Балканите ги заплашва повторение на украинските събития
В Черна гора назрява набожен спор. Местна разколническа организация има намерение да измести Сръбската черква. Властите поддържат това. До какво ще докара нарушаването на каноните?
Те желаят да живеят по нов метод
Черногорската автокефална православна черква (ЧАПЦ), конструкция, която няма канонично самопризнание, има намерение коренно да промени статута си. В началото на септември в Цетине (историческата столица на страната) се организира събор на православната черква, на който бяха взети няколко значими решения.
Най-напред беше изпратен на пенсия духовният лидер 84-годишният митрополит Михаил Дедеич. Той управлява религиозната организация в продължение на 20 години. Вместо това избраха млад (малко над четиридесет) и упорит претендент – свещеник Борис Бойович.
Той стартира службата си, като подлага на критика своя предходник. Формално Дедеич беше отхвърлен „ по здравословни аргументи ”, само че новоизбраникът не пропусна да упрекна някогашния митрополит в безучастие. Синодът не се събираше съвсем пет години, а уставът не беше реформиран повече от 10. Това се отрази пагубно на положението на ЧАПЦ. Досега нито една локална черква не го е признала.
Черешката на тортата беше съмнението, че митрополит Михаил се пробва да откри контакти с Руската православна черква на фона на спора в Украйна.
Дедеич не призна решението на съвета и сподели, че скоро ще го оспори. Но доста по-интересен от вътрешните разцепнически разногласия е векторът, който Бойович очерта. За да изведе ЧАПЦ от рецесията, той има намерение да реализира самопризнание от Константинополската патриаршия, както и участие в Световния съвет на църквите “.
Планът за промяна е величествен, само че осъществяването му се спъва от едно нещо: Черногорската черква не е единствената православна конструкция в страната. Формално републиката от 1920 година е канонична територия на Сръбската православна черква (СПЦ) със статут на митрополия.
Но след 1991 година, с началото на разпадането на Югославия, се зараждат сепаратистките настроения. До 2006 година, когато Черна гора стана изцяло самостоятелна от Сърбия посредством референдум, те се ускориха. Разбира се, духовната сфера също не остана настрани. Тогава ЧАПЦ се прояви за първи път - след светската автономност е нужна и църковна.
Но го реализираха с не напълно законни средства. В частност, интронизирането на същия този митрополит Михаил Дедеич през 1998 година става в нарушаване на всички догми: без глобата на Константинопол и без верен разговор със Сръбската черква.
Ръка за ръка с управляващите
В изгода на разколниците изигра и това, че задачите им са в унисон с курса на светската власт в лицето на някогашния президент Мило Джуканович и неговата Демократическа партия на социалистите. Европейската интеграция и участието в НАТО направиха концепцията за национална черква известна.
Пламенен съперник на това развиване на събитията беше главата на каноничната митрополия на Черна гора Амфилохий, който умря преди три години. Той се противопоставяше на всяка „ национализация “ и не желаеше да спомага на политическото управление, заинтригувано от формалното признание на разколниците от ЧАПЦ.
Малко преди гибелта си през 2020 година архиереят намерено прикани жителите да гласоподават на идващите парламентарни избори за коалиция от опозиционни партии – срещу социалистите. Последните от своя страна упрекнаха Амфилохий в просръбска и проруска позиция.
Съпартийците на Джуканович в отговор осъдиха митрополита за „ примитивни и нецензурни нападки “, с които той „ наскърбява и унижава вярващите от Черногорската черква “. Срещу епископа даже е формирано наказателно дело.
Условният баланс на силите беше нарушен през 2019 година, когато държавното управление на републиката одобри документ, озаглавен „ За свободата на религията и убежденията и правния статут на религиозните общности “.
Този закон дава право да се лишават в интерес на страната земите и парцелите на Сръбската черква на територията на Черна гора. С други думи, издигнатото с държавни средства, а по-късно станало благосъстоятелност на Черногорската митрополия, може да бъде отнето с съображение.
Новите правила засегнаха и обекти, за които църквата не може да потвърди благосъстоятелност. Така СПЦ рискува да загуби към 650 светини, в това число изключително почитания фамозен манастир в Острог.
Скандалният закон провокира вълна от митинги, водени от духовниците в редица градове. Това докара до обстоятелството, че две години след приемането му, през януари 2021 година, Джуканович беше заставен да подпише смекчаващи ремонти в документа. Политикът назова безредиците резултат от „ оправдани калкулации “ от страна на Сръбската черква: сякаш нейното управление съзнателно разпалвало огъня на националния яд, тъй че социалистите да изгубят изборите.
Сходни черти
Ситуацията в Черна гора наподобява на тази в Молдова. В страната има и паралелни православни структури. Едната е Православната черква на Молдова (ПЦМ), която канонично принадлежи към Руската православна черква.
Другата е Бесарабската митрополия, зародила през 90-те години на предишния век на фона на сепаратистките настроения. Тя е подчинена на Румънската православна черква (РумПЦ) и е в борба с Московската патриаршия.
Властите на републиката, ръководени от президента Мая Санду, се стремят към участие в Европейския съюз и водят дейна политика на доближаване с Румъния. Поради това структурата, следена от Московската патриаршия, се възприема като опасност за сигурността: ПЦМ се назовава „ феодално притежание на съветския свят “, а свещениците му – „ сътрудници на съветското въздействие “.
Междувременно управлението на Бесарабската митрополия работи по добре открита скица: намерено пропагандира молдовските духовници да преминат под нейния омофор, настоявайки ПЦМ да върне „ защити в миналото религиозни здания “ и интензивно подписва съглашения за съдействие със светския Кишинев.
„ Като цяло последователността от събития в двете страни наподобява на тази, в която се разигра религиозният спор в Украйна: от двете църковни организации управляващите избират по-лоялната и се пробват да маргинализират втората “, споделя теологът Роман Лункин.
Но, продължава той, има един колорит: голямото болшинство от популацията свързва себе си за канонични структури. Около 75% от черногорците са енориаши на Сръбската черква, почти 96% от жителите на Молдова са вярващи в Кишиневската митрополия. И в републиките има доста последователи на доближаването с Русия. Следователно, заключава специалистът, няма заплаха от повтаряне на украинския сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Те желаят да живеят по нов метод
Черногорската автокефална православна черква (ЧАПЦ), конструкция, която няма канонично самопризнание, има намерение коренно да промени статута си. В началото на септември в Цетине (историческата столица на страната) се организира събор на православната черква, на който бяха взети няколко значими решения.
Най-напред беше изпратен на пенсия духовният лидер 84-годишният митрополит Михаил Дедеич. Той управлява религиозната организация в продължение на 20 години. Вместо това избраха млад (малко над четиридесет) и упорит претендент – свещеник Борис Бойович.
Той стартира службата си, като подлага на критика своя предходник. Формално Дедеич беше отхвърлен „ по здравословни аргументи ”, само че новоизбраникът не пропусна да упрекна някогашния митрополит в безучастие. Синодът не се събираше съвсем пет години, а уставът не беше реформиран повече от 10. Това се отрази пагубно на положението на ЧАПЦ. Досега нито една локална черква не го е признала.
Черешката на тортата беше съмнението, че митрополит Михаил се пробва да откри контакти с Руската православна черква на фона на спора в Украйна.
Дедеич не призна решението на съвета и сподели, че скоро ще го оспори. Но доста по-интересен от вътрешните разцепнически разногласия е векторът, който Бойович очерта. За да изведе ЧАПЦ от рецесията, той има намерение да реализира самопризнание от Константинополската патриаршия, както и участие в Световния съвет на църквите “.
Планът за промяна е величествен, само че осъществяването му се спъва от едно нещо: Черногорската черква не е единствената православна конструкция в страната. Формално републиката от 1920 година е канонична територия на Сръбската православна черква (СПЦ) със статут на митрополия.
Но след 1991 година, с началото на разпадането на Югославия, се зараждат сепаратистките настроения. До 2006 година, когато Черна гора стана изцяло самостоятелна от Сърбия посредством референдум, те се ускориха. Разбира се, духовната сфера също не остана настрани. Тогава ЧАПЦ се прояви за първи път - след светската автономност е нужна и църковна.
Но го реализираха с не напълно законни средства. В частност, интронизирането на същия този митрополит Михаил Дедеич през 1998 година става в нарушаване на всички догми: без глобата на Константинопол и без верен разговор със Сръбската черква.
Ръка за ръка с управляващите
В изгода на разколниците изигра и това, че задачите им са в унисон с курса на светската власт в лицето на някогашния президент Мило Джуканович и неговата Демократическа партия на социалистите. Европейската интеграция и участието в НАТО направиха концепцията за национална черква известна.
Пламенен съперник на това развиване на събитията беше главата на каноничната митрополия на Черна гора Амфилохий, който умря преди три години. Той се противопоставяше на всяка „ национализация “ и не желаеше да спомага на политическото управление, заинтригувано от формалното признание на разколниците от ЧАПЦ.
Малко преди гибелта си през 2020 година архиереят намерено прикани жителите да гласоподават на идващите парламентарни избори за коалиция от опозиционни партии – срещу социалистите. Последните от своя страна упрекнаха Амфилохий в просръбска и проруска позиция.
Съпартийците на Джуканович в отговор осъдиха митрополита за „ примитивни и нецензурни нападки “, с които той „ наскърбява и унижава вярващите от Черногорската черква “. Срещу епископа даже е формирано наказателно дело.
Условният баланс на силите беше нарушен през 2019 година, когато държавното управление на републиката одобри документ, озаглавен „ За свободата на религията и убежденията и правния статут на религиозните общности “.
Този закон дава право да се лишават в интерес на страната земите и парцелите на Сръбската черква на територията на Черна гора. С други думи, издигнатото с държавни средства, а по-късно станало благосъстоятелност на Черногорската митрополия, може да бъде отнето с съображение.
Новите правила засегнаха и обекти, за които църквата не може да потвърди благосъстоятелност. Така СПЦ рискува да загуби към 650 светини, в това число изключително почитания фамозен манастир в Острог.
Скандалният закон провокира вълна от митинги, водени от духовниците в редица градове. Това докара до обстоятелството, че две години след приемането му, през януари 2021 година, Джуканович беше заставен да подпише смекчаващи ремонти в документа. Политикът назова безредиците резултат от „ оправдани калкулации “ от страна на Сръбската черква: сякаш нейното управление съзнателно разпалвало огъня на националния яд, тъй че социалистите да изгубят изборите.
Сходни черти
Ситуацията в Черна гора наподобява на тази в Молдова. В страната има и паралелни православни структури. Едната е Православната черква на Молдова (ПЦМ), която канонично принадлежи към Руската православна черква.
Другата е Бесарабската митрополия, зародила през 90-те години на предишния век на фона на сепаратистките настроения. Тя е подчинена на Румънската православна черква (РумПЦ) и е в борба с Московската патриаршия.
Властите на републиката, ръководени от президента Мая Санду, се стремят към участие в Европейския съюз и водят дейна политика на доближаване с Румъния. Поради това структурата, следена от Московската патриаршия, се възприема като опасност за сигурността: ПЦМ се назовава „ феодално притежание на съветския свят “, а свещениците му – „ сътрудници на съветското въздействие “.
Междувременно управлението на Бесарабската митрополия работи по добре открита скица: намерено пропагандира молдовските духовници да преминат под нейния омофор, настоявайки ПЦМ да върне „ защити в миналото религиозни здания “ и интензивно подписва съглашения за съдействие със светския Кишинев.
„ Като цяло последователността от събития в двете страни наподобява на тази, в която се разигра религиозният спор в Украйна: от двете църковни организации управляващите избират по-лоялната и се пробват да маргинализират втората “, споделя теологът Роман Лункин.
Но, продължава той, има един колорит: голямото болшинство от популацията свързва себе си за канонични структури. Около 75% от черногорците са енориаши на Сръбската черква, почти 96% от жителите на Молдова са вярващи в Кишиневската митрополия. И в републиките има доста последователи на доближаването с Русия. Следователно, заключава специалистът, няма заплаха от повтаряне на украинския сюжет.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ