследванията демонстрират, че склонността ни да имаме по-високо мнение за себе си, в сравнение с заслужаваме, е стимулирана от желанието ни да убедим другите, че сме способени. Иначе казано, колкото сте по-самоуверени, толкоз по-вероятно е да заблудите другите и да ги накарате да мислят, че имате лидерски капацитет. Това изяснява необятното разпространяване на водачи, които не знаят до каква степен се простират техните благоприятни условия.
Агресия
Всички харесваме концепцията за приобщаващ, благ, съпричастен водач, който въодушевява посредством доверие и познание. Лидер, който привличайки другите с ясна визия. Защо? Защото прекомерно постоянно това, което получаваме, е противоположното: строги, деспотични, властнически водачи, които ръководят със мощ и насила и които стигат до върха с помощта на смелост и експанзия.
Логиката е елементарна: в случай че някой стигне до върха посредством заплашване и мощ, не би трябвало да чакаме от него да отделя доста внимание на своите подчинени, откакто се изкачи до този пост.
Статус
Хората са йерархични по природа. Дори при неналичието на официални структури, ние приписваме и разнообразни степени на статус и власт на другите хора, което дефинира способността им да въздействат на другите, или неналичието на такава.
За страдание, даже в видимо меритократични общества статусът се подхранва освен от гений или заслуги, само че и от привилегия, обществена класа, пол, раса и прелест. С други думи, в случай че принадлежите към „ вътрешната група “, ще имате по-голям късмет да бъдете възприемани и легитимирани като водач и сходни стандарти ще продължат да замъгляват усещанията на хората за вашето показване, откакто към този момент сте отпред.
Харизма
Въпреки че харизмата не е нездравословна сама по себе си, когато е съчетана с непросветеност, липса на гений и изключително липса на честност, тя може да докара до много токсична композиция и да има унищожителен резултат. Лидери като Хитлер, Сталин и Мао употребяват харизмата, с цел да подхранват своя фетиш към личността.
Трудно е да устоим на тази тъмна страна на харизмата, тъй като сме съблазнени от нейната светла страна: топлината, визията и реториката срещу властта на тези, които дават обещание да повдигнат личния ни статус и богатство, до момента в който преследват егоистични, алчни и психопатични цели.
Нарцисизъм
Ние наподобява не просто толерираме, само че поддържаме хората, които имат извънредно високо мнение за себе си и не се интересуват от потребностите и желанията на никой различен. Вместо да създадем смирението универсално условие при подбора на водачи, ние гравитираме към хората, които страдат от мегаломански мечти за великолепие, който показват с безсрамна пищност и самореклама.
Не е изненадващо, че има обратнопропоционална взаимозависимост сред това какъв брой огромен нарцис е човек и представянето му като водач.
Нещата в действителност не са толкоз комплицирани. Ако поставим старания, с цел да стартираме да сортираме водачи на база на тяхната действителна подготвеност, честност и примирение, по-често ще вършим верен избор и по-рядко – неверен. Това носи големи изгоди за всички.
……………..
Томас Чаморо-Премусик , създател на „ The Talent Delusion " за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Хиляди години по-късно нещата са доста по-сложни. Като за начало, сериозните лидерски качества, които разрешават на някои хора дейно да координират груповата активност, трансформирайки група от случайни хора във високоефективен екип, са много нереални и сложни за различаване с невъоръжено око: стратегическо мислене, любознание, примирение, честност и техническа експертиза. Обикновено можете да разпознаете последното от тези качества в другите единствено когато го притежавате в количества, сходни на тях.
Добавете към това обстоятелството, че от нас нормално се желае да разберем дали непознати и хора, с които рядко се срещаме или поддържаме връзка, фактически имат тези черти. Така да вземем за пример актуалните гласоподаватели би трябвало да решат след ефирен президентски спор по какъв начин да гласоподават, а работодателите постоянно вземат решение кого да покачат или назначат на управителни позиции въз основа на.
Нашият мозък ни кара да разчитаме на архаичните си инстинкти, което прави всяка справедлива оценка на водачите по-скоро изключение от норма. По-често в последна сметка избираме водачи въз основа на подправени индикатори за капацитет, което изяснява неприятното показване на водачите като цяло.
Прочувания демонстрират, че сред 50% до 60% от мениджърите не съумяват да реализират мечтаните резултати, не на последно място тъй като не са в положение да стимулират 64% от своите чиновници. Нещата са още по-лоши в политиката, като типичният рейтинг на утвърждение за демократично определени държавни глави се движи сред 30% и 40%, а рейтингът на отрицание постоянно надвишава 60%.
Историята е цялостна с пагубни образци за диктатори и токсични водачи, които нанасят непоправими вреди на своя народ. Мнозина стартират възхода си по демократични способи, продължавайки да се радват на социална поддръжка, даже откакто сложат завършек на свободните избори. Това подчертава значимостта на избирането на способени и почтени водачи. „ В последна сметка почитателите са тези, които легитимират водачите, овластяват ги и им дават средствата да реализират своите визии и цели “, се показва в едно изследване.
Очевидното решение за превъзмогване на този проблем минава през това да спрем да се фокусираме върху неправилните черти, когато оценяваме лидерския капацитет. Ето пет от тях, които не престават да се радват на незаслужена известност.
Прекомерна убеденост
Въпреки че увереността има единствено бегла връзка с компетентността, ние постоянно я тълкуваме като знак за лидерски капацитет. Изследванията демонстрират, че склонността ни да имаме по-високо мнение за себе си, в сравнение с заслужаваме, е стимулирана от желанието ни да убедим другите, че сме способени. Иначе казано, колкото сте по-самоуверени, толкоз по-вероятно е да заблудите другите и да ги накарате да мислят, че имате лидерски капацитет. Това изяснява необятното разпространяване на водачи, които не знаят до каква степен се простират техните благоприятни условия.
Агресия
Всички харесваме концепцията за приобщаващ, благ, съпричастен водач, който въодушевява посредством доверие и познание. Лидер, който привличайки другите с ясна визия. Защо? Защото прекомерно постоянно това, което получаваме, е противоположното: строги, деспотични, властнически водачи, които ръководят със мощ и насила и които стигат до върха с помощта на смелост и експанзия.
Логиката е елементарна: в случай че някой стигне до върха посредством заплашване и мощ, не би трябвало да чакаме от него да отделя доста внимание на своите подчинени, откакто се изкачи до този пост.
Статус
Хората са йерархични по природа. Дори при неналичието на официални структури, ние приписваме и разнообразни степени на статус и власт на другите хора, което дефинира способността им да въздействат на другите, или неналичието на такава.
За страдание, даже в видимо меритократични общества статусът се подхранва освен от гений или заслуги, само че и от привилегия, обществена класа, пол, раса и прелест. С други думи, в случай че принадлежите към „ вътрешната група “, ще имате по-голям късмет да бъдете възприемани и легитимирани като водач и сходни стандарти ще продължат да замъгляват усещанията на хората за вашето показване, откакто към този момент сте отпред.
Харизма
Въпреки че харизмата не е нездравословна сама по себе си, когато е съчетана с непросветеност, липса на гений и изключително липса на честност, тя може да докара до много токсична композиция и да има унищожителен резултат. Лидери като Хитлер, Сталин и Мао употребяват харизмата, с цел да подхранват своя фетиш към личността.
Трудно е да устоим на тази тъмна страна на харизмата, тъй като сме съблазнени от нейната светла страна: топлината, визията и реториката срещу властта на тези, които дават обещание да повдигнат личния ни статус и богатство, до момента в който преследват егоистични, алчни и психопатични цели.
Нарцисизъм
Ние наподобява не просто толерираме, само че поддържаме хората, които имат извънредно високо мнение за себе си и не се интересуват от потребностите и желанията на никой различен. Вместо да създадем смирението универсално условие при подбора на водачи, ние гравитираме към хората, които страдат от мегаломански мечти за великолепие, който показват с безсрамна пищност и самореклама.
Не е изненадващо, че има обратнопропоционална взаимозависимост сред това какъв брой огромен нарцис е човек и представянето му като водач.
Нещата в действителност не са толкоз комплицирани. Ако поставим старания, с цел да стартираме да сортираме водачи на база на тяхната действителна подготвеност, честност и примирение, по-често ще вършим верен избор и по-рядко – неверен. Това носи големи изгоди за всички.
……………..
Томас Чаморо-Премусик , създател на „ The Talent Delusion " за
Превод и редакция: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ