Учени откриха пещерен саламандър, който вече 7 години не е помръднал от мястото си
В дълбините на една европейска пещера живее най-мързеливото и най-обикновено създание, наричано в миналото змей. С нюанс, наподобяващ човешка плът, то печели прозвището и „ човешка риба “.
Всъщност, протеят (Proteus anguinus) е ендемично земноводно животно, обитаващо карстовите области в Динарските планини. То е бяло или светлорозово и има дребни крака с два пръста на задните крайници и три на предните (известно е още като див или пещерен саламандър). Нещо повече – протеят се е адаптирал към живот, напоен с безконечен мрак.
Очите на протея могат да засичат наличието на светлина, само че нищо повече. Ето за какво тези дребни странни животинки на процедура са слепи. Те обаче компенсират недоразвитото си зрение със мощен усет, опцията да чуват под вода, както и умеенето да усещат придвижвания в своите воднисти домове.
В интервала сред 2010 - 2018 година учените снимат поредност от протеи в пещери в източна Босна и Херцеговина. На базата на честотата на срещите с тях, откривателите пресмятат, че тук живеят общо 26 възрастни животинки от този тип. В рамките на тези 8 години излиза наяве също по този начин, че протеите се движат извънредно рядко.
„ За няколко години множеството са се преместили с не повече от 10 метра “, написа зоологът Гергели Балаж в своя теоретичен труд.
Един съответен протей е по-мързелив от всички останали. Той не е помръднал от мястото си цели 2569 дни (или над 7 години).
Как е допустимо това?
Тези лентяи могат да живеят близо 1 век. За сходни мъници (тежащи до 20 грама и достигащи не повече от 30 см дължина), това си е същинско достижение.
„ Те просто си стоят и не вършат съвсем нищо “, споделя Балаж пред New Scientist.
Това евентуално е ключът към тяхното дългоденствие – явно фактът, че не вършат съвсем нищо, работи в тяхна изгода от колонизирането на тези пещери преди 20 млн. години до момента.
Протеите реализират сходни епични равнища на мързеливост с помощта на изключително бавния си метаболизъм. Ядат главно охлюви и ракообразни (които не се срещат в огромни количества във въпросните пещери). Те обаче могат да оцелеят години наред без храна.
Отсъствието на хищници в тези пещерни системи също окуражава по-улегналия метод на живот. Не на последно място – развъждат се един път на 12 години. Но когато този миг настъпи, могат да произведат почти 35 яйца.
Разбира се, тези животинки могат да се движат и нееднократно са предпочитали да не споделят компанията на шумните учени. Освен това откривателите не могат да заявят със 100-процентна сигурност, че следените от тях обекти не са скитали напред и обратно в моментите, в които не са ги държали под око (а по-късно са се прибирали на обичаното си място). Въпреки това равнището им на мързеливост е в действителност впечатляващо. И даже за завиждане.
Проучването е оповестено в Journal of Zoology.
