Защо е нужен рамков закон за климатичната политика в България
В България няма координиране на хоризонтална политика за изменение на климата. Законодателната рамка във връзка с изменение на климата е непълна - липсва цел за климатична индиферентност и национална политика за акомодация. Необходими са усъвършенствания и в посока на механизми за отчетност, мониторинг и надзор. Текстът е част от поредност изявления на, които имат за цел да осведомят за какво е належащо да има политика за реагиране на измененията в климата и какви са вероятните решения за България. Тя се базира на повече от година аналитична и застъпническа работа от eкипа на WWF България, БлуЛинк и партньорски организации и специалисти от Коалиция за климата - България. Първата част от поредицата: Заглавието е на " Капитал ". В България няма координиране на хоризонтална политика за изменение на климата. Законодателната рамка във връзка с изменение на климата е непълна - липсва цел за климатична индиферентност и национална политика за акомодация. Необходими са усъвършенствания и в посока на механизми за отчетност, мониторинг и надзор. Текстът е част от поредност изявления на, които имат за цел да осведомят за какво е належащо да има политика за реагиране на измененията в климата и какви са вероятните решения за България. Тя се базира на повече от година аналитична и застъпническа работа от eкипа на WWF България, БлуЛинк и партньорски организации и специалисти от Коалиция за климата - България. Първата част от поредицата: Заглавието е на " Капитал ".
България е една от най-уязвимите страни в Европа във връзка с последствията от изменението на климата. Тя е изправена пред увеличаващи се опасности от суши, наводнения, горещи талази, горски пожари и загуба на биоразнообразие от протичащите се климатични промени през последните десетилетия у нас и по света. Тези въздействия заплашват освен околната среда, само че и стопанската система, здравето и общественото богатство на жителите. Ясна и решителна политика във връзка с изменението на климата би помогнала на България да смекчи последствията от него.
Въпреки това България към момента не е приела цялостна рамкова национална политика за изменението на климата,
Реклама
която да формулира национални цели и да ги приведе в сходство с упоритостта на Европейски Съюз за въглеродна индиферентност до 2050 година Такава политика е нужна за съгласуване и консолидиране на дейностите в другите браншове и равнища на ръководство в страната, като се обезпечи необятна социална поддръжка и се активизират нужните запаси за нисковъглеродно развиване.
Политиката в региона на климата е хоризонтална политика, която визира и се въздейства от други политики както на национално, по този начин и на европейско ниво. Ето няколко образеца:
енергийната политика оказва въздействие върху излъчванията на парникови газове, качеството на въздуха и енергийната сигурност; селскостопанската политика въздейства върху земеползването, ръководството на водите и продоволствената сигурност и се въздейства от климатичните рискове; транспортната политика е виновна за генерирането на излъчвания на парникови газове, само че също по този начин въздейства на градското обмисляне и публичното здраве.
Ето за какво България се нуждае от съгласувана и поредна политика в региона на климата, която да хармонизира задачите и ползите ѝ с тези на Европейски Съюз като цяло, тъй че да даде своя принос към общите старания за намаляване на последствията от изменението на климата и адаптиране към него.
Реклама Как да се реализира стратегическо координиране?
България се намира към момента в стадий на по-скоро неофициално институционално съдействие и координиране на другите стратегически документи в региона на климатичните политики (напр. Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата или Националната тактика за адаптация) и равнища на осъществяването им. Това е явно от разнобоя сред задачите и " визиите ", разработвани от другите ведомства, като най-показателният образец е декарбонизацията на енергетиката.
Необходимо е последователно да се премине към стратегическо координиране и съгласуваност, като се залага на слагането на цели (напр. цел за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година, каквато има за целия Европейски Съюз и в националните закони на най-малко 11 страни членки). Поставянето на такава рамкова цел ще подкрепи всички области на политиката да допринесат за понижаване на излъчванията на парникови газове и да приготвят всички наранени за негативните последствия от изменението на климата.
Ще могат да се търсят синергии и съпътстващи изгоди за задачите на други политики - да вземем за пример възстановяване на качеството на въздуха, създаване на съвременна жп инфраструктура, нововъведения за кръгова стопанска система и демократизация на енергийното произвеждане и ползване посредством основаване на енергийни общности. След като се развият нужните законодателни и институционални рамки, България може да реализира редовно координиране на всички области на политиката с климатичните цели.
Необходими са развиване на потенциала на институциите на всички равнища, интензивно събиране и продан на информация и данни, и взаимоотношение на институциите с всички заинтригувани страни - от бизнеса до гражданското общество.
Източник: Shutterstock
България е една от най-уязвимите страни в Европа във връзка с последствията от изменението на климата. Тя е изправена пред увеличаващи се опасности от суши, наводнения, горещи талази, горски пожари и загуба на биоразнообразие от протичащите се климатични промени през последните десетилетия у нас и по света. Тези въздействия заплашват освен околната среда, само че и стопанската система, здравето и общественото богатство на жителите. Ясна и решителна политика във връзка с изменението на климата би помогнала на България да смекчи последствията от него.
Въпреки това България към момента не е приела цялостна рамкова национална политика за изменението на климата,
Реклама
която да формулира национални цели и да ги приведе в сходство с упоритостта на Европейски Съюз за въглеродна индиферентност до 2050 година Такава политика е нужна за съгласуване и консолидиране на дейностите в другите браншове и равнища на ръководство в страната, като се обезпечи необятна социална поддръжка и се активизират нужните запаси за нисковъглеродно развиване.
Политиката в региона на климата е хоризонтална политика, която визира и се въздейства от други политики както на национално, по този начин и на европейско ниво. Ето няколко образеца:
енергийната политика оказва въздействие върху излъчванията на парникови газове, качеството на въздуха и енергийната сигурност; селскостопанската политика въздейства върху земеползването, ръководството на водите и продоволствената сигурност и се въздейства от климатичните рискове; транспортната политика е виновна за генерирането на излъчвания на парникови газове, само че също по този начин въздейства на градското обмисляне и публичното здраве.
Ето за какво България се нуждае от съгласувана и поредна политика в региона на климата, която да хармонизира задачите и ползите ѝ с тези на Европейски Съюз като цяло, тъй че да даде своя принос към общите старания за намаляване на последствията от изменението на климата и адаптиране към него.
Реклама Как да се реализира стратегическо координиране?
България се намира към момента в стадий на по-скоро неофициално институционално съдействие и координиране на другите стратегически документи в региона на климатичните политики (напр. Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата или Националната тактика за адаптация) и равнища на осъществяването им. Това е явно от разнобоя сред задачите и " визиите ", разработвани от другите ведомства, като най-показателният образец е декарбонизацията на енергетиката.
Необходимо е последователно да се премине към стратегическо координиране и съгласуваност, като се залага на слагането на цели (напр. цел за реализиране на климатична индиферентност до 2050 година, каквато има за целия Европейски Съюз и в националните закони на най-малко 11 страни членки). Поставянето на такава рамкова цел ще подкрепи всички области на политиката да допринесат за понижаване на излъчванията на парникови газове и да приготвят всички наранени за негативните последствия от изменението на климата.
Ще могат да се търсят синергии и съпътстващи изгоди за задачите на други политики - да вземем за пример възстановяване на качеството на въздуха, създаване на съвременна жп инфраструктура, нововъведения за кръгова стопанска система и демократизация на енергийното произвеждане и ползване посредством основаване на енергийни общности. След като се развият нужните законодателни и институционални рамки, България може да реализира редовно координиране на всички области на политиката с климатичните цели.
Необходими са развиване на потенциала на институциите на всички равнища, интензивно събиране и продан на информация и данни, и взаимоотношение на институциите с всички заинтригувани страни - от бизнеса до гражданското общество.
Източник: Shutterstock
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ