Дигиталната трансформация на туристическата индустрия е неизбежна
В БСК се организира спорен конгрес „ От традиция към промяна: новите умения и специалности като междукултурен мост в промишлеността на гостоприемството "
„ Ако обединим напъните си - институции, просветителни структури и бизнес - ще успеем доста по-бързо и по-безболезнено да трансформираме нашата туристическа промишленост. "
С тези думи ръководителят на Управителния съвет на Българската стопанска камара откри дискусионния конгрес „ От традиция към промяна: новите умения и специалности като междукултурен мост в промишлеността на гостоприемството ". Митрев акцентира, че светът се трансформира с изключителна експедитивност, като границата сред сегашното и бъдещето съвсем изчезва. Според него, навлизането на нови технологии, роботизирани системи и изкуствен интелект изисква незабавна акомодация на туристическия бранш, който е от стратегическо значение за българската стопанска система. Той посочи нуждата да осъзнаем кои специалности и умения към този момент са остарели и да подготвим младежите за софтуерната гражданска война, която настава. По думите му, образователните стратегии би трябвало да бъдат доста по-практически и насочени към бъдещите компетентности, а бизнесът би трябвало да е квалифициран да бъде деен сътрудник и консуматор на фрагментите, които образованието образува.
направи, шеф на Центъра за нововъведения, интернационална търговия, софтуерна промяна и разбори (ЦИНТРА) към БСК. Тя уточни, че софтуерната промяна няма да подмине туризма и очерта трендове като цифрови двойници, виртуални обиколки, мета туризъм и персонализирани услуги, които ще заместят всеобщия метод в обслужването. Според Каспарян, обичайни функции като рецепционист, пиколо, барман и туроператор ще претърпят дълбока промяна или ще изчезнат до 2030 година На тяхно място към този момент се появяват нови софтуерни специалности като дизайнер на прекарвания с изкуствен интелект, управител на туристически данни, аниматор, ръководен от AI, или сценарист на виртуални турове. Тя означи и противоположната наклонност - възобновление на специалности с личен човешки контакт в премиум сегмента, където самостоятелното обслужване ще има още по-голяма стойност.
Модератор на събитието бе, шеф „ Образование и образование " в БСК, която насочи диалога към нуждата от обща тактика за развиване на фрагментите и акцентира смисъла на разговора сред институции, бизнес и обучение.
Панелната полемика „ Как да подготвим фрагментите за туризма на бъдещето? " сплоти водачи от професионалното обучение и бизнеса. В нея участваха Петя Евтимова от Фондация за съвременно обучение, инж. Денис Дервиш от ПГ по туризъм „ П. К. Яворов " - Добрич, Десислава Стоянова и Мая Маркова от ПГ по туризъм „ Алеко Константинов " - Плевен и проф. доктор Преслав Димитров от Международното висше бизнес учебно заведение.
Проф. доктор Преслав Димитров акцентира, че образованието би трябвало да следва софтуерните промени и да развива умения като адаптивност, сериозно мислене и цифрова просветеност. Той означи, че бъдещите експерти би трябвало да имат доста по-широк профил, с цел да могат елементарно да се пренасочват в динамична среда.
Инж. Денис Дервиш подчертава върху потребността от повече практическа подготовка, като акцентира, че учениците би трябвало да бъдат обучавани в действителна работна среда още по време на образованието си. По думите му, близкото съдействие сред учебни заведения и бизнес е ключът към основаване на способени фрагменти, които да отговорят на условията на актуалния туризъм.
Петя Евтимова от Фондация за съвременно обучение акцентира, че туристическата промишленост навлиза в интервал на бърза промяна, което изисква от просветителната система да реагира съответно и навременно. Тя означи, че секторът на туризма е на трето място по дефицит на фрагменти, както и че в околните 10 година доста от обичайните специалности последователно ще отпаднат или мощно ще се променят, а на тяхно място към този момент се появяват нови функции като управител по резистентност, дизайнер на цифрови прекарвания и експерти, свързани с технологиите и зеления преход. Също по този начин Евтимова разяснява нуждата от повече практическо образование, развиване на цифрови пълномощия и адаптиране към зелените технологии. Според нея бъдещите фрагменти би трябвало да бъдат готови за среда, в която гъвкавостта, софтуерната просветеност и обществените умения са основни.
В рамките на сесията „ Политики с взор напред ", Весела Караянева - основен специалист в Дирекция „ Професионално обучение и образование " в МОН, и Десислава Михалкова - държавен специалист в дирекция „ Туристическа политика " към Министерството на туризма, показаха вероятностите за рационализация на образователните стратегии и нуждата от консолидиране на тематики като цифровизация, стабилно развиване, зелени технологии и нови модели на ползване.
Весела Караянева подчертава върху това, че секторът не може да се ръководи със лист от остарели специалности, а е нужна актуализация, в резултат на която да се разработят нови стандарти с ясни компетентности.
Десислава Михалкова акцентира, че след пандемията туристическата промишленост се е трансформирала фрапантно и че секторът на туризма е на трето място по дефицит на фрагменти, което изисква незабавни ограничения и мощно партньорство с просветителната система.
В панела „ Бизнесът приказва " присъединяване взеха Димитрина Горанова - заместник-председател на АБТТА, Михаил Сяров - шеф F&B в Radisson Individuals, и Ива Гацева - секретар на УС на Българската хотелиерска асоциация. Те обрисуваха главните провокации в бранша, измежду които дефицитът на квалифицирани фрагменти и компликациите при внедряване на съвременни технологии.
Михаил Сяров акцентира, че изкуственият разсъдък ще промени фрапантно обслужването и че цифровите умения ще бъдат измежду най-търсените.
Димитрина Горанова обърна внимание, че в днешно време сферата на туризма не е привлекателна за доста възпитаници и студенти, което значително се дължи и на това, че преподавателите не постоянно търсят съдействие с бизнеса. Според нея това, което е значимо да остане макар измененията в бранша е персоналната връзка и връзка с клиента.
По отношение на образованието Ива Гацева уточни, че образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с действителните потребности на пазара и че учениците би трябвало да бъдат възпитавани на трудови привички и дисциплина, която е основна за специалностите в бранша. Тя акцентира, че точно комбинацията от компетентности, практическа подготовка и професионална дисциплинираност е това, което бизнесът чака и което ще подсигурява конкурентоспособност на българските туристически услуги.
Заключението на форума утвърди общото схващане, че трансформацията на туристическата промишленост е неизбежна. Всички участници бяха единомислещи, че модернизацията на образователните стратегии, по-силната практическа подготовка, вложенията в цифрови и зелени умения и устойчивото партньорство сред обучение и бизнес са решаващи, с цел да може България да се развива и бъде по-конкурентоспособна в бранша на туризма. В умозаключение Христина Каспарян акцентира, че макар бързото нахлуване на автоматизацията и изкуствения разсъдък, човешкият контакт ще се трансформира в най-ценната услуга в бранша на гостоприемството.
„ Ако обединим напъните си - институции, просветителни структури и бизнес - ще успеем доста по-бързо и по-безболезнено да трансформираме нашата туристическа промишленост. "
С тези думи ръководителят на Управителния съвет на Българската стопанска камара откри дискусионния конгрес „ От традиция към промяна: новите умения и специалности като междукултурен мост в промишлеността на гостоприемството ". Митрев акцентира, че светът се трансформира с изключителна експедитивност, като границата сред сегашното и бъдещето съвсем изчезва. Според него, навлизането на нови технологии, роботизирани системи и изкуствен интелект изисква незабавна акомодация на туристическия бранш, който е от стратегическо значение за българската стопанска система. Той посочи нуждата да осъзнаем кои специалности и умения към този момент са остарели и да подготвим младежите за софтуерната гражданска война, която настава. По думите му, образователните стратегии би трябвало да бъдат доста по-практически и насочени към бъдещите компетентности, а бизнесът би трябвало да е квалифициран да бъде деен сътрудник и консуматор на фрагментите, които образованието образува.
направи, шеф на Центъра за нововъведения, интернационална търговия, софтуерна промяна и разбори (ЦИНТРА) към БСК. Тя уточни, че софтуерната промяна няма да подмине туризма и очерта трендове като цифрови двойници, виртуални обиколки, мета туризъм и персонализирани услуги, които ще заместят всеобщия метод в обслужването. Според Каспарян, обичайни функции като рецепционист, пиколо, барман и туроператор ще претърпят дълбока промяна или ще изчезнат до 2030 година На тяхно място към този момент се появяват нови софтуерни специалности като дизайнер на прекарвания с изкуствен интелект, управител на туристически данни, аниматор, ръководен от AI, или сценарист на виртуални турове. Тя означи и противоположната наклонност - възобновление на специалности с личен човешки контакт в премиум сегмента, където самостоятелното обслужване ще има още по-голяма стойност.
Модератор на събитието бе, шеф „ Образование и образование " в БСК, която насочи диалога към нуждата от обща тактика за развиване на фрагментите и акцентира смисъла на разговора сред институции, бизнес и обучение.
Панелната полемика „ Как да подготвим фрагментите за туризма на бъдещето? " сплоти водачи от професионалното обучение и бизнеса. В нея участваха Петя Евтимова от Фондация за съвременно обучение, инж. Денис Дервиш от ПГ по туризъм „ П. К. Яворов " - Добрич, Десислава Стоянова и Мая Маркова от ПГ по туризъм „ Алеко Константинов " - Плевен и проф. доктор Преслав Димитров от Международното висше бизнес учебно заведение.
Проф. доктор Преслав Димитров акцентира, че образованието би трябвало да следва софтуерните промени и да развива умения като адаптивност, сериозно мислене и цифрова просветеност. Той означи, че бъдещите експерти би трябвало да имат доста по-широк профил, с цел да могат елементарно да се пренасочват в динамична среда.
Инж. Денис Дервиш подчертава върху потребността от повече практическа подготовка, като акцентира, че учениците би трябвало да бъдат обучавани в действителна работна среда още по време на образованието си. По думите му, близкото съдействие сред учебни заведения и бизнес е ключът към основаване на способени фрагменти, които да отговорят на условията на актуалния туризъм.
Петя Евтимова от Фондация за съвременно обучение акцентира, че туристическата промишленост навлиза в интервал на бърза промяна, което изисква от просветителната система да реагира съответно и навременно. Тя означи, че секторът на туризма е на трето място по дефицит на фрагменти, както и че в околните 10 година доста от обичайните специалности последователно ще отпаднат или мощно ще се променят, а на тяхно място към този момент се появяват нови функции като управител по резистентност, дизайнер на цифрови прекарвания и експерти, свързани с технологиите и зеления преход. Също по този начин Евтимова разяснява нуждата от повече практическо образование, развиване на цифрови пълномощия и адаптиране към зелените технологии. Според нея бъдещите фрагменти би трябвало да бъдат готови за среда, в която гъвкавостта, софтуерната просветеност и обществените умения са основни.
В рамките на сесията „ Политики с взор напред ", Весела Караянева - основен специалист в Дирекция „ Професионално обучение и образование " в МОН, и Десислава Михалкова - държавен специалист в дирекция „ Туристическа политика " към Министерството на туризма, показаха вероятностите за рационализация на образователните стратегии и нуждата от консолидиране на тематики като цифровизация, стабилно развиване, зелени технологии и нови модели на ползване.
Весела Караянева подчертава върху това, че секторът не може да се ръководи със лист от остарели специалности, а е нужна актуализация, в резултат на която да се разработят нови стандарти с ясни компетентности.
Десислава Михалкова акцентира, че след пандемията туристическата промишленост се е трансформирала фрапантно и че секторът на туризма е на трето място по дефицит на фрагменти, което изисква незабавни ограничения и мощно партньорство с просветителната система.
В панела „ Бизнесът приказва " присъединяване взеха Димитрина Горанова - заместник-председател на АБТТА, Михаил Сяров - шеф F&B в Radisson Individuals, и Ива Гацева - секретар на УС на Българската хотелиерска асоциация. Те обрисуваха главните провокации в бранша, измежду които дефицитът на квалифицирани фрагменти и компликациите при внедряване на съвременни технологии.
Михаил Сяров акцентира, че изкуственият разсъдък ще промени фрапантно обслужването и че цифровите умения ще бъдат измежду най-търсените.
Димитрина Горанова обърна внимание, че в днешно време сферата на туризма не е привлекателна за доста възпитаници и студенти, което значително се дължи и на това, че преподавателите не постоянно търсят съдействие с бизнеса. Според нея това, което е значимо да остане макар измененията в бранша е персоналната връзка и връзка с клиента.
По отношение на образованието Ива Гацева уточни, че образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с действителните потребности на пазара и че учениците би трябвало да бъдат възпитавани на трудови привички и дисциплина, която е основна за специалностите в бранша. Тя акцентира, че точно комбинацията от компетентности, практическа подготовка и професионална дисциплинираност е това, което бизнесът чака и което ще подсигурява конкурентоспособност на българските туристически услуги.
Заключението на форума утвърди общото схващане, че трансформацията на туристическата промишленост е неизбежна. Всички участници бяха единомислещи, че модернизацията на образователните стратегии, по-силната практическа подготовка, вложенията в цифрови и зелени умения и устойчивото партньорство сред обучение и бизнес са решаващи, с цел да може България да се развива и бъде по-конкурентоспособна в бранша на туризма. В умозаключение Христина Каспарян акцентира, че макар бързото нахлуване на автоматизацията и изкуствения разсъдък, човешкият контакт ще се трансформира в най-ценната услуга в бранша на гостоприемството.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ