КОСМИЧЕСКИ ТРАГЕДИИ: Колумбия
Увод
Към края на 2002 година настъпи самобитен напредък за галактическата стратегия на страните. Бяха минали цели петнадесет години без нито един смъртен случай в галактическото пространство. От последната покруса – нещастието със совалката Челинджър бяха минали години, през които станцията Мир бе приключена, Хъбъл бе изведен, а съветски и американски астронавти летяха дружно. Бе почнала структурата на Международната галактическа станция – чудото на галактическата ера, с която човечеството щеше да стартира новото хилядолетие.
Но елементарните хора не знаят съвсем нищо за това по какъв начин се изстрелва галактическа совалка. Те са незапознати с метода по който НАСА работи. Совалките, които постоянно са били проблематични и са претендирали голяма поддръжка остаряха. Проблеми следваха програмата през цялото време, само че през 2002 година се случи един забавен факт, който докара до прекъсването на полетите на всички американски совалки. Бяха се появили пукнатини в горивните тръби на всички совалки – даже и на най-новата – Индевър.
Скоро по-късно НАСА разгласи изненадващо, че възнамерява да възобнови полетите в най-кратък период от време. През лятото на 2002 година Рон Дитермор, управител на програмата на совалките в НАСА сподели: “Ние планираме да възстановим полетите на совалките в най-кратък период. Изследването на галактическото пространство е обвързвано с непрекъснат риск, а нашата работа е да се оправяме с проблемите по подобаващ метод ”.
Никой не можеше да допуска, че доста скоро неговите думи щяха да бъдат изпитани по отблъскващ метод.
Развоят на събитията
До края на 2002 година след проблемите, открити по совалките, бяха извършени още две задачи. В началото на 2003 година – на 16 януари трябваше да излети совалката Колумбия на експедиция друга от останалите, обозначена като STS-107.
Колумбия е първата и най-тежка совалка на НАСА. Тя е единствената совалка, която не е била употребена за структура на орбитални станции и не е летяла нито до Мир, нито до Международната галактическа станция. Колумбия бе експлоатирана за различен вид задачи – да вземем за пример независими научни експедиции (които не са свързани с МКС) или ремонти на Хъбъл. STS-107 бе задача точно такава задача – научна експедиция, като всички опити щяха да бъдат извършени на борда на совалката без съединяване с МКС.
Няколко секунди преди изстрелването криогенните мотори на Колумбия бяха запалени. На Т-минус 0 секунди бяха стартирани твърдогоривните ускорители, които дават нужната двигателна сила, с цел да могат да задвижат совалката в началните минути от полета. През това време нищо не може да се направи, даже и да настъпят събития, застрашаващи живота на астронавтите. Совалката няма системи за спешно избавяне.
Но през тези първи минути нищо обезпокоително не се случи. Колумбия беше изстреляна и задача STS-107 стартира сполучливо. Най-голямата заплаха бе отминала.
Но на видеото с висока резолюция, получено през нощта след изстрелването бе видяно нещо забавно. На 81.9-тата секунда от полета част от корка е паднал от горивния контейнер и е блъснал лявото крило на совалката. Подобни произшествия са се случвали и преди, само че нито едно от тях не е застрашавало живота на астронавтите.
През времето на престоя в космоса нищо значително не се е случило. Единствено парчета бяха видяни в първите дни от задачата да се откъсват от тялото на совалката, само че нищо от тези събития не е предполагало какво щеше да настъпи при навлизането назад в атмосферата.
В 08:15 часа на 1 февруари пълководец Рик Хъзбанд извърши общоприетото запалване на моторите за нахлуване в атмосферата. Нямаше никакви проблеми освен това запалване и совалката бе позиционирана за навлизането в атмосферата.
В 08:44 минути совалката към този момент навлезе в атмосферата. Няколко минути по-късно – в 08:48 часа “черната кутия ” на совалката ( Modular Auxiliary Data System ) записва нещо неправилно. Сензор в лявото крило на совалката отчел по-висока температура от нормалното, само че тази информация по принцип не се предава на Земята. Никой от наземните контролери не е знаел, че има проблем с Колумбия.
Към 08:53 часа наблюдаващите от Земята забелязали първи парчета. През това време нито на борда на Колумбия, нито в залата на контролерите се е знаело нещо. Но в 08:54 часа шефът на полета е бил осведомен, че четири хидравлични датчика са били “извън скалата ”. Екипът по навлизането е почнал да разисква зародилата обстановка, само че още нищо не е изглеждало като рискова обстановка.
В 08:59 часа шефът на полета получил още едно известие – няма отчитане на налягането в гумите от лявата страна. Директорът уведомил КАПКОМ с цел да оповестят на екипажа на совалката за тези регистрирания. КАПКОМ добавил също по този начин, че не схваща последното изпратено известие от екипажа. От совалката дават отговор: “Прието, ъх (бъ… останалата част от думата е отрязана) ”. Това е последното известие от Колумбия и някъде тогава идва последната телеметрична информация от совалката.
В 09:00 часа е имало наблюдения, които оповестяват, че орбиталния уред се разпада. Но в залата, където управляват полета не са знаели още нищо и до момента в който загубата на сигнала е бил мотив за паника никой още не е предполагал, че хората от Колумбия са може би мъртви.
