Безпокойството - колко добре умеем да се саботираме
увствате ли се заседнали сред минало и бъдеще? Е, не сте сами. За страдание паниките по отминали неща и неразбираемото бъдеще ни преследват от незапомнени времена. Остава ни само да се запитаме: Как да бъдем тук и в този момент? Едва ли има еднопосочен отговор, само че си коства да си напомним какъв брой значимо е да останем будни в всекидневието.
Когато правя нещо досадно, се сещам за японския метод към детайла: чаената гала демонстрира по какъв начин всяка стъпка е част от процеса. Умът ти е ориентиран към подредбата на чашите, към лъжичките, към количеството чай – нищо друго няма значение. Добавената стойност на тази гала в действителност е наличието и умеенето да претърпяваме себе си в сегашното.
Някои от най-често срещаните аргументи за безпокойствие са: здравето, сигурността във всичките й форми, работата, гибелта, спокойствието на околните хора, финансовото положение, утвърждението на останалите, връзките в фамилията. Някои от тези тематики са отвън нашия надзор, а на други може да влияем по един или различен метод. По-любопитното обаче са не тематиките, а сюжетите на терзанията – множеството от тях са мощно пресилени, основани на смътни страхове или на образувани вярвания. Тук се появява и една сериозна матрица, която може да ни сътвори по-големи проблеми от „ системата “, в която живеем и за която толкоз постоянно се приказва. Това е „ матрицата “ на нашия разум. Ако не успеем сами да излезем от нея, ще се изгубим в лабиринта на безвремието. А индивидът не разполага с това безвремие - животът е тук и в този момент.
Още информация по тематиката може да откриете на страницата на
В идващите редове обръщам внимание на моите топ 3 вида безпокойствие, които ни лишават от спонтанност и любознание – два основни съставния елемент на коучинга.
„ Демобилизиращото “ безпокойствие
Безспорен факт е, че тревогата постоянно е мотор за индивида – в умерени равнища тя ни предизвика да бъдем дейни, да изпълняваме дилемите си, да вършим последваща крачка и така нататък „ Демобилизиращото “ безпокойствие се появява сега, в който се „ препарираме “ от личните си страхове, чувствайки, че не може продължим. Разбира се, тук не приказваме за хора, които изискват специфични грижи за менталното си положение, а за останалите, които всекидневно си задават прекалено много въпроси и отсрочват поемането на риск. Как да се случи нещо като не вършим нищо? Знаем, че няма по какъв начин. И все пак, избираме да бъдем пленници на личното си схващане. Страхуваме се, че няма да получим утвърждение и ще се изложим /Кой в действителност толкоз доста се интересува от нашата изява?/, опасяваме се, че няма да довършим диетата /И какво от това?/, опасяваме се даже, че няма да се научим да вършим нещо ново.
По време на изключителното състояние се появи още една форма на безпококойство, която ни изкушава да се залостим и да изключим живота. Тук е страхът от вируса, страхът за обвивката ни, подозренията по какъв начин да продължим, коя е нашата безвредна среда, по какъв начин да поддържаме връзка и така нататък Темата на Covid 19 е колкото обвързвана с тялото и опазването на нашето здраве, толкоз и психическо предизвикателство. Приспособяването изисква основаването на нови ритуали /какъвто е маската, дезинфектанта,общуването/, само че дано не разрешаваме то да управлява живота ни. Наблюдавайте деликатно дали страхът се трансформира в обсесивна мисъл, макар взетите ограничения и дали мислите прекомерно постоянно за това. Нека запазим крепко съзнанието си.
Загриженото безпокойствие
Тук към този момент крепко се сблъскваме с морал, който към този момент се е трансформирал в част от гените ни. Да се притесняваш за околните те прави добър човек. Това е едно неписано предписание, към което всеки инстинктивно се придържа – хем се усеща дискомфортно, хем вътрешно си се поздравяваш за сериозното отношение към близките. Безпокойството няма по какъв начин да бъде мотор на фамилните ни връзки, тъй като /ако те са здравословни/ са основани на друга по-стабилна основа. За сметка на това, загриженото безпокойствие има невероятното умеене да ни трансформира в контролиращ човек или пък да ни предизвика да поддадем пред нечий различен надзор. Едва ли споделям нещо ново, само че се надявам да подсетя и вас, и себе си, че тази форма на грижовност няма по какъв начин да предложи нещо продуктивно. Може да ограничим хората, с цел да сме лъжливо спокойни или да живеем във безконечния боязън от непредвиденото – не звучи доста привлекателно, нали?
„ Безотговорното “ безпокойствие
Сещате ли са за тези хора, които постоянно желаят някой различен да реши вместо тях, тъй като прекалено много се тормозят, тъй като ще се омотаят с тази активност, тъй като знаят, че няма по какъв начин да се оправят с еди-какво-си. Тази форма на бягство от действителността е добре замаскирана зад безпокойството, което желае да трансферира всичко в непознати ръце, даже и с риска на този избор. Най-сигурният метод да бъдем безотговорни към себе си е като останем в познатото, като не си позволим да създадем нов избор и забележим следствията. Няма израстване, което да не включва справяне с разнообразни обстановки, взимане на решения и трупане на персонален опит. Изследвания демонстрират, че децата, които са чували и несъгласието на своите родители, се развиват като по-отговорни и уверени персони – не е ли това първото предизвикателство, с което се сблъскваме? Нека не разрешаваме страхът да се трансформира в преграда за новите благоприятни условия.
Сатурн – пазителят на реда... и на страховете
Няма по какъв начин още веднъж да не съчетавам коучинг тематиката с Астрологията. Тази просвета ни предлага скъпата опция да разберем себе си през знаците и знаците и да получим нова вероятност по дадена тематика. Това се случва всякога, когато решим да създадем така наречен “reframing” – промяна на рамката на даден мироглед. В нашата рождена карта планетата Сатурн показва отношението ни към реда, структурата, отговорността, само че и към нашите страхове. Неслучайно тази планета е позната като структурираща и даже ограничаваща. Истината е, че тя ни лимитира единствено тогава, когато не сме взели живота си в ръце и не сме се постарали да се оправим с дадена обстановка. Когато вървим напред, ще получим и задоволително положителни благоприятни условия – от време на време тези дарове са свързани с придобиване на нови качества като непоклатимост, сигурност, резистентност. С клиентите постоянно приказваме за преформулирането на Сатурн, който при предизвикателни аспекти със светилата /Слънце и Луна/ и персоналните планети /Меркурий, Венера, Марс/ може да дава разнообразни блокажи, които идват от неустановеност, липса на самочувствие или даже страхове да позволим на другите да ни обичат, да си позволим да бъдем смели, да повярваме, че може да изпълним фантазиите си. Имена в разнообразни области споделят, че сбъдването на фантазиите става с 1% гений и 99% работа. Използвайте тази планета в своето неизменност и заземяване – по този начин ще вземете позитивните качества. Да оставим безпокойството зад себе си е сложна задача, която може да бъде решена с съзнателен метод, неизменност и внимание. Нека не се отхвърляме!
Когато правя нещо досадно, се сещам за японския метод към детайла: чаената гала демонстрира по какъв начин всяка стъпка е част от процеса. Умът ти е ориентиран към подредбата на чашите, към лъжичките, към количеството чай – нищо друго няма значение. Добавената стойност на тази гала в действителност е наличието и умеенето да претърпяваме себе си в сегашното.
Някои от най-често срещаните аргументи за безпокойствие са: здравето, сигурността във всичките й форми, работата, гибелта, спокойствието на околните хора, финансовото положение, утвърждението на останалите, връзките в фамилията. Някои от тези тематики са отвън нашия надзор, а на други може да влияем по един или различен метод. По-любопитното обаче са не тематиките, а сюжетите на терзанията – множеството от тях са мощно пресилени, основани на смътни страхове или на образувани вярвания. Тук се появява и една сериозна матрица, която може да ни сътвори по-големи проблеми от „ системата “, в която живеем и за която толкоз постоянно се приказва. Това е „ матрицата “ на нашия разум. Ако не успеем сами да излезем от нея, ще се изгубим в лабиринта на безвремието. А индивидът не разполага с това безвремие - животът е тук и в този момент.
Още информация по тематиката може да откриете на страницата на
В идващите редове обръщам внимание на моите топ 3 вида безпокойствие, които ни лишават от спонтанност и любознание – два основни съставния елемент на коучинга.
„ Демобилизиращото “ безпокойствие
Безспорен факт е, че тревогата постоянно е мотор за индивида – в умерени равнища тя ни предизвика да бъдем дейни, да изпълняваме дилемите си, да вършим последваща крачка и така нататък „ Демобилизиращото “ безпокойствие се появява сега, в който се „ препарираме “ от личните си страхове, чувствайки, че не може продължим. Разбира се, тук не приказваме за хора, които изискват специфични грижи за менталното си положение, а за останалите, които всекидневно си задават прекалено много въпроси и отсрочват поемането на риск. Как да се случи нещо като не вършим нищо? Знаем, че няма по какъв начин. И все пак, избираме да бъдем пленници на личното си схващане. Страхуваме се, че няма да получим утвърждение и ще се изложим /Кой в действителност толкоз доста се интересува от нашата изява?/, опасяваме се, че няма да довършим диетата /И какво от това?/, опасяваме се даже, че няма да се научим да вършим нещо ново.
По време на изключителното състояние се появи още една форма на безпококойство, която ни изкушава да се залостим и да изключим живота. Тук е страхът от вируса, страхът за обвивката ни, подозренията по какъв начин да продължим, коя е нашата безвредна среда, по какъв начин да поддържаме връзка и така нататък Темата на Covid 19 е колкото обвързвана с тялото и опазването на нашето здраве, толкоз и психическо предизвикателство. Приспособяването изисква основаването на нови ритуали /какъвто е маската, дезинфектанта,общуването/, само че дано не разрешаваме то да управлява живота ни. Наблюдавайте деликатно дали страхът се трансформира в обсесивна мисъл, макар взетите ограничения и дали мислите прекомерно постоянно за това. Нека запазим крепко съзнанието си.
Загриженото безпокойствие
Тук към този момент крепко се сблъскваме с морал, който към този момент се е трансформирал в част от гените ни. Да се притесняваш за околните те прави добър човек. Това е едно неписано предписание, към което всеки инстинктивно се придържа – хем се усеща дискомфортно, хем вътрешно си се поздравяваш за сериозното отношение към близките. Безпокойството няма по какъв начин да бъде мотор на фамилните ни връзки, тъй като /ако те са здравословни/ са основани на друга по-стабилна основа. За сметка на това, загриженото безпокойствие има невероятното умеене да ни трансформира в контролиращ човек или пък да ни предизвика да поддадем пред нечий различен надзор. Едва ли споделям нещо ново, само че се надявам да подсетя и вас, и себе си, че тази форма на грижовност няма по какъв начин да предложи нещо продуктивно. Може да ограничим хората, с цел да сме лъжливо спокойни или да живеем във безконечния боязън от непредвиденото – не звучи доста привлекателно, нали?
„ Безотговорното “ безпокойствие
Сещате ли са за тези хора, които постоянно желаят някой различен да реши вместо тях, тъй като прекалено много се тормозят, тъй като ще се омотаят с тази активност, тъй като знаят, че няма по какъв начин да се оправят с еди-какво-си. Тази форма на бягство от действителността е добре замаскирана зад безпокойството, което желае да трансферира всичко в непознати ръце, даже и с риска на този избор. Най-сигурният метод да бъдем безотговорни към себе си е като останем в познатото, като не си позволим да създадем нов избор и забележим следствията. Няма израстване, което да не включва справяне с разнообразни обстановки, взимане на решения и трупане на персонален опит. Изследвания демонстрират, че децата, които са чували и несъгласието на своите родители, се развиват като по-отговорни и уверени персони – не е ли това първото предизвикателство, с което се сблъскваме? Нека не разрешаваме страхът да се трансформира в преграда за новите благоприятни условия.
Сатурн – пазителят на реда... и на страховете
Няма по какъв начин още веднъж да не съчетавам коучинг тематиката с Астрологията. Тази просвета ни предлага скъпата опция да разберем себе си през знаците и знаците и да получим нова вероятност по дадена тематика. Това се случва всякога, когато решим да създадем така наречен “reframing” – промяна на рамката на даден мироглед. В нашата рождена карта планетата Сатурн показва отношението ни към реда, структурата, отговорността, само че и към нашите страхове. Неслучайно тази планета е позната като структурираща и даже ограничаваща. Истината е, че тя ни лимитира единствено тогава, когато не сме взели живота си в ръце и не сме се постарали да се оправим с дадена обстановка. Когато вървим напред, ще получим и задоволително положителни благоприятни условия – от време на време тези дарове са свързани с придобиване на нови качества като непоклатимост, сигурност, резистентност. С клиентите постоянно приказваме за преформулирането на Сатурн, който при предизвикателни аспекти със светилата /Слънце и Луна/ и персоналните планети /Меркурий, Венера, Марс/ може да дава разнообразни блокажи, които идват от неустановеност, липса на самочувствие или даже страхове да позволим на другите да ни обичат, да си позволим да бъдем смели, да повярваме, че може да изпълним фантазиите си. Имена в разнообразни области споделят, че сбъдването на фантазиите става с 1% гений и 99% работа. Използвайте тази планета в своето неизменност и заземяване – по този начин ще вземете позитивните качества. Да оставим безпокойството зад себе си е сложна задача, която може да бъде решена с съзнателен метод, неизменност и внимание. Нека не се отхвърляме!
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ