Колко прави 2+2? В България е равно на Бойко Борисов.
. В България той бе признат от ръководещите с облекчение и даже с някакво прикрито удовлетворение: отчетът незабавно бе етикетиран като " позитивен и справедлив ". Но за непредубедения наблюдаващ това удовлетворение от " позитивния " темперамент на отчета е напряко удивително. Изданието " Политико " да вземем за пример преброи общия брой проблеми, дипломатично посочени като " терзания ", за всяка една от страните в мониторинговия инструмент. България е на второ място в тази непрестижна ранглиста - с 16 " терзания " и 3 " мощни терзания ". Пред нас е единствено Полша с 28 елементарни и 2 мощни терзания. Изпреварили сме и Унгария, и Румъния, а по " мощни терзания " сме водещи в Европейски Съюз, като побеждаваме и първенеца Полша.
Какво му е позитивното на отчета за България?
" Водещата " ни позиция се затвърждава и при бърз обзор на обобщаващия отчет за положението на върховенството на правото в Европейски Съюз. Този отчет систематизира проблемите както в региона на правовата страна, по този начин и във връзка с свободата на медиите. В главния текст сме упоменати (с хиперлинкове) общо 10 пъти, което е връх за обособена страна. Унгария е упомената 8 пъти, Полша - 7 пъти, а Румъния - 6 пъти. От нашите споменавания единствено две са с положително (или по-скоро неутрални) - че сме приели обща тактика за битка против корупцията и че сме въвели нормативни условия за интегритет на политиците. Останалите осем пъти споменаванията са в областта на " провокациите ", което е брюкселски синоним на " мощно терзание ". Докато Румъния е похвалена за дейното си гражданско общество в битката против корупцията, България отсъства от разбора на положителните практики в Европейски Съюз.
Посланието, което се постанова от българския и от общия отчет, е, че при нас са подхванати избрани ограничения, само че огромни проблеми остават нерешени и липсват крайни резултати. " Оставащите " проблеми си ги знаем и без друго, само че отчетите също ги изброяват. Сред по-важните са:
Безконтролна прокуратура и основен прокурор, които са основни герои в двете повествования: " В България да вземем за пример законодателните процедури, даващи отговор на дълготрайните терзания за липса на ефикасна отговорност на основния прокурор, би трябвало да бъдат финализирани ". Не е ясно дали " Политико " са преброили " дълготрайните терзания " като " мощни терзания ", само че това надали е чак толкоз важно; Антикорупционните органи не са построили известност на безпристрастни, справедливи и самостоятелни. Тази суха констатация сама по себе си е унищожителна: тя значи, че антикорупционните органи работят с двоен критерий или най-малко хората считат така; Висш съдебен съвет и Инспекторатът също " тормозят ", като структурата им не дава гаранции за самостоятелност и ефективност; Медиите страдат от политически надзор, упражняван посредством благосъстоятелност и други форми на натиск; България се увлича и от неприятни практики като напън върху Неправителствени организации и журналисти; Въпреки някои почнали разледвания, като цяло няма неоправдателни присъди за корупция по високите етажи на властта.
На този декор е обоснован въпросът за какво ръководещите се зарадваха на този отчет и даже го оповестиха за " позитивен ". Това просто някаква арогантна пиар тактика ли е - или в действителност имат учредения за похвала?
Какво му е позитивното на отчета за България?
" Водещата " ни позиция се затвърждава и при бърз обзор на обобщаващия отчет за положението на върховенството на правото в Европейски Съюз. Този отчет систематизира проблемите както в региона на правовата страна, по този начин и във връзка с свободата на медиите. В главния текст сме упоменати (с хиперлинкове) общо 10 пъти, което е връх за обособена страна. Унгария е упомената 8 пъти, Полша - 7 пъти, а Румъния - 6 пъти. От нашите споменавания единствено две са с положително (или по-скоро неутрални) - че сме приели обща тактика за битка против корупцията и че сме въвели нормативни условия за интегритет на политиците. Останалите осем пъти споменаванията са в областта на " провокациите ", което е брюкселски синоним на " мощно терзание ". Докато Румъния е похвалена за дейното си гражданско общество в битката против корупцията, България отсъства от разбора на положителните практики в Европейски Съюз.
Посланието, което се постанова от българския и от общия отчет, е, че при нас са подхванати избрани ограничения, само че огромни проблеми остават нерешени и липсват крайни резултати. " Оставащите " проблеми си ги знаем и без друго, само че отчетите също ги изброяват. Сред по-важните са:
Безконтролна прокуратура и основен прокурор, които са основни герои в двете повествования: " В България да вземем за пример законодателните процедури, даващи отговор на дълготрайните терзания за липса на ефикасна отговорност на основния прокурор, би трябвало да бъдат финализирани ". Не е ясно дали " Политико " са преброили " дълготрайните терзания " като " мощни терзания ", само че това надали е чак толкоз важно; Антикорупционните органи не са построили известност на безпристрастни, справедливи и самостоятелни. Тази суха констатация сама по себе си е унищожителна: тя значи, че антикорупционните органи работят с двоен критерий или най-малко хората считат така; Висш съдебен съвет и Инспекторатът също " тормозят ", като структурата им не дава гаранции за самостоятелност и ефективност; Медиите страдат от политически надзор, упражняван посредством благосъстоятелност и други форми на натиск; България се увлича и от неприятни практики като напън върху Неправителствени организации и журналисти; Въпреки някои почнали разледвания, като цяло няма неоправдателни присъди за корупция по високите етажи на властта.
На този декор е обоснован въпросът за какво ръководещите се зарадваха на този отчет и даже го оповестиха за " позитивен ". Това просто някаква арогантна пиар тактика ли е - или в действителност имат учредения за похвала?
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ