Красотата е в очите на влюбения
В далечни източни страни живял фамозен халиф от династията на Абасидите на име Харун ар-Рашид. След като халифът научил, че един стихотворец бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в локална госпожица Лейли и от обич към нея е изгубил разсъдъка си, поради което бил наименуван Меджнун или Лудия, го заглождило любознание за дамата, предизвикала такива премеждия.
„ Тази Лейли очевидно е страхотна жена — рекъл си той. — Превъзхождаща доста всички останали. Може би е невиждана хубавица с необичаен сексапил. Трябва безусловно да се срещна с нея. “
Развълнуван и заинтересован, той направил всичко по силите си, с цел да види Лейли. Искал персонално да се убеди в нейните качества.
Накрая един ден доверените му хора я издирили и я довели в двореца на халифа. Лейли разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил доста отчаян. Не че Лейли била грозна, недъгава или остаряла. Но не била и кой знае какъв брой привлекателна за халифа. Била най-обикновен човек с нормални човешки потребности и куп дефекти, жена като безчет други в халифата.
Халифът не скрил разочарованието си.
— По теб ли си е изгубил разсъдъка Меджнун? Виж ти, изглеждаш напълно елементарна. Какво толкоз ти е особеното, че да те обикне по този начин мощно?
Лейли се усмихнала загадъчно и в този момент на халифа му станало ясно, че тя в действителност е специфична жена.
— Да, аз съм Лейли. Но ти не си Меджнун — отвърнала тя. — Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш в никакъв случай тайната, наречена обич.
Има ли метод да проумееш какво е обич, в случай че първо не обикнеш?
Любовта не може да се изясни. Тя може единствено да се изживее.
Любовта не може да се изясни, само че точно тя изяснява всичко.
Колко пъти в живота си сме попадали на хора, в които се влюбваме до лудост - елементарни хора, с нищо по-различни от всички други? Но за нас всеки техен жест, дума и усмивка носят приятност. Защото красотата е в очите на влюбения.
Из романа „ Любов ” на Елиф Шафак
