Черните ангели от Голямо Враново
В България има хора с обичаи, упоритости, познания, умения и опит, които с хъс и копнеж развиват една сложна, виновна и доста рискова активност – развъждане на животни. Щастлива орис е имал свинекомплексът в Голямо Враново, на 33 км от Русе, да остава в положителните ръце на положителни стопани.
Той е най-старият в Източна Европа, като и през днешния ден продължава да се развива. Само като чува „ щастлива орис “, изпълнителният шеф Вихрен Димитров реагира мъчително поради загатна от 2019 година, когато поради африканската чума е наложено да бъдат загробени всичките техни 38 хиляди свине. Сега, единствено пет години по-късно, свинекомплекс „ Голямо Враново Инвест “ АД не просто се е възстановил от огромния потрес, само че към този момент има своите забележителни достижения. За тях ще ви разкажем.
Новият хибрид „ Черен ангел “ за първи път съчетава полудивата източнобалканската свиня с културни хибриди. Проф. Десислав Балев, зам.-ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив, споделя, че концепцията за възобновление на старите български породи прасета се е зародила преди повече от 7-8 години в диалог с Вихрен Димитров. На няколко места в страната е имало непокътнати такива животни и напъните за сполучлива кръстоска дават резултат: „ Получи се доста добър хибрид, който в огромна степен се приближава до тогавашната визия за българско свинско месо, уместно и за производството на висококачествени месни деликатеси “.
Вихрен Димитров - Снимка Личен списък
Съхраненото познание
„ Черен ангел “ е нишов артикул с отлични вкусови качества. Подадени са документи за патентоване на хибрида и за опазване на комерсиалната марка „ Черен ангел “. Прасетата са черни, първите от тях са се родили, малко откакто Ангел, бащата на Вихрен Димитров, си е отишъл от този свят. Той е давал доста препоръки по основаването на породата. Като ветеринарен доктор е работил и в областта на генетиката, развивал е трансплантацията на ембриони. По думите на Вихрен Димитров ин витро оплождането в отглеждането на животни е развито много по-рано от хуманната медицина, като е почнало още преди 30-40 години, което разрешава на отглеждането на животни в България да е на доста високо равнище.
Път
Свинекомплексът е основан през 1971 година, когато българското държавно управление заплаща 3 млн. паунда и получава лиценз за индустриално отглеждане на животни. Около половин година британски експерти образоват личния състав, купуват се породисти животни и това дава началото на този комплекс. Основната причина той да продължи работа и през 90-те години на предишния век до наши дни е, че служащите и мениджърите са на равнище.
Д-р Миленка Димитрова в миналото е почнала работа във фермата като ветеринарен доктор. Когато идват годините на прехода, тя към този момент е натрупала доста опит, екипът е добър и в нейно лице хората виждат благонадежден началник. Чрез работническо-мениджърска приватизация през 1998 година свинекомплексът получава право на нов метод на живот. Сега акционерите са доста, доктор Димитрова също е акционер и основен изпълнителен шеф.
Пазар
„ Източнобалканската свиня е с по-добри качества от именитите породи Иберико и Мангалица. Това пазарно водачество би трябвало да се развива “, споделя още Вихрен Димитров. Свинекомплексът не работи с търговски вериги, а имат фирмени магазини и продават на крайни клиенти в цяла България. Макар да е наследник на двама ветеринарни лекари, кариерата на Вихрен Димитров е почнала в туризма и продължава да го влече натам.
Тази негова пристрастеност му оказва помощ посредством контакт с общините да се гради партньорство, в което хората да може да си купуват месо непосредствено от тях като производител. Участват в доста панаири, изложби, фермерски пазари у нас и в прилежащите страни, имат поява и в Западна Европа. Самият той също продава на щанда, с цел да получава противоположна връзка от клиентите. Препоръчва производителите да се сплотяват и да стигат непосредствено до крайните клиенти.
Двигател на развиването
„ Успехът е комбиниране от доста фактори, от шанс и работа. Формулата за развиването на свинекомплекса дава добър резултат не заради, а макар обстановката и изискванията в страната. Сами подсигуряваме суровините, купуваме зърно, имаме фуражен завод, касапница. Затворили сме цикъла, само че срещаме компликации с намирането на хора за работа “, изяснява Вихрен Димитров. Преди близо три години, когато цената на зърното скача фрапантно, се постанова да продават на загуба. Но това е в границите на цикличността. Най-големият проблем е, че няма искащи да работят, откакто много от жителите на региона преди години всеобщо отпътуват в чужбина. Сега има някаква противоположна вълна на завръщане, което дава очаквания този проблем да се преодолее.
Къде се къса хранителната верига
През погледа на Виктор Димитров
- Производството на зърно и отглеждането на животни вървят ръка за ръка. България има огромен капацитет в свиневъдството. В края на 1989-а са отглеждани 300 хиляди прасета майки, в този момент техният брой е към 60 хиляди Поголовието може да се усили пет пъти, с което напълно да се задоволи търсенето на вътрешния пазар. Но би трябвало да има целенасочена държавна политика и всички да са като един добър екип в земеделието и цялата хранителна верига.
- Световен проблем е методът, по който се преструктурира хранителната верига.
- Европейската селскостопанска политика насърчи хората да разчитат на помощи и дотации и те изгубиха възторг да създават. По-богатите страни заплащат на своите производители по-високи дотации, това прави другата продукция неконкурентоспособна.
- Парадоксът е, че в България финансиране има, само че към този момент няма предпочитание за работа и за развиване. Д-р Миленка Димитрова има други трудови привички и въпреки и на 79 години, продължава да става рано и всеки ден да върви на работа в нашия свинекомплекс в Голямо Враново.
- Свиневъдството има обезпечен пазар. Парите обаче не се въртят доста бързо, въпреки прасетата да са доста плодовити. Една свиня майка може да даде към 30 свине на година и в случай че са приблизително по 130 кг, това е близо 4 т месо. При говедата цикълът е по-бавен.
- На дневен ред с все по-голяма мощ идва основаването на безотпадни технологии и оползотворяването на всичко в кръгообразен цикъл. Но всеки не може и не трябва да се избавя поединично.
прасета свинеферма свиневъдство
Той е най-старият в Източна Европа, като и през днешния ден продължава да се развива. Само като чува „ щастлива орис “, изпълнителният шеф Вихрен Димитров реагира мъчително поради загатна от 2019 година, когато поради африканската чума е наложено да бъдат загробени всичките техни 38 хиляди свине. Сега, единствено пет години по-късно, свинекомплекс „ Голямо Враново Инвест “ АД не просто се е възстановил от огромния потрес, само че към този момент има своите забележителни достижения. За тях ще ви разкажем.
Новият хибрид „ Черен ангел “ за първи път съчетава полудивата източнобалканската свиня с културни хибриди. Проф. Десислав Балев, зам.-ректор на Университета по хранителни технологии в Пловдив, споделя, че концепцията за възобновление на старите български породи прасета се е зародила преди повече от 7-8 години в диалог с Вихрен Димитров. На няколко места в страната е имало непокътнати такива животни и напъните за сполучлива кръстоска дават резултат: „ Получи се доста добър хибрид, който в огромна степен се приближава до тогавашната визия за българско свинско месо, уместно и за производството на висококачествени месни деликатеси “.
Вихрен Димитров - Снимка Личен списък Съхраненото познание
„ Черен ангел “ е нишов артикул с отлични вкусови качества. Подадени са документи за патентоване на хибрида и за опазване на комерсиалната марка „ Черен ангел “. Прасетата са черни, първите от тях са се родили, малко откакто Ангел, бащата на Вихрен Димитров, си е отишъл от този свят. Той е давал доста препоръки по основаването на породата. Като ветеринарен доктор е работил и в областта на генетиката, развивал е трансплантацията на ембриони. По думите на Вихрен Димитров ин витро оплождането в отглеждането на животни е развито много по-рано от хуманната медицина, като е почнало още преди 30-40 години, което разрешава на отглеждането на животни в България да е на доста високо равнище.
Път
Свинекомплексът е основан през 1971 година, когато българското държавно управление заплаща 3 млн. паунда и получава лиценз за индустриално отглеждане на животни. Около половин година британски експерти образоват личния състав, купуват се породисти животни и това дава началото на този комплекс. Основната причина той да продължи работа и през 90-те години на предишния век до наши дни е, че служащите и мениджърите са на равнище.
Д-р Миленка Димитрова в миналото е почнала работа във фермата като ветеринарен доктор. Когато идват годините на прехода, тя към този момент е натрупала доста опит, екипът е добър и в нейно лице хората виждат благонадежден началник. Чрез работническо-мениджърска приватизация през 1998 година свинекомплексът получава право на нов метод на живот. Сега акционерите са доста, доктор Димитрова също е акционер и основен изпълнителен шеф.
Пазар
„ Източнобалканската свиня е с по-добри качества от именитите породи Иберико и Мангалица. Това пазарно водачество би трябвало да се развива “, споделя още Вихрен Димитров. Свинекомплексът не работи с търговски вериги, а имат фирмени магазини и продават на крайни клиенти в цяла България. Макар да е наследник на двама ветеринарни лекари, кариерата на Вихрен Димитров е почнала в туризма и продължава да го влече натам.
Тази негова пристрастеност му оказва помощ посредством контакт с общините да се гради партньорство, в което хората да може да си купуват месо непосредствено от тях като производител. Участват в доста панаири, изложби, фермерски пазари у нас и в прилежащите страни, имат поява и в Западна Европа. Самият той също продава на щанда, с цел да получава противоположна връзка от клиентите. Препоръчва производителите да се сплотяват и да стигат непосредствено до крайните клиенти.
Двигател на развиването
„ Успехът е комбиниране от доста фактори, от шанс и работа. Формулата за развиването на свинекомплекса дава добър резултат не заради, а макар обстановката и изискванията в страната. Сами подсигуряваме суровините, купуваме зърно, имаме фуражен завод, касапница. Затворили сме цикъла, само че срещаме компликации с намирането на хора за работа “, изяснява Вихрен Димитров. Преди близо три години, когато цената на зърното скача фрапантно, се постанова да продават на загуба. Но това е в границите на цикличността. Най-големият проблем е, че няма искащи да работят, откакто много от жителите на региона преди години всеобщо отпътуват в чужбина. Сега има някаква противоположна вълна на завръщане, което дава очаквания този проблем да се преодолее.
Къде се къса хранителната верига
През погледа на Виктор Димитров
- Производството на зърно и отглеждането на животни вървят ръка за ръка. България има огромен капацитет в свиневъдството. В края на 1989-а са отглеждани 300 хиляди прасета майки, в този момент техният брой е към 60 хиляди Поголовието може да се усили пет пъти, с което напълно да се задоволи търсенето на вътрешния пазар. Но би трябвало да има целенасочена държавна политика и всички да са като един добър екип в земеделието и цялата хранителна верига.
- Световен проблем е методът, по който се преструктурира хранителната верига.
- Европейската селскостопанска политика насърчи хората да разчитат на помощи и дотации и те изгубиха възторг да създават. По-богатите страни заплащат на своите производители по-високи дотации, това прави другата продукция неконкурентоспособна.
- Парадоксът е, че в България финансиране има, само че към този момент няма предпочитание за работа и за развиване. Д-р Миленка Димитрова има други трудови привички и въпреки и на 79 години, продължава да става рано и всеки ден да върви на работа в нашия свинекомплекс в Голямо Враново.
- Свиневъдството има обезпечен пазар. Парите обаче не се въртят доста бързо, въпреки прасетата да са доста плодовити. Една свиня майка може да даде към 30 свине на година и в случай че са приблизително по 130 кг, това е близо 4 т месо. При говедата цикълът е по-бавен.
- На дневен ред с все по-голяма мощ идва основаването на безотпадни технологии и оползотворяването на всичко в кръгообразен цикъл. Но всеки не може и не трябва да се избавя поединично.
прасета свинеферма свиневъдство
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ