В българското здравеопазване не може да се говори за големи

„ В българското опазване на здравето не може да се приказва за огромни триумфи, до момента в който системата разчита на остарели лаври и възпроизвежда едни и същи финансови неравенства. Педиатричната помощ изначално беше заложена като най-ниско платената. Това се възпроизвежда години наред, без значение от дребните процентни нараствания “. Това сподели пред БНР проф. Иван Литвиненко, шеф на Клиниката по неврология в СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “ и дълготраен началник на Катедрата по педиатрия в МУ – София.

По думите на проф. Литвиненко и в края на 2025 година детското опазване на здравето у нас остава настрана от действителните цели на страната, макар че на думи всички институции го дефинират като основно.

Навлизайки в тематиката за недостигащите финанси, той напомни, че преди години дружно с някогашния министър на опазването на здравето доктор Асен Меджидиев е била направена една значима стъпка – разделянето на педиатричните клинични пътеки от пътеките за възрастни, което е разрешило по-съществено нарастване на финансирането за детското лекуване.

„ Въпреки това разликата остава забележителна, ножицата и в този момент е огромна. Когато тръгваш от 2 лв. и от 200 лв., даже едни и същи проценти с годините водят до голяма бездна “, акцентира педиатърът.

Според проф. Литвиненко без значение от всичко има позитивна наклонност и това е

засиленият интерес към педиатрията измежду студентите и младите лекари

„ В последните години има забележим тренд млади сътрудници да избират педиатрията. Това не е инцидентно – по време на образованието ние се стараем да демонстрираме по-различно отношение към пациента и към сътрудника “, акцентира педиатърът.

Той изясни, че с поддръжката на Българската педиатрична асоциация са били проведени срещи и образования в три медицински университета – София, Пловдив и Варна, с присъединяване на водещите експерти от разнообразни области на педиатрията.

„ В СБАЛДБ в София към този момент има много млади специализанти. Надявам се това да се случва и в останалите лечебни заведения в страната. Големият въпрос обаче остава – дали системата ще успее да задържи тези млади експерти “, акцентира проф. Литвиненко и изрази мнение, че най-лошият сюжет би бил „ да ги подготвим тук, а след това да ги изпратим да работят в чужбина “.

Според него вероятността за 2026 година при вероятно продължение на остарелия бюджет е тревожна, тъй като инфлацията към този момент е изяла така и така лимитираните средства на лечебните заведения.

„ Ако няма даже минимална отплата за инфлацията, държавните лечебни заведения изнемогват “, безапелационен бе той.

Проф. Литвиненко изясни, че

сериозен проблем остават клиничните пътеки, които в доста случаи не дават отговор на здравната логичност

„ Мога да дам образец за лекуване на дете с животозастрашаващо заболяване, при което цената на медикаментите надвишава доста цената на клиничната пътека. Само имуноглобулинът струваше 29 хиляди лв., а пътеката е 15 хиляди. Разликата остава за сметка на болничното заведение и на личния състав “, сподели педиатърът.

По думите му има условия, които слагат лекарите в невъзможна обстановка – или да фалшифицират документи, или да вършат ненужни процедури.

Друго болна тематика за него е неонаталният скрининг. „ Болезнено изоставаме, България е предпоследна в Европа по обсег на неонаталния скрининг. Само три болести. Това е извънредно срамно. Имаме разпоредба, само че на процедура скрининг няма “, сподели проф. Литвиненко.

Той разяснява и тематиката за оставката на Обществения съвет за построяването на Националната детска болница: „ Работихме повече от две години, само че действително бяхме сведени до ролята на заслон, без достъп до основна информация “.

По думите му Общественият съвет е трябвало да подсигурява бистрота, сигурност и публичен надзор, само че това не се е случило.

„ Да се спекулира политически с детска болница е грях. Това е фантазия на генерации лекари и родители “, заключи проф. Литвиненко.