Как Димитър Общи обра турския дилижанс при Арабаконак
В американските уестърни постоянно има сцена по какъв начин бандити на коне гонят дилижанс, пуцат, пуцат и го обират. За обира на турската хазна при Арабаконак обаче Димитър Общи е трябвало да гледа повече екшъни като „ Бандата на Оушън “ да вземем за пример, написа вестник 168 часа. Тогава би направил съвършения грабеж.
Но нерде Общи, нерде Оушън. Левски го е знаел и въпреки да е одобрявал по принцип акцията, е твърдо срещу да я поверяват на Димитър Общи. В последното му писмо от 12 декември 1872 година при към този момент разразилия се огромен неуспех Левски написа: „ Като го не видях на другия ден, та да му кажех да не бастисват към този момент и пощата, тъй като работата си до момента в който наредим, па тогава да се види с какви хора би трябвало да се бастиса. Това споделих на Стояна Пандур да каже на Д. Об., само че както за сичко и за това не е слушял. “
Към принудително събиране на пари комитетите на Левски пристъпват още през 1871 година, откакто „ поканителните писма “ до имотни българи да благоволят за „ народний ни жъртвеник “ не дават резултат. Става ясно, че с членски импорт не могат да се купят пушки за въстанието. Организацията на Левски е бедна, богаташите оттук и оттатък Дунава се дърпат от нея и парите едвам стигат за тайната поща и за печатни материали.
Димитър Общи Утопичната концепция да се купят едновременно 100 000 пушки и фишеци за тях от панаира в Узунджово демонстрира какъв брой безхитростни са били комитетските дейци по финансовите въпроси. В по-късни писма Левски слага по-реалистичната цел 5000 пушки, а в писмо от 2 юли 1872 година към този момент написа за „ от най-хубавата система 500 длъги като понапред са изпитат на секи 10 една “.
Една пушка коствала 10-12 лири, което тогава е цяло положение. Левски в окръжно до комитетите дава указания да се вършат колкото може повече поръчки за пушки, с цел да падне цената на 8-9 лири. Имало е план Каравелов да поръча пруски пушки на оръжеен търговец в Швейцария, само че това по този начин и не става. Напротив, известно е, че непрекъснато е бил в недостиг и е натрупал задължения около издаването на вестниците. Левски написа, че се е надявал при извънредно рискования грабеж в къщата на Денчо Халача да вземе задоволително пари, че да заплати и дълг на Каравелов.
В последна сметка са купени единствено 50 револвера с 3800 (при декларирани 15 000) патрона. При това от тази поръчка Централният комитет задлъжнява с 984 гроша на Данаил Попов.
Идеята за обира на пощата в Арабаконак обаче е чорбаджийска. Има версия, че пръв я подмята плевенчанинът Костаки Костов. Според друга версия хрумването е на Тодор Пеев – очилат етрополски даскал, който се оказа и драматург, защото преди 30 година бе открит текстът на пиесата му „ Фудулеску “. Той споделя на Каравелов, че обирът е скроен на сватбата му в Етрополския манастир на 14 септември и е разискван от комитета в Ловеч.
На разпитите Общи разкрива, че обирът му бил подреден от чорбаджията хаджи Станьо Врабевски, ръководител на тетевенския комитет, и от касиера Петко Милев Страшния. За разлика от другаде в този комитет влизат общо 5-има чорбаджии
А ръководителят му обичал да споделя, че „ 10 000 гроша пари има постоянно подготвени “, т.е. за него това са джобни пари.
Явно тетевенските богаташи виждат, че Общи е будала, и го подлъгват да извърши обира, с цел да не става потребност да се бъркат за националното дело. Тъкмо тогава от Тетевен се желаят 50 000 гроша берии. И хаджи Станьо споделил на Общи: „ Комитетската каса не ще се изпълни по този начин, като събираме по две, по пет лири. В Орхание ще постъпят 50 000 гроша и оттова ще се изпратят в София. Да нагласим и да оберем тази хазна. “
Общи подрежда на Стоян Пандура, остарял разбойник по Странджа, да събере хора за обира. Четата се състои от 17 души, все разбойници и злодеи, сред които и един турчин или помак – Кара Мустафа от Правец, „ индивида със зеления джамадан “. За него обаче и за още двама от четата няма данни да са хванати.
На Марин Николов, околийски ковчежник в Орхание и секретар на комитета там, е подредено да обади по кое време хазната ще тръгне за София
За някои от четата са ушити „ низамски облекла “. Други са с кебета или елеци, само че множеството са с чешири. На главите носели кърпи или фесове. Димитър Общи обаче от суетност си зашива на ръкава подофицерска нашивка.
Повечето четници носят свое оръжие, а които нямали, получили от Петко Милев. Четата се изнася в Балкана над Арабаконак, носи се храна и два-три дни чака уведомление за хазната.
Турският дилижанс постепенно навлиза в прохода преди обед на 22 септември 1872 година Представлява висока покрита каруца, запрегната с биволи. Кара ги заптие с пушка. Охраната е от 2 конни заптиета с карабини, препасани през рамо.
Общи е наредил засадата в местността Камена стърга. Там шосето се вие в теснина сред урвите и видимостта напред и обратно е под 50 м. Разбойниците са разграничени на две групи – едните са над завой и виждат колата пред себе си, другите я дебнат от ската вдясно над пътя. Първи гръмва Тодор Кръстев Бръмбара, след това и Общи. Следва стрелба във въздуха над главите на заптиетата за заплашване на конете им. Едното заптие дава 3 изстрела, след това стражата търти да бяга обратно по пътя.
Колата е зарязана. В нея има 125 000 гроша в торби по 1000 гроша. Сумата е прекомерно дребна, защото в бедната Орханийска каз данъкът е събиран грош по грош, акче по акче. Златото (яръм алтъни по 3,6 г, меки махмудии по 3,45 г, жълти меджидии по 7,2 г, рубета по 0,9 г и наполеони) е доста малко. Сребърните бели меджидии (на стойност 20 гроша) са единствено 600.
Доста пари са в сребърни грошове от 4,25 до 6,15 г, бешлици (5 гроша) по 6 г и онлуци (10 гроша). В товара обаче доминира мангърът –
монети от непочтен метал, най-много металици от 1 грош с тегло цели 18,4 г, кърк пара и он пара по 10,2 грама. Така броят на монетите е голям, само че те са най-вече малоценни и изтъркани – така наречен чурук. Теглото на товара пък се оказва внушително – общо над 800 кила.
При типа на плячката в четата настава цялостно разлагане. Всеки граби, хвърля на рамо и мъкне, а Стоян Пандура скрито от другите мушва едно торбе с алтъни под дрехата си. На разпита Общи споделя:
„ Отрязохме торбите и кой колкото може да вземе, напълнихме си чантите. “ Той нарамил и две огромни торби с металици. В правосъдния протокол е конкретизирано, че монетите в тези торби са на стойност 2000 гроша. Така от книгата на Йосиф Аврамов за историята на парите по нашите земи може да се пресметне какъв брой монети е помъкнал Общи и какъв брой са тежали торбите. Оказва се, че са били към 8000 с общо тегло над 40 кг. И напълно разумно на разпита той споделя, че му натежали по стръмното, не можал да ги носи дълго и ги заровил в пясъка.
Без да знае какъв брой пари идват към нея, четата се оказва неспособна да ги придвижи. Претоварват конете, единият бивол е разпрегнат и обсипан с торби. Всеки бандит мъкне на тил по 4 торби, само че те се клатят и го вадят от равновесие. Четата се изнася едва-едва, биволът крета и се постанова товарът му също да бъде заровен.
Общи обменя при чорбаджиите в Осиковица 17 200 гроша в злато и го взема със себе си. За останалите пари подрежда на четниците да отнесат колкото могат в Тетевен и той щял да пристигна да ги разпредели. „ Но количеството пари се знае. Аз ще го науча от касиера.
Да не разноските от тях нито една пара, че след това ще отговаряте “, споделя той. Така излиза наяве, че даже след обира Общи все по този начин си няма визия каква сума е ограбена.
От протоколите на разпитите излиза наяве, че Общи е раздал на част от обирджиите общо 16 510 гроша. Това прави приблизително по 1835 гроша на човек. Ако се допусна, че и останалите са получили по толкоз, за награди са дадени 25 685 гроша, или над 20% от цялата плячка.
Общи е великодушен и към други. На Велчо Шунтов от Орхание съобщил по кое време ще мине хазната, дава 500 гроша. На Никола Цвятков от Правец – още толкоз. На Цвятко Вълчев, чипилския ханджия в Правец, който укрива в торби 108 000 гроша, са дадени 1000 гроша.
Виждат му се малко обаче и той си желае още 200
Общи му ги дава.
В Тетевен братята ханджии Станьо и Станчо му поискали по 1000 гроша, с цел да си купят вино от Плевен. Дава им, тъй като дали обещание да ги върнат. На чорбаджията Дочо Мръвков от комитета дава също 1000 гроша на заем. На ковчежника Марин Николов дава обещание 10 000 гроша. По-късно дава неразбираемо защо 1000 гроша и на Васил Йонков от Гложене. Единствените пари за делото, дадени от Общи, са 4 кесии с 4000 гроша на Анастас Попхинов, с цел да купи коне.
Той ги скрива в дома на шурей си Пано Рогозанов, даскал в Тетевен, и турците ги намират при последвалите разкрития и издайничества. Те съумяват да си възвърнат общо 115 000 гроша от ограбеното. В Ловеч и у Левски не попада нито грош.
Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Каравелов. Занася ги драматургът Тодор Пеев. Той ги желае от Общи, щом усеща, че обирът ще се разкрие. После дружно с Васил Шишков прилъгват орханийския каймакам Ахмед ага да ги прати във Влашко да шпионстват по дирите на обирджиите. Така двамата се избавят от арест.
Лошата организация и изобилието от отдадени в обира предопределят неуспеха му.
Вместо да бъдат избити, пропъдените пазачи на хазната единствено след час дават изложение на нападателите. Отначало то заблуждава властта и тя разпраща телеграми в покрайнината да се търсят арнаути в униформи на запасняци, които се връщат по родните си места. До средата на октомври властта не подозира, че обирът е дело на българи и в хайките и потерите се включват даже някои от същинските причинители, помагачи и вдъхновители като драматурга Пеев и тетевенските чорбаджии.
Това напълно притъпява тайните сетива на участниците и те не вършат нищо, с цел да се укрият по други места, да изнесат парите и да понижат броя на отдадените.
Софийският шеф Мазхар паша Разкритията стартират, когато проницателният софийски властник Мазхар паша узнава, че бандата е видяна след обира в един царевичак край Етрополе. Тази диря е в противоположна посока на хайките и насочва към български причинители. Все отново разкриването става ненапълно инцидентно. Писарят на Общи даскал Васил Бушаранов го разказва на Захари Стоянов в писмо от 13 май 1885 година по този начин:
„ Издателите на хазната са: Мино и Стамен Ташеви. Стамен отишъл в клисурата за дърва и срещнал един кортеж коли с ракия „ Загарска “. Той пиян от тази бъчва малко, от онази малко и така наш Стамен се напил и не набрал дърва.
Вечерта, като се върнал празен, жена му се скарала и той се одумал с това: „ че не го оставили хайдуците на хазната да набере дърва, тъй като ги водил да им покаже пътят “. В този миг дохождат заптиетата Абдураман и Ибу да изкарат колата Стаменова на повинност, дамата разядосана им дала отговор „ че те знаят единствено повинност, кокошки и масло, а не можат да заловен хайдуците “. Прибавила, „ че през днешния ден мъжът водил хайдуците, на следващия ден на повинност, а децата седят гладни, като нема кремка дърва да се опече хлябът “. Турците споделиха това гдето би трябвало. “
В собствен спомен съучастникът Гавраил Брънчев споделя кратко съвсем същото и прибавя: „ Заптието закарало Стамен в конака и след дълъг разпит най-сетне му дали обещание, че него не ще го притеглят под съд, а за заплащане му поставили на масата 70 лири. Той не знаел какво да каже, тъй като нищо не му беше доверявано, па и член не беше записан, също така че Велчо Шунтов всичко знае. “
Арестите стартират на 19 октомври
Велчо Шунтов и Божил Генчев са смазани от изтезания. Те признават, че са носили самун на четата и очаквали премия. Шунтов издава Пандура и Бръмбара и от тях разкритията следват лавинообразно. Пандура издава четниците, а Бръмбара споделя къде е заровил 11 240 гроша и изрежда обирачите по име, измежду тях и Димитър от Сърбия. Той разкрива политическия темперамент на обира и сочи тетевенските чорбаджии като съучастници.
Името на Левски като лидер на комитетите и подробното му словесно изложение дава Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот, преподавател в Тетевен.
Настава ужас и
Общи е приканен упорито да се маха от Тетевен
Той обаче е потопен в ласките на вдовицата Ненка Павлова и отхвърля. Потегля чак на 25 октомври, преоблечен от нея в женски облекла. Ненка го води до Гложене в дома на Васил Йонков. Общи носи 2 торби с пари и й дава 10 меджидии. Снабден от Йонков с кон, едно празно буре и два чувала орехи, Общи поема към Плевен, откъдето да продължи за Влашко.
Но турците още на другия ден разпитват Ненка и залавят и изтезават Йонков. От прислужниците му в хана научават накъде е тръгнал Общи и го настигат в луковитското село Чериково. Заварват го задремал в яхъра върху чувалите с орехи. Той им споделя, че ще издава всичко и да не го мъчат. Показнията му са толкоз подробни, че предадените дейци са повече от 100, а наказаните са 62-ма.
Най-тежката последица от ковбойския грабеж на хазната е предаването, залавянето и гибелта на Васил Левски.
