Пенсионирането в България: Илюзия или цел, за която си струва да се борим?
В България тематиката за пенсионирането постоянно се върти към една единствена дума - " неустановеност ". Държавната система е в продължителен недостиг, демографията е срещу нас, а формалните прогнози на Национален осигурителен институт демонстрират, че след 15-20 години съотношението работещи към пенсионери ще е едвам към 1:1. Това значи, че всеки младеж, който разчита само на държавната пенсия, рискува да живее с приходи под прага на бедността.
Днес междинната пенсия у нас е към 928 лв. , а минималната - малко над 600 лв. . При междинна заплата към 2200 лв. бруто , заместваемостта - т. е. какъв % от прихода си получаваш като пенсия - е малко над 40%. В развитите стопански системи на Европейски Съюз задачата е 60-70%.
С други думи, един млад българин, който печели 3000 лв. през днешния ден, може да чака държавна пенсия от малко над 1200 лв. в най-хубавия случай - и то след десетилетия инфлация.
Тук идва персоналната отговорност. В свят, в който класическите " дефинирани пенсии " (фирмени пенсионни схеми) съвсем изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът към този момент не е " Ще получавам ли пенсия? ", а " Как ще наподобява моят живот след 65 година? "
Източник:
Нека създадем един елементарен сюжет. Ако през днешния ден 30-годишен човек реши да заделя по 300 лв. месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа рентабилност към 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал към 850 000 лв. . По правилото на 4% това значи изтегляне в размер на към 34 000 лв. годишен приход или 2800 лв. месечно - над два пъти повече от това, което се чака да е междинна пенсия. Това е силата на комплицираната рента.
За страдание, действителността у нас е друга. Според изследванията над 60% от българите нямат никакви дълготрайни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) даже не покриват инфлацията. Ефектът е " тиха загуба " - след 20 години действителната стойност на спестяванията се изпарява.
Точно по тази причина взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто опция, а нужда. Разбира се, вложителят у нас е внимателен - спомня си рецесиите от 90-те, банкрута на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата действителност е друга.
Европейски Съюз регулациите, надзорът и световните артикули, налични през брокери като Interactive Brokers или даже български банки, дават невиждана сигурност.
Източник:
Интересното е, че българите имат и спомагателен късмет - наложителните спомагателни пенсионни фондове (втори стълб), които към този момент акумулират активи над 20 милиарда лв.. Ако тези пари се ръководят мъдро и хората прибавят доброволни вноски (трети стълб), резултатът може да е голям. Проблемът е, че съвсем никой не внася непринудено. А точно тук е " скритата опция " - данъчните облекчения и резултатът на комплицираната рента работят за тези, които мислят дълготрайно.
Да погледнем още една вероятност. В Европейски Съюз междинната възраст на първа покупка на жилище е към 34 година, а в България - към 30 година Това значи, че парцелът остава главният актив, на който хората разчитат като " пенсия ". Но тук се крие риск - недвижимостта е неликвидна, постоянно обвързана с разноски за поддръжка и налози, и в бъдеще може да няма толкоз мощен растеж на цените поради демографския спад.
Истината е, че в случай че желаеме да реализираме спокойна напреднала възраст, би трябвало да комбинираме разнообразни източници - втори и трети дирек, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при опция и недвижими парцели. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.
Един елементарен тест: в случай че на 25 започнеш да инвестираш 200 лв. месечно при 7% рентабилност, на 65 ще имаш към 500 000 лв. . Ако чакаш до 45 година и започнеш тогава с 500 лв. месечно, до 65 ще натрупаш едвам 240 000 лв. . Времето е по-важно от сумата.
Не е единствено за богати. Когато вложението даже с 50 лв. може да носи пари и най-много опит
Пред Money.bg приказва финансовият съветник Стойне Василев
И тук е провокацията: подготвени ли сте да оставите ориста си напълно в ръцете на Национален осигурителен институт и страната? Или ще поемете надзор върху бъдещето си още през днешния ден?
Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Днес междинната пенсия у нас е към 928 лв. , а минималната - малко над 600 лв. . При междинна заплата към 2200 лв. бруто , заместваемостта - т. е. какъв % от прихода си получаваш като пенсия - е малко над 40%. В развитите стопански системи на Европейски Съюз задачата е 60-70%.
С други думи, един млад българин, който печели 3000 лв. през днешния ден, може да чака държавна пенсия от малко над 1200 лв. в най-хубавия случай - и то след десетилетия инфлация.
Тук идва персоналната отговорност. В свят, в който класическите " дефинирани пенсии " (фирмени пенсионни схеми) съвсем изчезнаха, тежестта пада върху всеки от нас. Въпросът към този момент не е " Ще получавам ли пенсия? ", а " Как ще наподобява моят живот след 65 година? "
Източник:
Нека създадем един елементарен сюжет. Ако през днешния ден 30-годишен човек реши да заделя по 300 лв. месечно във взаимни фондове или индексни ETF-и с историческа рентабилност към 7% годишно, до 65-годишна възраст той би натрупал към 850 000 лв. . По правилото на 4% това значи изтегляне в размер на към 34 000 лв. годишен приход или 2800 лв. месечно - над два пъти повече от това, което се чака да е междинна пенсия. Това е силата на комплицираната рента.
За страдание, действителността у нас е друга. Според изследванията над 60% от българите нямат никакви дълготрайни спестявания. Голямата част от останалите държат парите си на депозит, където лихвите (под 2%) даже не покриват инфлацията. Ефектът е " тиха загуба " - след 20 години действителната стойност на спестяванията се изпарява.
Точно по тази причина взаимните фондове, пенсионните фондове и индексните решения са не просто опция, а нужда. Разбира се, вложителят у нас е внимателен - спомня си рецесиите от 90-те, банкрута на банки и случая с КТБ. Но е време да приемем, че новата действителност е друга.
Европейски Съюз регулациите, надзорът и световните артикули, налични през брокери като Interactive Brokers или даже български банки, дават невиждана сигурност.
Източник:
Интересното е, че българите имат и спомагателен късмет - наложителните спомагателни пенсионни фондове (втори стълб), които към този момент акумулират активи над 20 милиарда лв.. Ако тези пари се ръководят мъдро и хората прибавят доброволни вноски (трети стълб), резултатът може да е голям. Проблемът е, че съвсем никой не внася непринудено. А точно тук е " скритата опция " - данъчните облекчения и резултатът на комплицираната рента работят за тези, които мислят дълготрайно.
Да погледнем още една вероятност. В Европейски Съюз междинната възраст на първа покупка на жилище е към 34 година, а в България - към 30 година Това значи, че парцелът остава главният актив, на който хората разчитат като " пенсия ". Но тук се крие риск - недвижимостта е неликвидна, постоянно обвързана с разноски за поддръжка и налози, и в бъдеще може да няма толкоз мощен растеж на цените поради демографския спад.
Истината е, че в случай че желаеме да реализираме спокойна напреднала възраст, би трябвало да комбинираме разнообразни източници - втори и трети дирек, взаимни фондове, ETF-и, дивидентни акции, а при опция и недвижими парцели. Но най-важното е времето. Всеки лев, заделен на 25, е в пъти по-ценен от всеки лев, заделен на 45.
Един елементарен тест: в случай че на 25 започнеш да инвестираш 200 лв. месечно при 7% рентабилност, на 65 ще имаш към 500 000 лв. . Ако чакаш до 45 година и започнеш тогава с 500 лв. месечно, до 65 ще натрупаш едвам 240 000 лв. . Времето е по-важно от сумата.
Не е единствено за богати. Когато вложението даже с 50 лв. може да носи пари и най-много опит
Пред Money.bg приказва финансовият съветник Стойне Василев
И тук е провокацията: подготвени ли сте да оставите ориста си напълно в ръцете на Национален осигурителен институт и страната? Или ще поемете надзор върху бъдещето си още през днешния ден?
Защото пенсионирането не е въпрос на възраст. То е въпрос на подготовка.
*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ