Директорът на "Лидл България": Проблемите на българското земеделие неправилно се прехвърлят към големите вериги
В България от време на време се насочат обвинявания към стъпилите в страната огромни задгранични вериги. Доколко обосновани са те? Полина Паунова беседва за " Дойче веле " по тематиката с Милена Драгийска, изпълнителен шеф на " Лидл България ".
Госпожо Драгийска, съгласно разбор на Института за пазарна стопанска система, оповестен през септември предходната година, ЛИДЛ е на трето място измежду супермаркетите, в които българите пазарят най-вече. На тази база какво знаете за българския консуматор: какво купува, по какъв начин се храни?
- Много забавен прорез може да се направи, стъпвайки върху нещата, които българският консуматор купува. Неотменна наклонност през последните 4-5 години е търсенето на качествени и свежи артикули. С стартирането на продуктовата ни линия " Родна стряха " се удостовери и привързаността на българския консуматор към родния усет. Едновременно с това той е любопитен и към тематичните ни седмици, което демонстрира, че е отворен към нови и разнообразни усети.
В " Лидл България " следим това държание извънредно деликатно, с цел да отговорим оптимално сполучливо на тези потребителски черти. Ето за какво слагаме мощен фокус върху свежия сегмент - върху висококачествените плодове и зеленчуци, върху прясното месо, което е единственото на пазара със документ за качество SGS, както и върху зоната ни за био подбор " По-близо до природата ", в която сме събрали всички био, веган, безглутенови и безлактозни артикули. Първи въведохме продуктите със знака " Clean Label ", които са без консерванти и изкуствени добавки. В началото на годината обновихме и асортимента на прясно изпечените хлебни произведения - общо 28 продукта в нашата фурна са по чиста рецепта, без добавени консерванти и хидрогенирани мазнини.
Откривате ли разлики сред потребителските привички в България и профила на потребителя в Западна Европа?
- Несъмнено има разлики, обусловени от другите потребителски привички и народопсихологията даже. За българина извършването на покупки е един тип обществено преживяване - в нашата история пазарът постоянно е бил място за обществени контакти. Тази линия ние пазим и до през днешния ден и съгласно мен тя е доста по-силно изразена при нас, в сравнение с при някои народи в Западна Европа, които не влагат тази страст в извършването на покупки. Разбира се, отражение дава и разпределението на бюджета за храна - честотата на извършване на покупки в България е два до три пъти седмично, като това се изяснява и със смисъла, което българинът отдава на свежите храни.
С навлизането на непознатите вериги се внасят и повече хранителни артикули от чужбина, а вносът постоянно се оказва по-евтин от локалното произвеждане. Как да си го разбираем?
- Поставяте много сложен въпрос, по тази причина ще отбелязвам единствено някои фактори. Първият е цялостното развитиe на селскостопанския бранш - да вземем за пример в Полша, Испания и други страни от една страна, и в България от друга. Втори значим фактор е политиката на дотации, която в европейски мащаб предопределя редица разлики както в стимулирането на избрани браншове (животновъдство в едни страни против зърнопроизводство в България например), по този начин и цялостното повишаване на бранша.
Трети фактор е суровинната обезпеченост - млякото и месото са суровините, които липсват в България и оттова себестойността на българските млечни и месни артикули включва още при започване на веригата висока ценова съставния елемент поради предхождащия импорт.
Едно от главните обвинявания гласи, че българското селско стопанство страда от стъпването на непознати вериги в страната. Може ли да бъде преодолян този проблем?
- Мисля, че погрешно проблемите на селското стопанство се трансферират към огромните вериги, като се изключват основни страни, които в доста по-голяма степен имат отношение към този въпрос. Основният аршин, който слагаме пред всички наши сътрудници, с цел да работят с нас, е обезпеченото качество на продуктите и спазването на високите стандарти, които пожелаваме и прилагаме. Ако сътрудникът, с който работим, може да отговори на тези наши условия, ние сме отворени за съдействие, а и за експортни шансове по-късно.
Търпят ли загуби българските производители поради ниските цени, на които би трябвало да продават на огромните вериги? Тоест, изкупува ли се продукция на безценица, с което българските производители се помиряват заради липса на опция? Знаете, че през годините доста локални производители насочиха сходни обвинявания.
- Не мога да разясня сходни изказвания, тъй като те в никакъв случай не са били отправяни към " Лидл България ".
Но мога да заявя, че от стъпването ни на българския пазар през 2010 до момента сме доказвали, че партньорството ни с българските производители се базира на уместност, доверие и взаимноизгодно съдействие. Много са образците за изгодите, които те получават с помощта на партньорството с нас - като стартираме от нарасналите размери и качество и стигнем до експортните благоприятни условия, които им даваме.
Ето един образец за устойчивото ни партньорство с българските производители: с над 40% от актуалните ни български снабдители работим от 2010 година. А спрямо 2016 година, през 2017 сме нараснали броя на българските производители, с които работим, с 14 % - още веднъж знак за устойчивата ни политика в поддръжка на родното произвеждане и стопанска система.+
Продължение на нашата дългогодишна поддръжка е и продуктовата ни линия " Родна стряха ", която включва повече от 80 продукта от над 30 български производители. Така да вземем за пример единствено за първите девет месеца на 2017, през които техният мед е част от линията " Родна стряха ", комерсиалният оборот на компания " Апитрейд " нараства с 250% по отношение на цялата 2016 година. Впечатляващи са и резултатите, които българските производители реализират с помощта на присъединяване си в Балканската седмица, която през лятото на предходната година се организира за първи път - единствено за седем дни шестимата снабдители, взели участие в седмицата, осъществиха продажби за близо 3 милиона лв., а техните общо 14 продукта доближиха до 19 страни в Европа, което значи близо 7 000 магазина на Лидл.
А що се отнася до неналичието на опция - дано напомним, че близо 65% от българския ритейл пазар към момента е в ръцете не на така наречен съвременна търговия, а на обичайни формати - пазари, дребни магазинчета и други.
Да поговорим и за качеството на храните. Дискусията за особеното качество на питателните артикули в Западна и в Източна Европа се води от месеци. На какво се дължи, съгласно Вас, разминаването в качеството на някои артикули?
- Тази тематика беше много необятно дискутирана, доста се изписа по нея. Не бих могла да разясня марки на непознати компании. Но що се отнася до нашите лични марки, мога да Ви уверя, че производителите, които доставят за лична марка на Лидл в другите страни, създават по една и съща рецептура и няма разлика в качеството на тези артикули. Така подсигуряваме, че нашите лични марки Alesto, Tastino, Vitafit, Dulano, Milbona и Pikok да вземем за пример, които са познати и на българския консуматор, са с еднообразно качество във всички страни с магазини на Лидл.
Наскоро в обществените мрежи стана шлагер една публикация на Лидл, в която се споделя, че веригата търси касиери със стартова заплата от над 1200 лв. месечно. Това по-скоро рекламна акция ли беше?
- Това е самата истина - нашите касиер-продавачи в София взимат 1260 лв. брутна стартова заплата, с включени към тях 60 лв. ваучери за храна. Икономистът Лъчезар Богданов го дефинира като " тревога за бизнеса и политиката ".
Осъзнаваме, че оповестеното заплащане повдигна наболели въпроси, свързани с пазара на труда, само че за нас това е естественото държание на шеф, който подсигурява на своите чиновници сигурност, почтеност и уместност. Да не подценяваме и останалите преимущества, които предлагаме като шеф - другите благоприятни условия за развиване, вложенията в образование и спомагателна подготовка, отличните работни условия.
Бих желала да обърна внимание и на обществено виновните ни начинания, като да вземем за пример " Ти и Lidl за по-добър живот ". С помощта на нашите клиенти предходната година събрахме фонд от над 250 000 лв., с който поддържаме на грантов принцип общо 31 публично значими плана в цялата страна.
Бележка на редакцията: Този диалог се организира по самодейност на " Лидл България ". На публицистично разискване преценихме, че тематиката е значима, без значение от желанието на комерсиалната верига да получи по този метод прочут позитивен медиен резонанс. В нашия диалог с госпожа Драгийска сме се придържали към всички правила на обективната и самостоятелна публицистика.
Госпожо Драгийска, съгласно разбор на Института за пазарна стопанска система, оповестен през септември предходната година, ЛИДЛ е на трето място измежду супермаркетите, в които българите пазарят най-вече. На тази база какво знаете за българския консуматор: какво купува, по какъв начин се храни?
- Много забавен прорез може да се направи, стъпвайки върху нещата, които българският консуматор купува. Неотменна наклонност през последните 4-5 години е търсенето на качествени и свежи артикули. С стартирането на продуктовата ни линия " Родна стряха " се удостовери и привързаността на българския консуматор към родния усет. Едновременно с това той е любопитен и към тематичните ни седмици, което демонстрира, че е отворен към нови и разнообразни усети.
В " Лидл България " следим това държание извънредно деликатно, с цел да отговорим оптимално сполучливо на тези потребителски черти. Ето за какво слагаме мощен фокус върху свежия сегмент - върху висококачествените плодове и зеленчуци, върху прясното месо, което е единственото на пазара със документ за качество SGS, както и върху зоната ни за био подбор " По-близо до природата ", в която сме събрали всички био, веган, безглутенови и безлактозни артикули. Първи въведохме продуктите със знака " Clean Label ", които са без консерванти и изкуствени добавки. В началото на годината обновихме и асортимента на прясно изпечените хлебни произведения - общо 28 продукта в нашата фурна са по чиста рецепта, без добавени консерванти и хидрогенирани мазнини.
Откривате ли разлики сред потребителските привички в България и профила на потребителя в Западна Европа?
- Несъмнено има разлики, обусловени от другите потребителски привички и народопсихологията даже. За българина извършването на покупки е един тип обществено преживяване - в нашата история пазарът постоянно е бил място за обществени контакти. Тази линия ние пазим и до през днешния ден и съгласно мен тя е доста по-силно изразена при нас, в сравнение с при някои народи в Западна Европа, които не влагат тази страст в извършването на покупки. Разбира се, отражение дава и разпределението на бюджета за храна - честотата на извършване на покупки в България е два до три пъти седмично, като това се изяснява и със смисъла, което българинът отдава на свежите храни.
С навлизането на непознатите вериги се внасят и повече хранителни артикули от чужбина, а вносът постоянно се оказва по-евтин от локалното произвеждане. Как да си го разбираем?
- Поставяте много сложен въпрос, по тази причина ще отбелязвам единствено някои фактори. Първият е цялостното развитиe на селскостопанския бранш - да вземем за пример в Полша, Испания и други страни от една страна, и в България от друга. Втори значим фактор е политиката на дотации, която в европейски мащаб предопределя редица разлики както в стимулирането на избрани браншове (животновъдство в едни страни против зърнопроизводство в България например), по този начин и цялостното повишаване на бранша.
Трети фактор е суровинната обезпеченост - млякото и месото са суровините, които липсват в България и оттова себестойността на българските млечни и месни артикули включва още при започване на веригата висока ценова съставния елемент поради предхождащия импорт.
Едно от главните обвинявания гласи, че българското селско стопанство страда от стъпването на непознати вериги в страната. Може ли да бъде преодолян този проблем?
- Мисля, че погрешно проблемите на селското стопанство се трансферират към огромните вериги, като се изключват основни страни, които в доста по-голяма степен имат отношение към този въпрос. Основният аршин, който слагаме пред всички наши сътрудници, с цел да работят с нас, е обезпеченото качество на продуктите и спазването на високите стандарти, които пожелаваме и прилагаме. Ако сътрудникът, с който работим, може да отговори на тези наши условия, ние сме отворени за съдействие, а и за експортни шансове по-късно.
Търпят ли загуби българските производители поради ниските цени, на които би трябвало да продават на огромните вериги? Тоест, изкупува ли се продукция на безценица, с което българските производители се помиряват заради липса на опция? Знаете, че през годините доста локални производители насочиха сходни обвинявания.
- Не мога да разясня сходни изказвания, тъй като те в никакъв случай не са били отправяни към " Лидл България ".
Но мога да заявя, че от стъпването ни на българския пазар през 2010 до момента сме доказвали, че партньорството ни с българските производители се базира на уместност, доверие и взаимноизгодно съдействие. Много са образците за изгодите, които те получават с помощта на партньорството с нас - като стартираме от нарасналите размери и качество и стигнем до експортните благоприятни условия, които им даваме.
Ето един образец за устойчивото ни партньорство с българските производители: с над 40% от актуалните ни български снабдители работим от 2010 година. А спрямо 2016 година, през 2017 сме нараснали броя на българските производители, с които работим, с 14 % - още веднъж знак за устойчивата ни политика в поддръжка на родното произвеждане и стопанска система.+
Продължение на нашата дългогодишна поддръжка е и продуктовата ни линия " Родна стряха ", която включва повече от 80 продукта от над 30 български производители. Така да вземем за пример единствено за първите девет месеца на 2017, през които техният мед е част от линията " Родна стряха ", комерсиалният оборот на компания " Апитрейд " нараства с 250% по отношение на цялата 2016 година. Впечатляващи са и резултатите, които българските производители реализират с помощта на присъединяване си в Балканската седмица, която през лятото на предходната година се организира за първи път - единствено за седем дни шестимата снабдители, взели участие в седмицата, осъществиха продажби за близо 3 милиона лв., а техните общо 14 продукта доближиха до 19 страни в Европа, което значи близо 7 000 магазина на Лидл.
А що се отнася до неналичието на опция - дано напомним, че близо 65% от българския ритейл пазар към момента е в ръцете не на така наречен съвременна търговия, а на обичайни формати - пазари, дребни магазинчета и други.
Да поговорим и за качеството на храните. Дискусията за особеното качество на питателните артикули в Западна и в Източна Европа се води от месеци. На какво се дължи, съгласно Вас, разминаването в качеството на някои артикули?
- Тази тематика беше много необятно дискутирана, доста се изписа по нея. Не бих могла да разясня марки на непознати компании. Но що се отнася до нашите лични марки, мога да Ви уверя, че производителите, които доставят за лична марка на Лидл в другите страни, създават по една и съща рецептура и няма разлика в качеството на тези артикули. Така подсигуряваме, че нашите лични марки Alesto, Tastino, Vitafit, Dulano, Milbona и Pikok да вземем за пример, които са познати и на българския консуматор, са с еднообразно качество във всички страни с магазини на Лидл.
Наскоро в обществените мрежи стана шлагер една публикация на Лидл, в която се споделя, че веригата търси касиери със стартова заплата от над 1200 лв. месечно. Това по-скоро рекламна акция ли беше?
- Това е самата истина - нашите касиер-продавачи в София взимат 1260 лв. брутна стартова заплата, с включени към тях 60 лв. ваучери за храна. Икономистът Лъчезар Богданов го дефинира като " тревога за бизнеса и политиката ".
Осъзнаваме, че оповестеното заплащане повдигна наболели въпроси, свързани с пазара на труда, само че за нас това е естественото държание на шеф, който подсигурява на своите чиновници сигурност, почтеност и уместност. Да не подценяваме и останалите преимущества, които предлагаме като шеф - другите благоприятни условия за развиване, вложенията в образование и спомагателна подготовка, отличните работни условия.
Бих желала да обърна внимание и на обществено виновните ни начинания, като да вземем за пример " Ти и Lidl за по-добър живот ". С помощта на нашите клиенти предходната година събрахме фонд от над 250 000 лв., с който поддържаме на грантов принцип общо 31 публично значими плана в цялата страна.
Бележка на редакцията: Този диалог се организира по самодейност на " Лидл България ". На публицистично разискване преценихме, че тематиката е значима, без значение от желанието на комерсиалната верига да получи по този метод прочут позитивен медиен резонанс. В нашия диалог с госпожа Драгийска сме се придържали към всички правила на обективната и самостоятелна публицистика.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ