Бактерии в червата – ново откритие взриви науката за теорията на болестите
В червата ни има трилиони микроскопични бактерии.
Вероятно има хиляди разнообразни типове и те стартират да се движат малко откакто сме се родили.
Бактериите може да не са част от тялото ни, като мозъка или сърцето, само че те въпреки всичко играят
значима роля в оформянето на това кои сме ние. Тези бактерии от червата оказват помощ за смилането на нашата храна, откриват метаболитна скорост, контролират нашето тегло и имунната система.
Но през последните години, учените изследват нездравословния метод на хранене, който води до неверен баланс на популациите на бактерии, а това отчасти, загатва за растеж на някои модерни хронични болести като затлъстяване и синдром на раздразненото черво.
Екип от учени, отпред с микробиолога Sonnenburg от Станфордския университет, изследва хората Hadza – Хадзапи в Танзания.
Хадзапи е една от последните групи от хора, които живеят в обичаен, номадски метод на живот, като всички хора, които са живели единствено преди няколко десетки хиляди години. Въпреки неналичието на достъп до модерни здравни грижи, Хадзапи значително нямат хронични болести.
Хадзапи има доста по-разнообразна микробиоза на червата. Освен това, типовете чревни бактерии се разграничават доста, защото племето трансформира диетата си от сезон на сезон.
Ново изследване, оповестено 25 август в списание Science, демонстрира, че диетата на човек е мощно подбудена от разнообразието на чревния микробиом и че хората, живеещи в индустриализирания свят, имат доста по-малко бактерии в червата, което може да се отрази неподходящо на тяхното здраве.
Хадзапи е радикално население, живеещо в централната котловина в северна централна Танзания.
Има останали по-малко от 1000 души. Сред тях единствено към 200 души живеят в един изцяло обичаен метод на живот, непроменени спрямо предците си, събират храна всекидневно и се местят от района в район, като вземат поради сезонните съмнения.
Там има 2 съществени сезона: валежен и изсъхнал. По време на първия сезон храната е плодове и мед. По време на сухия сезон те ловуват антилопи. Диетата им се разграничава доста през тези два сезона, а единствените общи детайли са богатите на фибри клубени и плодовете от баобаб, които са разполагаем през цялата година.
Но Хаджапи не ядат модифицирана храна.
За да изследват чревната флора на хората там, откривателите взели проби от изпражнения от близо 190 мъже и дами за четири сезонни промени или към 18 месеца.
Тогава откакто анализирали пробите и откри, че чревната микрофлора варира дружно с смяната на диетата от сезон на сезон, което е първото доказателство за циклична смяна в човешкото тяло.
Видовете бактерии, присъстващи в пробите от фекалиите, събрани през сухия сезон, изчезнат през дъждовния сезон, с цел да се върнат в идващия изсъхнал сезон.
Освен че има огромно многообразие от чревни бактерии, хората там имат доста типове бактерии, които имат и други затворени групи в Южна Америка и Папуа-Нова Гвинея. Изследователите споделят, че нещо в актуалното общество предизвиква изгубването на чревните бектерийни типове.
Изследователите настояват, че един от факторите, който въздейства върху разнообразието на чревната микробиоза, може да бъде диетата.
Според откривателите Хаджапи употребяват 150 грама фибри на ден, 10 пъти повече от хората в развитите страни.
Учените считат, че релативно ниската дълготрайност на живота на Хаджапи, която е 46 години, се дължи основно на висока детска смъртност и гибел от катастрофи като рухване от дърво при събиране на мед. Но хроничните болести са редки, даже измежду възрастните.
Инфо: http://www.zdrave.ws
