В бездните на Млечния път, нашата родна галактика, се крият

В бездните на Млечния път, нашата родна вселена, се крият доста загадки. Една от тях е галактическия канибализъм – огромните галактики порастват, като гълтам по-малките си съседи дружно с техните звезди. Това ще се случи и със Земята – твърдят учените, защото в сърцето на Млечния път има свръхгигантска черна дупка, която съгласно научните предвиждания, ще ни погълне….

Знаем за милионите дребни черни дупки, които са осеяни с галактически прахуляк, и за единствената свръхгигантска черна дупка, която цари в сърцето на Млечния път.

Но има ли нещо друго в тази звездна империя?

Черните дупки със междинна маса (наричани още IMBH, Intermediate-Mass Black Holes) са самобитни „ бели петна “ на актуалната астрофизика. И ето една сензация: ново проучване дава съображение да се счита, че някъде там, в тъмнината на космоса, свободно се движат към дузина от тези „ неуловими зверове “, а да се открият – задачата е съвсем фантастично сложна.

От десетилетия астрономите се борят с въпроса: какъв брой постоянно във Вселената има черни дупки със междинен размер? При дребните дупки всичко е ясно: всяка вселена ги запечатва със стотици за един век – това са черни дупки с размер единствено на стотина слънчеви маси.

А при гигантските чудовища картината е ясна: свръхмасивните черни дупки (като нашата Стрелец А*, с тегло 4,5 милиона Слънца) седят на троновете си в центровете на галактиките от незапомнени времена – съвсем от самото раждане на островите на Вселената.

Но звеното сред тях – IMBH, с маса 10 000-100 000 Слънца – наподобява съзнателно се крие от нашите телескопи.

Досега имаше единствено слаби подмятания за съществуването им в някои галактики джуджета, а директни доказателства за наличието им в вселена като Млечния път липсваха като клас.

Пробивът настъпи през април, когато група откриватели от Университета в Цюрих (Швейцария) взеха решение най-сетне да сложат завършек на разногласието.

Тяхната старателна работа, която скоро ще бъде оповестена в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, дава непредвиден отговор: Млечният път евентуално приютява дузина „ скитащи “ черни дупки със междинна маса.

Но ето го и парадоксът: те не се намират в центъра, чакайки обединение с основното страшилище на галактиката – Стрелец А* – а свободно обикалят диска на Млечния път, оставайки на практика невидими.

Астрономите имат вяра в стройната доктрина за „ галактическия канибализъм “. Големите галактики порастват, като гълтам по-малките си съседи, гълтам техните звезди и, несъмнено, черните дупки.

Млечният път за своята 13-милиардна история е съумял да „ изяде “ повече от дузина галактики джуджета и, разумно, свръхмасивните черни дупки от тези трохи би трябвало да мигрират към центъра, сливайки се с основния колос.

Но откривателите от Цюрих, които са провели мощни симулации на виртуален модел на „ младия Млечен път “, са видели и напълно нова картина.

Оказало се, че от 5 до 18 IMBH (точният брой зависи от това къде тъкмо са се родили тези дупки – в ядрото или в покрайнините на някогашни галактики джуджета) са способни да се скитат из нашата вселена в продължение на десетилетия, оставайки в сянка.

С други думи, черните дупки със междинна маса не бързат да се трансфорат в част от галактическата аристокрация – централната свръхмасивна черна дупка.

Те са като самостоятелни скитници, изгубени измежду стотици милиарди звезди. Моделираната „ виртуална вселена “ демонстрира непредвидена непоклатимост на тези IMBH: откакто са се озовали вътре в Млечния път, те не бързат да се „ явят в двора “ на Стрелец А*, а не престават самостоятелното си странствуване през звездните ръкави, невидими и нечути – към този момент.

източник – Pravda.ru/Превод:SafeNews