В античното изкуство Амур и Психея олицетворяват душата и любовта.

Легенда за душата и любовта ♥ Амур и Психея

В античното изкуство Амур и Психея въплъщават душата и любовта. В символиката на ранното християнство облиците им въплъщават пълнотата и насладата, която изпитва душата след гибелта, когато във вечността поддържа връзка с Бог и която Йоан назовава Любов. Легендата за Амур и Психея е по историята, разказана от Апулей в неговите „ Метаморфози “. Книгата е стигнала до нас и под името „ Златното магаре “.

Cupid and Psyche, 1798, François Pascal Simon Gérard (1770 - 1837)

♥ Амур и Психея

Психея била най-малката и най-красивата от трите дъщери на един цар. Всички жители на царството се тълпели в близост й, с цел да й се възхищават, и даже основали фетиш към нея, забравяйки деянията на страхопочитание, които дължали на Венера. Тогава богинята на любовта изпитала отмъстителна злоба и повикала на помощ сина си Купидон, като поискала от него да вдъхне на Психея обич към най-грозния и най-презрения от хората. Купидон нарамил лъка си и отлетял при младата госпожица, само че останал по този начин изумен от хубостта й, че се влюбил в нея и не извършил заповедите на божествената си майка.

Двете сестри на Психея се омъжили за богати мъже, а красивата госпожица не се решавала да избере никой от претендентите. Много угрижен, нейният татко - царят, се посъветвал с оракула на Аполон, който му заповядал да облече девойката в черно и да я придружи до височината на един рид, където една грозна змия щяла да пристигна да се съчетае с нея. Въпреки отчаянието си, царят извършил заповедите и изоставил там Психея. Тогава полъхнал гальовен вятър и дъхът на Зефир понесъл девойката из въздуха, след което я спуснал здрава и читава измежду уханна, мека морава, където тя заспала. Когато на другия ден отворила очи, се видяла посред вълшебната градина на прелестен замък, изработен от злато и сребро, декориран със скъпоценни камъни.

Неспокойна и любопитна, Психея се доближила към непознатия дом и чула глас, който я канел да влезе в богатото жилище. Девойката бутнала вратата и измежду луксозните зали разкрила приготвена баня, богата вечеря и превъзходно легло, в което се изтегнала с настъпването на нощта. Малко по-късно тя почувствала нечие наличие до себе си и помислила, че това е мъжът, за който й говорел оракулът. Този гальовен и влюбен брачен партньор помолил Психея да не се пробва да го види. Скоро девойката получила позволение да се върне за няколко дни вкъщи и да се срещне с родителите си. Нейните сестри, виждайки я толкоз щастлива, се пробвали да посеят подозрение в сърцето й, казвайки че в мрака на нощта тя несъмнено се е свързала с някакво страшилище.

Ужасена, още първата нощ след своето завръщане в двореца, Психея се доближила до заспалия си брачен партньор и го осветила с лампа. Вместо страшилище, тя съзряла Купидон, най-красивият и най-милият от боговете. Възхитена, тя доближила още лампата и една капка горещо масло капнала върху рамото на нейния възвишен брачен партньор. Събуждайки се изплашен, той упрекнал Психея за недоверието й и липсващ. Заедно с него липсващ и прелестният замък.

Обезумяла от тъга, нещастницата се скитала да го търси и най-после се обърнала към Венера. Доволна, че може да си отмъсти, богинята задържала Психея да й служи като робиня. Товарела я с тежка и унизителна работа. Но любовта давала храброст и устойчивост на младата жена и никаква задача не й се коствала невъзможна. С помощта на мравки тя разделила смесените от Венера най-разнородни семена. С помощта на орел съумяла да почерпи вода от извора на Стикс, който се славел като недосегаем. Когато Венера поискала от нея да й донесе в кутия малко от хубостта на Царицата на сенките - брачната половинка на Плутон, Психея съумяла да залъже Цербер и стигнала чак до най-отдалечените дълбини на Ада, до трона на царицата Прозерпина.

Но нейното любознанието щяло да я погуби за повторно. Тя отворила кутията, която получила от Прозерпина. Вместо обещаната хубост обаче, там бил единствено мъртвият сън и тя заспала надълбоко. В това време, затворен в двореца на майка си, Купидон умирал от обич към красивата Психея до деня, в който съумял да излети през един от прозорците на двореца. Когато разкрил своята брачна половинка, той я пробудил с леко убождане на стрелите си. Венера не останала безчувствена към неговата мощна обич. Меркурий отвлякъл Психея от земята и я отнесъл в двореца на боговете, където, пиейки нектар и амброзия, тя се сдобила с величие. Така към този момент вечно можела да остане обвързвана с Любовта (Амур).

Психея станала знак на човешката душа, която пречистена посредством пристрастености и несгоди, се подготвила да се наслаждения на постоянно благополучие в любовта.