Европейската комисия постави една от най-амбициозните цели в историята на

Европейската комисия сложи една от най-амбициозните цели в историята на далекосъобщенията в Европейски Съюз: до 2035 година медните проводници да изчезнат от мрежите и да бъдат сменени напълно с високоскоростни оптични и съвременни мобилни (5G/6G) решения. На процедура това значи цялостна софтуерна промяна на „ гръбнака “ на европейския интернет и телекомуникации – с директни последствия за оператори, бизнес и крайни консуматори.

Какво предлага Европейска комисия

Според показаното предложение:

До 2035 година: използването на медни мрежи би трябвало да отпадне, а страните членки да възнамеряват цялостната им подмяна с оптични мрежи и мрежи с висок потенциал.

До 2029 година: всяка страна в Европейски Съюз би трябвало да изготви народен проект за изваждане от приложимост на медните мрежи.

Ще се предизвикват вложения в усъвършенствани оптични и мобилни мрежи, които са в основата на услуги като изкуствен интелект, облачни решения, отдалечена работа, промишленост 4.0 и „ умни “ градове.

Операторите ще могат да оферират услуги в целия Европейски Съюз след регистрация единствено в една страна, което улеснява трансграничната активност и консолидиране на пазара.

Ще се подтиква основаването на общоевропейски сателитни далекосъобщителни услуги, които да допълват наземните мрежи, изключително в по-слабо обитаеми региони.

Разпределението на радиочестотния набор ще се измести от национално към европейско равнище, а лицензите ще са с по-дълъг период и автоматизирано възобновяване – значимо изискване за дълготрайни вложения.

Ще бъде направен европейски проект за подготвеност и кибер- и физическа отбрана на мрежите – против естествени бедствия, хакерски атаки и задгранична интервенция.

На процедура Европейска комисия споделя: медните мрежи са софтуерно минало – оптиката и модерните мобилни и сателитни системи са бъдещето, а Европейски Съюз желае да го форсира.

Къде сме сега: мрежите в Европейски Съюз

Състоянието на далекосъобщителните мрежи в Европейски Съюз е неравномерно.

В страни като Швеция, Нидерландия, Дания, Испания, делът на домовете с оптичен достъп (FTTH/B) надвишава 70–80%.

В други страни – изключително в Централна и Източна Европа – оптиката се развива бързо в градовете, само че селските региони към момента разчитат на медни линии, коаксиални кабели и остарели DSL технологии.

По данни на Европейската комисия, през 2024 година към 73% от семействата в Европейски Съюз имат достъп до мрежи с доста висок потенциал (най-често оптика или DOCSIS 3.1), само че задачата за „ гигабитово общество “ към момента не е реализирана на всички места.

Операторите в доста страни се оплакват от фрагментиране на разпоредбите, разнообразни режими за лицензи и честоти, което оскъпява внедряването на нови технологии.

Затова и част от предлагането на Европейска комисия е освен софтуерно, само че и регулаторно сливане: по-малко администрация, повече предвидимост и по-дълги лицензи – против по-големи вложения.

България: бърз интернет в градовете, „ дупки “ в периферията

На пръв взор България не наподобява зле: Големите градове и част от по-малките обитаеми места имат положително покритие с оптични мрежи, построени най-много от частни оператори, постоянно по конкурентен модел „ мрежа до входа “.

Мобилните оператори към този момент покриват огромна част от страната с 4G, а 5G мрежите са в развой на разрастване и уголемение.

Но има няколко „ скрити “ казуса:

- Голямо неравноправие сред град и село – доста дребни обитаеми места разчитат на остарели медни линии, без действителна опция на оптика или качествена мобилна съгласуваност.

- Фрагментиран пазар – голям брой дребни районни оператори с лимитирани запаси за огромни вложения и рационализация.

- Регулаторна и административна тежест – компликации при сервитути, разрешителни за полагане на оптични кабели, шерване на инфраструктура (стълбове, шахти, тръбопроводи).

- Инвестиционен напън – приходите от далекосъобщителни услуги у нас са релативно ниски, до момента в който условията за рационализация на мрежите порастват.

- Кибер- и физическа сигурност – България не е изключение от наклонността към чести хакерски атаки, а мрежите от ден на ден се трансформират в сериозна инфраструктура.

Какво ще значи новият проект на Европейска комисия за България

На първо място се чака напън над обособените страни и операторите да се изоставят медните мрежи. Национален проект за подмяна на медните линии до 2029 година значи, че централните и локалните управляващи ще би трябвало да изготвят ясна пътна карта къде, по кое време и по какъв начин се минава към оптика или различни високоскоростни технологии.

Операторите ще би трябвало да преценяват кои региони са стопански оправдани и къде е належащо съфинансиране от европейски и национални фондове.

Това ще изисква повече европейско финансиране за мрежи от ново потомство. В подтекста на Зелената договорка и цифровия преход, България може да се възползва от:
Кохезионни фондове, Механизма за възобновяване и резистентност и „ Connecting Europe Facility “, ориентирани към цифрова инфраструктура.

Съвместни планове с други страни членки за гранични и трансевропейски мрежи

Ще бъде улеснен също по този начин достъпът на огромни европейски оператори до нашия пазар.
Регистрация в една страна и право да предлагаш услуги в целия Европейски Съюз ще улесни навлизането на огромни транснационални играчи, които могат да донесат вложения, само че и да засилят конкуренцията. Това ще докара до напън върху по-малки български оператори, които ще би трябвало или да консолидират активността си, или да се специализират в нишови услуги.

Експертите чакат реализирането на този проект на Европейска комисия да обезпечи повече сигурност на мрежите. Общ европейски проект за отбрана от естествени бедствия, киберзаплахи и задгранична интервенция ще увеличи условията за аварийни направления, запазване на потенциал, отбрана на мрежови възли. Това ще усили началните разноски за операторите, само че ще даде по-устойчива и надеждна инфраструктура за бизнеса и държавните институции.

Колко ще коства на Европа реализацията на предлагането

Според експертни оценки, става дума за вложения в стотици милиарди евро на равнище Европейски Съюз в небосвод до 2035 година, комбинирайки обществени и частни средства. Самата телекомуникационна промишленост в Европа приказва за нужда от над 150–200 милиарда евро спомагателни инвестиции за цялостно разрастване на оптични и 5G/6G мрежи, над към този момент плануваните вложения.

Европейската комисия не афишира една обща „ публична цена “ на плана, защото модернизацията на мрежите ще се осъществя посредством обособени национални проекти, средства от европейските фондове и личен запас на операторите. Ясно е обаче, че това е една от най-капиталоемките инфраструктурни трансформации в Европейски Съюз през идващите десетилетия.

Ще нарастнат ли далекосъобщителните услуги?

Това е основният въпрос за потребителите – и той няма еднопосочен отговор.

Какво приказва логиката:

Инвестициите в оптика и нови мобилни мрежи са капиталоемки. За да се изплатят, операторите по предписание търсят:

- по-дълги лицензи,
- регулаторна предвидимост,
- опция за консолидиране на пазара (по-малко, само че по-големи играчи).

Европейска комисия предлага точно това – по-дълги лицензи и по-малко административни спънки, против ясното очакване операторите да влагат повече в мрежи.

Вероятният сюжет: 

В кратковременен проект (след приемането на регламента) е допустимо да забележим:

- по-агресивно предложение на „ премиум “ пакети – по-висока скорост, по-голям потенциал, нараснали цени в горния сегмент;
- по-голям напън за понижаване на промоционалните и „ дъмпинговите “ предложения, изключително в мобилния сегмент.

В средносрочен проект, в случай че конкуренцията в Европейски Съюз и в България остане здрава:

- всеобщите пакети за интернет и мобилни услуги по-скоро ще запазят допустими цени, само че с по-добри параметри (по-високи скорости, по-ниска инертност, по-стабилни връзки).

- Възможно е по-високи цени в едва обитаеми региони, където разгръщането на оптика е по-скъпо и мъчно.

Важният подробност: Тъй като Европейски Съюз преглежда цифровата съгласуваност като обществено богатство и стратегическа инфраструктура, политическият напън за „ налични цени “ ще остане мощен. Тоест, евентуално ще има регулаторни механизми, които да лимитират внезапно повишаване за крайни консуматори, изключително за базови услуги.

Какво действително печели потребителят

Ако предлагането на Европейска комисия бъде признато и приложено поредно, резултатът за жителите и бизнеса би могъл да бъде:

По-високи скорости и по-качествен интернет – изключително в периферийните региони и дребните обитаеми места.

По-малко спирания и по-добра резистентност на мрежите при бедствия, повреди и хакерски атаки.

По-добри условия за работа от разстояние, цифрови услуги, електронно ръководство, телемедицина, онлайн обучение.

За бизнеса – по-надеждна и предвидима инфраструктура за облачни услуги, AI, IoTи автоматизация.

Накъде отива Европа – и къде би трябвало да се нарежда България

Обновяването на далекосъобщителните мрежи не е просто механически план, а икономическа и геополитическа тактика. Европейски Съюз желае да бъде по-независим от външни снабдители и вериги и да построи цифрова инфраструктура, която може да устои на разтърсвания – от войни до пандемии.

За България залогът е двоен. От една страна, страната би трябвало да навакса изоставането в периферните региони, с цел да не се усилва цифровото и общественото неравноправие. От друга – има късмет да притегли вложения в районни мрежови центрове, дата центрове и оптична инфраструктура, в случай че предложи постоянна регулаторна среда и поддръжка за вложителите.

Дали цените ще се покачат леко, е значим, само че не единствен въпрос. По-голямата картина е, че без такива вложения Европа – и България в частност – рискуват да останат в цифровата втора лига, в миг, когато свързаността се трансформира в изискване за стопански напредък, нововъведения и даже национална сигурност.