Експерт: Купуваме 10 пъти повече инвестиционно злато, отколкото преди пандемията
В България се купуват много солидни количества капиталово злато. Вложенията в него са 10 пъти по-големи, в сравнение с бяха през 2019 година
Златото е потвърдило през хилядолетията, че не губи цената си. То подсигурява сигурност в днешните бурни времена, когато не е ясно какво ще се случи.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Крум Атанасов, финансов съветник и създател на igold.
Атанасов изясни, че една от аргументите да се усили търсенето на капиталово злато са ниските лихви по банковите депозити. „ Много хора избират да имат нещо несъмнено във времена на война, инфлация и пандемия, което да отбрани парите им, в сравнение с да заплащат банкови такси за депозитите си. Когато лихвите станаха нулеви или негативни, хората изтеглиха депозитите си и ги сложиха в разнообразни активи – освен злато, само че също по този начин акции и най-много парцели. Спокойно мога да кажа, че златото беше на второ място след парцелите “, сподели той.
Финансовият съветник съобщи, че в днешно време всички влагат в благородния метал. Той напомни, че златото не е било на фокус в годините след финансовата рецесия и това е било напълно обикновено, тъй като когато стопанската система върви с положителни темпове, има претовареност, хората имат пари и нищо доста не се случва във финансов, геополитически и макроикономически аспект, те не мислят за злато.
„ В тези времена господства убеждението, че всичко е ужасно, съвършено и ще бъде все по-добре и по-добре. За злощастие светът не работи по този метод – едни хубави интервали постоянно са последвани от неприятно и противоположното. В момента профилът на вложителя в злато изчезва – няма такова нещо като профил на вложител в злато. Почти всеки втори или трети в България към този момент има капиталово злато под някаква форма “, съобщи Крум Атанасов. Някои даже го получават като подарък за празник – рожден ден или женитба. „ Златото е нещо, което е всеобщо сега и се използва елементарно – елементарно е да го закупиш, елементарно е да го продадеш ", добави специалистът.
Той уточни, че 10-годишните американски скъпи бумаги се одобряват като главен съперник на благородния метал. В тази връзка той означи, че една инвестиция в злато би трябвало да е с най-малко 10-годишен небосвод, в случай че желаеме да имаме добра възръщаемост.
„ Когато хората купуват капиталово злато – физически актив, те не би трябвало да чакат да го продадат след месец или след година, не, че не могат да са на облага за подобен пай интервал, само че въпросът е, че това е може би най-дългосрочният актив като небосвод, чиято цел е заради неговата висока непоклатимост да подсигурява спокойния сън на притежателя му. Ние не чакаме от златото да забогатеем, а да запазим дълготрайно цената на парите си “, съобщи Крум Атанасов и посочи: Както не можем да забогатеем, по този начин не можем и да обеднеем. Златото не е губило цената си до 0, както е допустимо да се случи с всяка една валута, акция, земя или парцел. В избрани форсмажорни обстановки всяко едно от тези неща може да загуби цената си, до момента в който златото за хиляди години е потвърдило, че коства пари “.
Според Атанасов хората всеобщо знаят, че златото не се полза с Данък добавена стойност. По думите му това е елементарно налична информация и всеки един, които се поинтересува постоянно може да се свърже с дилъри на капиталово злато и да получи отговорите на множеството въпроси, свързани с облагането му. „ Инвестиционното злато е освободено от Данък добавена стойност за разлика от капиталовото сребро, което не е “, обърна внимание специалистът.
Той е безапелационен, че няма значение дали вложителят си купува кюлче или монета, тъй като има няколко значими фактора, които са определящи. „ Продуктите да бъдат ликвидни, т.е. да са познати в България и по света, по-късно се гледа те да са делими, т.е. човек да може да го продаде на части и най-сетне те да бъдат на оптимална цена “, акцентира специалистът. Крум Атанасов даде и образец за това какво значи делимост на продуктите – в случай че имаш 10 000 лева за инвестиция и си купиш кюлче за тези пари, по-късно не можеш да го разделиш на части и да го продадеш, а в противен случай би трябвало да продадеш цялото кюлче.
Според специалиста измежду най-хубавите и най-купуваните са общоприетите капиталови монети от 1 унция като Австрийската филхармония, Канадският кленов лист, Австралийското кенгуру и така нататък, а от кюлчетата - 50-100 грама или унция. Атанасов означи, че при по-дребните артикули има интерес към монетите от Латинския паричен съюз, включващ познатите златни монети от 20 франка, които нашите прабаби и прадядовци са наричали Наполеони, и техните еквиваленти в европейските страни от началото на XIX век до Първата Световна война.
„ Интересът на българите е много висок около английските суверени около кончината на кралица Елизабет II, както и мемориалните монети с лика на крал Чарлз III. Интересът е много мощен към капиталовото злато и българите към този момент са много по-ограмотени “, безапелационен е той.
Атанасов изясни, че за злато, което е за суми по-високи от 30 000 – 40 000 хиляди лв. има смисъл да се вземе банков трезор. По думите му в случай че бъде взет трезор за към 300 - 400 лева, това съставлява към 0,1% от инвестицията на годишна база, което е задоволително. „ Ако имаме злато за 5000 лева - 10 000 лева няма смисъл да го държим в трезор, тъй като доста се оскъпява на база на таксите за трезор на годишна база. Златото е с дребни размери и може да бъде прикрито елементарно в домашни условия “, съобщи пред БГНЕС Крум Атанасов, финансов съветник и създател на igold. /БГНЕС
Златото е потвърдило през хилядолетията, че не губи цената си. То подсигурява сигурност в днешните бурни времена, когато не е ясно какво ще се случи.
Това съобщи в изявление за БГНЕС Крум Атанасов, финансов съветник и създател на igold.
Атанасов изясни, че една от аргументите да се усили търсенето на капиталово злато са ниските лихви по банковите депозити. „ Много хора избират да имат нещо несъмнено във времена на война, инфлация и пандемия, което да отбрани парите им, в сравнение с да заплащат банкови такси за депозитите си. Когато лихвите станаха нулеви или негативни, хората изтеглиха депозитите си и ги сложиха в разнообразни активи – освен злато, само че също по този начин акции и най-много парцели. Спокойно мога да кажа, че златото беше на второ място след парцелите “, сподели той.
Финансовият съветник съобщи, че в днешно време всички влагат в благородния метал. Той напомни, че златото не е било на фокус в годините след финансовата рецесия и това е било напълно обикновено, тъй като когато стопанската система върви с положителни темпове, има претовареност, хората имат пари и нищо доста не се случва във финансов, геополитически и макроикономически аспект, те не мислят за злато.
„ В тези времена господства убеждението, че всичко е ужасно, съвършено и ще бъде все по-добре и по-добре. За злощастие светът не работи по този метод – едни хубави интервали постоянно са последвани от неприятно и противоположното. В момента профилът на вложителя в злато изчезва – няма такова нещо като профил на вложител в злато. Почти всеки втори или трети в България към този момент има капиталово злато под някаква форма “, съобщи Крум Атанасов. Някои даже го получават като подарък за празник – рожден ден или женитба. „ Златото е нещо, което е всеобщо сега и се използва елементарно – елементарно е да го закупиш, елементарно е да го продадеш ", добави специалистът.
Той уточни, че 10-годишните американски скъпи бумаги се одобряват като главен съперник на благородния метал. В тази връзка той означи, че една инвестиция в злато би трябвало да е с най-малко 10-годишен небосвод, в случай че желаеме да имаме добра възръщаемост.
„ Когато хората купуват капиталово злато – физически актив, те не би трябвало да чакат да го продадат след месец или след година, не, че не могат да са на облага за подобен пай интервал, само че въпросът е, че това е може би най-дългосрочният актив като небосвод, чиято цел е заради неговата висока непоклатимост да подсигурява спокойния сън на притежателя му. Ние не чакаме от златото да забогатеем, а да запазим дълготрайно цената на парите си “, съобщи Крум Атанасов и посочи: Както не можем да забогатеем, по този начин не можем и да обеднеем. Златото не е губило цената си до 0, както е допустимо да се случи с всяка една валута, акция, земя или парцел. В избрани форсмажорни обстановки всяко едно от тези неща може да загуби цената си, до момента в който златото за хиляди години е потвърдило, че коства пари “.
Според Атанасов хората всеобщо знаят, че златото не се полза с Данък добавена стойност. По думите му това е елементарно налична информация и всеки един, които се поинтересува постоянно може да се свърже с дилъри на капиталово злато и да получи отговорите на множеството въпроси, свързани с облагането му. „ Инвестиционното злато е освободено от Данък добавена стойност за разлика от капиталовото сребро, което не е “, обърна внимание специалистът.
Той е безапелационен, че няма значение дали вложителят си купува кюлче или монета, тъй като има няколко значими фактора, които са определящи. „ Продуктите да бъдат ликвидни, т.е. да са познати в България и по света, по-късно се гледа те да са делими, т.е. човек да може да го продаде на части и най-сетне те да бъдат на оптимална цена “, акцентира специалистът. Крум Атанасов даде и образец за това какво значи делимост на продуктите – в случай че имаш 10 000 лева за инвестиция и си купиш кюлче за тези пари, по-късно не можеш да го разделиш на части и да го продадеш, а в противен случай би трябвало да продадеш цялото кюлче.
Според специалиста измежду най-хубавите и най-купуваните са общоприетите капиталови монети от 1 унция като Австрийската филхармония, Канадският кленов лист, Австралийското кенгуру и така нататък, а от кюлчетата - 50-100 грама или унция. Атанасов означи, че при по-дребните артикули има интерес към монетите от Латинския паричен съюз, включващ познатите златни монети от 20 франка, които нашите прабаби и прадядовци са наричали Наполеони, и техните еквиваленти в европейските страни от началото на XIX век до Първата Световна война.
„ Интересът на българите е много висок около английските суверени около кончината на кралица Елизабет II, както и мемориалните монети с лика на крал Чарлз III. Интересът е много мощен към капиталовото злато и българите към този момент са много по-ограмотени “, безапелационен е той.
Атанасов изясни, че за злато, което е за суми по-високи от 30 000 – 40 000 хиляди лв. има смисъл да се вземе банков трезор. По думите му в случай че бъде взет трезор за към 300 - 400 лева, това съставлява към 0,1% от инвестицията на годишна база, което е задоволително. „ Ако имаме злато за 5000 лева - 10 000 лева няма смисъл да го държим в трезор, тъй като доста се оскъпява на база на таксите за трезор на годишна база. Златото е с дребни размери и може да бъде прикрито елементарно в домашни условия “, съобщи пред БГНЕС Крум Атанасов, финансов съветник и създател на igold. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ