Д-р Брънзалов: Трябва да се мисли за амбулаторна процедура за пациентите с хепатити
В България единствено от хепатит C губим към 412 живота годишно. Има спад в обсега на имунизацията за хепатит B – от 90% на под 70% поради антиваксърски акции след Коронавирус пандемията, а това слага в риск цяло потомство деца. Тези данни бяха показани по време на полемика под мотото „ Пропаст сред диагнози и лекуване. Ще спре ли България епидемията от вирусни хепатити? “, Събитието бе проведено от Българското сдружение по гастроентерология и съдружие „ ХепАктив “, с поддръжката на Български лекарски съюз (БЛС).
С наближаването на крайния период, подложен от СЗО за елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг, уточни проф. Красимир Антонов – гастроентеролог с дългогодишна процедура в диагностиката е лекуването на вирусните хепатити.
По думите му, огромна част от набелязаните приротитети в Първата национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити призната през 2021 г- са останали неосъществени - няма народен указател на засегнатите от тези инфекции, липсва логаритъм за ориентиране на пациентите към профилирани отделения, не се организират осведомителни акции, здравнонеосигурени от рискови групи остават без лекуване и наблюдаване, няма проведени профилактични акция за проучвания, няма услуги по предварителна защита. В същото време става все по-наложителна смяната в нормативната уредба регламентираща диагностиката и лечението на пациенти с хепатит – редица кръвни проучвания, заложени нормативно като изискване, са непотребни и ненужни, наложителната чернодробна биопсия при хепатит В също е непотребна, както и наложителната хоспитализация през 6 месеца за продължение на лекуването.
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло реимбурсирано от НЗОК, обезпокоително остава забавянето сред слагането на диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни, или следно 79 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на „ ХепАктив “, показано от председателката на организацията Силвана Лесидренска.
„ От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, акцентира тя.
Силвана Лесидренска показа данни, съгласно които през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на Втората Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити, която би трябвало да бъде призната и да стартира да работи от 2026 година зависи напълно от действителната ѝ реализация.
„ Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. Въпреки безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна разлика в две посоки:
Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване “, изясни доктор Брънзалов.
Той бе безапелационен, че е извънредно време да се намерения за създаването на амбулаторна процедура, от която да се възползват пациентите с хепатит, вместо да бъдат наложително приети в болница.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор. Той показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната.
По думите му без политическа воля и запас няма по какъв начин една стратегия да бъде сполучлива.
Доц. Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. „ Очевидно сме неефективни за във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С “, сподели той.
Участниците подчертаха и нуждата от стратегически промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лекуването.
С наближаването на крайния период, подложен от СЗО за елиминиране на хепатитите до 2030 година, България към момента изостава съществено в постигането на основни цели като ранна диагностика, своевременен достъп до лекуване и ефикасен скрининг, уточни проф. Красимир Антонов – гастроентеролог с дългогодишна процедура в диагностиката е лекуването на вирусните хепатити.
По думите му, огромна част от набелязаните приротитети в Първата национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити призната през 2021 г- са останали неосъществени - няма народен указател на засегнатите от тези инфекции, липсва логаритъм за ориентиране на пациентите към профилирани отделения, не се организират осведомителни акции, здравнонеосигурени от рискови групи остават без лекуване и наблюдаване, няма проведени профилактични акция за проучвания, няма услуги по предварителна защита. В същото време става все по-наложителна смяната в нормативната уредба регламентираща диагностиката и лечението на пациенти с хепатит – редица кръвни проучвания, заложени нормативно като изискване, са непотребни и ненужни, наложителната чернодробна биопсия при хепатит В също е непотребна, както и наложителната хоспитализация през 6 месеца за продължение на лекуването.
На фона на достъпа до модерно лекуване, изцяло реимбурсирано от НЗОК, обезпокоително остава забавянето сред слагането на диагнозата и началото на лечението – сред 49 и 135 дни, или следно 79 дни за утвърждение на протокол, сочи изследване на „ ХепАктив “, показано от председателката на организацията Силвана Лесидренска.
„ От години сигнализираме, че по този начин основаната административна система не способства откритите лица да доближат дейно и бързо до терапия. Необходимо е да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и скъсен срокът за разглеждане на протоколите, тъй като в противоположен случай проектът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува единствено на хартия ”, акцентира тя.
Силвана Лесидренска показа данни, съгласно които през 2024 година в България са лекувани едвам 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, с цел да се доближат задачите, сложени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 година По отношение на хепатит B, лекуваните са към 2500 пациенти, при потребност от най-малко 28 000 новооткрити случая.
Според доктор Николай Брънзалов, ръководител на БЛС, триумфът на Втората Националната стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити, която би трябвало да бъде призната и да стартира да работи от 2026 година зависи напълно от действителната ѝ реализация.
„ Истината е, че каквото и да е написано в актуалната и идната стратегия, в случай че няма блян към осъществяване, не можем да чакаме напредък в задачата ни за елиминация на вирусните хепатити в България. Въпреки безплатното лекуване у нас, сме очевидци на тревожна разлика в две посоки:
Първо, сред броя на действително диагностицираните пациенти и упованията на популационно равнище, с цел да реализираме елиминация. И второ – фрапиращото отклоняване сред броя на диагностицираните и тези, които действително получават лекуване “, изясни доктор Брънзалов.
Той бе безапелационен, че е извънредно време да се намерения за създаването на амбулаторна процедура, от която да се възползват пациентите с хепатит, вместо да бъдат наложително приети в болница.
В полемиката взе участие и доцент доктор Ангел Кунчев, основен държавен здравен контрольор. Той показа настоящи данни за разпространяването на вирусните хепатити в страната.
По думите му без политическа воля и запас няма по какъв начин една стратегия да бъде сполучлива.
Доц. Кунчев изрази своето терзание във връзка с разпространяването и заболеваемостта от хепатит С, които за последните четири години са се нараснали фрапантно. „ Очевидно сме неефективни за във връзка с предварителната защита, ранното разкриване на случаите, ограничение на неговото предаване. Ако вървим с този ритъм ние ще станем първенците на Европа по заболеваемост и разпространяване на хепатит С “, сподели той.
Участниците подчертаха и нуждата от стратегически промени в идната Национална стратегия за предварителна защита и надзор на вирусните хепатити (2026–2030 г.). Сред препоръчаните ограничения са провеждането на национално серологично проучване, опазване на актуалните целеви групи и разширение на обсега на скрининга измежду общата популация – в това число всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.). Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лекуването.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ