Алфа рисърч: Почти 9% разлика между ГЕРБ и ПП, Български възход и ИТН са на ръба
В 48-ото Народното събрание биха влезнали сред шест и осем партии, демонстрира национално представително изследване на „ Алфа Рисърч “.
Това демонстрира националното представително изследване на " Алфа Рисърч " на финала на предизборната акция за предварителните парламентарни избори на 2 октомври.
Според резултатите от него се обрисуват следните трендове:
Относително ниска изборна интензивност – в границите на към 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, в сравнение с през ноември предходната година, която означи връх по невисок избор, а е изцяло допустимо да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хиляди гласуващи. Кампанията не е повишила значително нито желанието за присъединяване в изборите, нито безапелационния избор на българите.
Всеки четвърти от решилите да гласоподават към момента се колебае сред две партии . Най-често това е партията, за която е дал своя вот на предходните избори и друга политическа мощ. Както и предходната година, българският гласоподавател се отличава с висока степен на подвижност, отчаяние от направените избори и висока степен на съмнение към политическите си представители. Това предопределя и опцията за разбъркване на позициите сред партиите, намиращи се по средата на условната „ електорална ранглиста “.
Няколко дни преди вота ГЕРБ (25.2%) е първа политическа мощ в електоралните желания на твърдо решилите да гласоподават. По време на акцията партията резервира гласоподавателите си, с лека наклонност към готовност и растеж на твърдите симпатизанти.
С 16.5% " Продължаваме промяната " се обрисува като втора политическа мощ , само че при нея се следи отлив в хода на акцията. Около партията има външна страна от колебаещи се гласоподаватели и тя може да се движи в по-широки граници, само че при ниска изборна интензивност мъчно може да реализира по-значителен пробив.
Следва една група от три партии, които са доста разнообразни по темперамент и динамичност, само че записаните в последното изследване резултати, са в релативно дребен диапазон:
Движение за права и свободи е с капацитет от 13,1% , като основен за съответната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.
" Възраждане " удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021 година и доближава до към 11 на 100. Партията се възползва от отлива на гласоподаватели от Политическа партия, Има Такъв Народ, отчасти от Българска социалистическа партия и някогашните „ патриоти “. Концентрира в себе си русофилския избор. Същевременно извънредно отрицателните настроения (78%) към оповестената готовност в Русия стартират да работят като самобитна бариера против този избор. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма мощ ще се реши безусловно в последните дни от акцията.
Българска социалистическа партия съумява да резервира обществената си ниша , макар навлизането в нея на Политическа партия, и може да разчита на малко над 10 на 100 от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, според от мобилизацията за гласоподаване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си гласоподаватели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто софтуерни аргументи.
Ръст в хода на акцията отбелязва " Демократична България " , като в края й евентуалната поддръжка доближава до 8.4% . Обединението връща част от гласоподавателите си, дали своят вот за Политическа партия на предходните избори, само че обменът на гласоподаватели сред тях остава много висок и вероятно еднопосочно придвижване към някоя от двете може да докара до разбъркване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно заседание остават " Български напредък " (4.4%) и Има Такъв Народ (4%) . И при двете партии мобилизацията на евентуалните гласоподаватели е релативно ниска, а съмнението, дали да гласоподават за тях, или за друга политическа мощ – високо. Бъдещото им парламентарно посланичество може да зависи от малцина гласове в самия ден на вота.
В изискванията на планувана ниска изборна интензивност (когато 1% от гласуващите се равнява на към 25 000 гласа) разбъркването в позициите сред второто и петото място е напълно реалистична догадка. Макар и разликата в получения безспорен брой гласове да не бъде доста огромна, политически това може да има огромно значение. Както поради вероятните съдружни конфигурации, по този начин и поради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите.
Националното изследване на Алфа Рисърч демонстрира, че три дни преди предварителните парламентарни избори, българите остават поляризирани и прекомерно скептични към опцията след тях да се образува постоянно държавно управление.
47,1% считат, че ще се сформира кабинет . 42,8% не считат за реалистична тази опция.
Огромното болшинство от българите желаят съставянето на кабинет, само че явно позициите и държанието на партиите в предизборната акция излъчват противоположни послания. Което, с изключение на всичко друго, демотивира не дребна част от жителите да отидат до урните.
Настоящото проучване е извършено в интервала 27 – 29 септември 2022 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Това демонстрира националното представително изследване на " Алфа Рисърч " на финала на предизборната акция за предварителните парламентарни избори на 2 октомври.
Според резултатите от него се обрисуват следните трендове:
Относително ниска изборна интензивност – в границите на към 45% от пълнолетното население в страната. Очакванията са до урните да отидат не повече гласоподаватели, в сравнение с през ноември предходната година, която означи връх по невисок избор, а е изцяло допустимо да се слезе и под прага от 2 млн. 600 хиляди гласуващи. Кампанията не е повишила значително нито желанието за присъединяване в изборите, нито безапелационния избор на българите.
Всеки четвърти от решилите да гласоподават към момента се колебае сред две партии . Най-често това е партията, за която е дал своя вот на предходните избори и друга политическа мощ. Както и предходната година, българският гласоподавател се отличава с висока степен на подвижност, отчаяние от направените избори и висока степен на съмнение към политическите си представители. Това предопределя и опцията за разбъркване на позициите сред партиите, намиращи се по средата на условната „ електорална ранглиста “.
Няколко дни преди вота ГЕРБ (25.2%) е първа политическа мощ в електоралните желания на твърдо решилите да гласоподават. По време на акцията партията резервира гласоподавателите си, с лека наклонност към готовност и растеж на твърдите симпатизанти.
С 16.5% " Продължаваме промяната " се обрисува като втора политическа мощ , само че при нея се следи отлив в хода на акцията. Около партията има външна страна от колебаещи се гласоподаватели и тя може да се движи в по-широки граници, само че при ниска изборна интензивност мъчно може да реализира по-значителен пробив.
Следва една група от три партии, които са доста разнообразни по темперамент и динамичност, само че записаните в последното изследване резултати, са в релативно дребен диапазон:
Движение за права и свободи е с капацитет от 13,1% , като основен за съответната му позиция може да се окаже вотът от чужбина.
" Възраждане " удвоява резултата от ноемврийските избори през 2021 година и доближава до към 11 на 100. Партията се възползва от отлива на гласоподаватели от Политическа партия, Има Такъв Народ, отчасти от Българска социалистическа партия и някогашните „ патриоти “. Концентрира в себе си русофилския избор. Същевременно извънредно отрицателните настроения (78%) към оповестената готовност в Русия стартират да работят като самобитна бариера против този избор. Кой от факторите ще се окаже с по-голяма мощ ще се реши безусловно в последните дни от акцията.
Българска социалистическа партия съумява да резервира обществената си ниша , макар навлизането в нея на Политическа партия, и може да разчита на малко над 10 на 100 от вота на гласоподавателите. Тя също е една от партиите, които се движат в по-широк диапазон, според от мобилизацията за гласоподаване. Ключово за нея е да убеди по-възрастните си гласоподаватели да отидат до урните и да не загуби част от тях по чисто софтуерни аргументи.
Ръст в хода на акцията отбелязва " Демократична България " , като в края й евентуалната поддръжка доближава до 8.4% . Обединението връща част от гласоподавателите си, дали своят вот за Политическа партия на предходните избори, само че обменът на гласоподаватели сред тях остава много висок и вероятно еднопосочно придвижване към някоя от двете може да докара до разбъркване на техните проценти.
На ръба за влизане в 48-то Народно заседание остават " Български напредък " (4.4%) и Има Такъв Народ (4%) . И при двете партии мобилизацията на евентуалните гласоподаватели е релативно ниска, а съмнението, дали да гласоподават за тях, или за друга политическа мощ – високо. Бъдещото им парламентарно посланичество може да зависи от малцина гласове в самия ден на вота.
В изискванията на планувана ниска изборна интензивност (когато 1% от гласуващите се равнява на към 25 000 гласа) разбъркването в позициите сред второто и петото място е напълно реалистична догадка. Макар и разликата в получения безспорен брой гласове да не бъде доста огромна, политически това може да има огромно значение. Както поради вероятните съдружни конфигурации, по този начин и поради конституционната процедура за реда на връчване на мандатите.
Националното изследване на Алфа Рисърч демонстрира, че три дни преди предварителните парламентарни избори, българите остават поляризирани и прекомерно скептични към опцията след тях да се образува постоянно държавно управление.
47,1% считат, че ще се сформира кабинет . 42,8% не считат за реалистична тази опция.
Огромното болшинство от българите желаят съставянето на кабинет, само че явно позициите и държанието на партиите в предизборната акция излъчват противоположни послания. Което, с изключение на всичко друго, демотивира не дребна част от жителите да отидат до урните.
Настоящото проучване е извършено в интервала 27 – 29 септември 2022 година от Алфа Рисърч, разгласява се на уеб страницата на организацията и се осъществя със лични средства. Проучването е извършено измежду 1025 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по главните социално-демографски признаци. Информацията е събрана посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ