В България има 445 км2 нарушени терени (малките черни точици

В България има 445 км2 нарушени терени (малките черни точици като се изключи огромните петна в Ст. Загора и още няколко обилни по повърхност места). На 1 км2 можем да изградим към 100 MW фотоволтаици, които сумарно ще създават към 140 GWh на година, т.е.. Това са 62 300 GWh, разяснява Георги Стефанов, началникът на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов в обществените мрежи. Това съставлява теоретичният капацитет на създадената електрическа сила на годишна база от всичките нарушени терени, в случай че ги покрием с фотоволтаични панели. За съпоставяне България през последните 15 год. създава общо от всички Топлоелектрическа централа на въглища, от АЕЦ Козлодуй, огромни Водноелектрическа централа и другите ВЕИ по 42–45 000 GWh. на година, счита Стефанов.
Значи фотоволтаиците върху 445 км2 ще произведат с към 50% повече сила от всичките ни мощности, само че за жалост неравномерно през сезоните на годината – и тук влизат батериите, ПАВЕЦ и другите балансиращи мощности, които отсега нататък би трябвало да не са от фосилни горива, с цел да покрием тези несъответствия, изясни той. Но все още не всички от тези нарушени терени стават за фотоволтаици или идващите 1-2 десетилетия ще излизат от активност, само че все още към 1/4 до 1/3 могат непосредствено да стартират да се възнамеряват за фотоволтаични централи, което жестоко значи, че през идващите 1-3-5 години можем да създадем облекчени условия за ускорено създаване на към 15 хиляди магавата (150 км2) на тези нарушени терени. Оказва се, че войната в Украйна докара до следващото зелено ускоряване в Европейски Съюз – проектът REPowerEU. До есента страните членки би трябвало да дадат националната си проекция по какъв начин Европейски Съюз ще удвои построяването на ВЕИ до 2025 година и какви облекчения и процедури ще се направят/премахнат, с цел да може по-бързо Европейски Съюз да се откъсне от изкопаемите горива, за които всички ние плащаме по милиард евро дневно, разяснява Стефанов. Но фотоволтаични централи върху нарушени терени биха били част от решението. За да стане това, съгласно него би трябвало да дадем подтик и фокус и да отстраним пречките за потреблението на тези земи, а те не са по никакъв начин малко, като да вземем за пример:
1. Топография – множеството нарушени терени заемат огромна повърхност, само че са сред отчасти използваеми (в положителния случай) и изцяло неизползваеми (в лошия) площи;
2. Наличие на ел. преносна мрежа и/или времеви небосвод за нейното уголемение. Много от нарушените терени имат построена инфраструктура, само че на доста места тя би трябвало да се реновира и надгради като капацитет;
3. Ясна благосъстоятелност – при 90% собствеността на тези " забравени от страната " терени, следва да се направи деяние, което дава тези земи за 50 годишно прилагане със задължението на наемателя да усъвършенства характерностите и/или усъвършенства тези почви/терени, с цел да бъдат възобновени, освен употребени за тези 5 десетилетия. Нещо, което страната е трябвало да направи на доста места, само че не го е направила, а постоянно и частните субекти не правят;
4. Административни процедури – изцяло облекчени и отсъстващи, с цел да може да се притегли инвеститорския интерес, т.е. имаш повърхност, подписваш, гарантираш, ползващ. Всичко на едно гише. Не бива да забравяме, че експанзията на ВЕИ в Европейски Съюз главно ще би трябвало да се случи в:
1. Урбанизираните територии;
2. Нарушените терени;
3. Покривните пространства.
Всичко това е значимо, с цел да не допуснем унищожаването на дребното останали скъпи естествени и полуестествени екосистеми на територията на Европейски Съюз. Т.е. да не унищожим природата, с цел да станем енергийно самостоятелни от Русия и от изкопаемите горива, счита началникът на кабинета на вицепремиера по климатичните политики Борислав Сандов, който е еколог и специалист по климата повече от 20 години.