Зам.-министър обеща повече пари за култура в Бюджет 2024 г.
Увеличаване на средствата в бюджета за просвета планува отрасловото министерство през 2024, както и през идващите години.
Това сподели във Варна зам.-министърът Виктор Стоянов, който взе участие в работна среща с кмета на града Иван Портних дружно с министрите на нововъведенията и растежа Милена Стойчева и на туризма Зарица Динкова. Акцент на диалога беше развиването на изобретателните промишлености.
Гарантирам, че през 2024 година бюджетът за просвета ще бъде друг, даде обещание зам.-министърът
и добави, че ще се заложат стъпки за постъпателен напредък на % от брутния вътрешен артикул (БВП) и за идващите години. Целта, по думите му, е да се нарежда секторът като създаващ добавена стойност, а не усвояващ средства. Така е в Европа, където от едно евро културната промишленост печели пет. Стоянов счита, че
най-конвертируемите наши експерти са точно артистите и най-много музикантите, дружно с тези от сферата на високите технологии.
Процентът 0,4 от Брутният вътрешен продукт, който е написан в тазгодишния бюджет, е директната рамка, а общото финансиране, което се обезпечава и от общините, е по-голямо, уточни зам.-министърът.
„ Приемаме го за заварено състояние, само че към този момент работим за други стойности следващата година “,
добави той. Според него културният бранш губи готови хора от музеи и галерии поради огромната разлика с финансирането в образованието. „ Когато се дава знак на един бранш, че не е влиятелен, се губят хора за десетки години напред “, сподели Стоянов и изрази вяра актуалното държавно управление да има време да поработи, с цел да се направи смяна в тази посока.
Сред първите задания е промяна в Национален фонд „ Култура “ и другите принадлежности за финансиране от министерството,
в това число средствата от Плана за възобновяване и резистентност, с цел да бъдат по-прозрачни и да има повече достъп до информация за стратегиите, добави Виктор Стоянов. Средствата ще бъдат ориентирани към всички сфери на културата и разнообразни реализатори на планове, посочи той.
Занапред културното ведомство ще работи с всички министерства в България, с цел да се реализира обща визия за развиването на креативните промишлености, а не да се работи на парче, както е било до момента, сподели още Стоянов. Той изрази удовлетворение, че от Министерството на нововъведенията и растежа дават сигнал, че
„ всички дружно би трябвало да ребрандираме България, да я сложим на ново равнище, да върнем културата като промишленост с добавена стойност,
тъй като тя е доста подценявана. Синергията сред тези два бранша е нужна, с цел да работи за имиджа на страната “.
Като образец за взаимна работа той даде промишлеността на компютърните игри, в която се включват кино и образни създатели, музиканти, композитори, писатели. Продукти, които популяризират туризма като виртуални турове и 3Д мапинг, също има допирни точки с изобретателните действия, добави Стоянов. „ Ние ще насочим другите финансови принадлежности да работят за креативния артикул, който от своя страна да е потребен за развиването на туризма, общините и визията на България като новаторски хъб, тъй като в действителност имаме страхотни експерти. Иска ни се да работим с всички министерства и да имаме обединен фокус, с цел да бъдем в културната тъкан на Европа “, сподели той.
Това сподели във Варна зам.-министърът Виктор Стоянов, който взе участие в работна среща с кмета на града Иван Портних дружно с министрите на нововъведенията и растежа Милена Стойчева и на туризма Зарица Динкова. Акцент на диалога беше развиването на изобретателните промишлености.
Гарантирам, че през 2024 година бюджетът за просвета ще бъде друг, даде обещание зам.-министърът
и добави, че ще се заложат стъпки за постъпателен напредък на % от брутния вътрешен артикул (БВП) и за идващите години. Целта, по думите му, е да се нарежда секторът като създаващ добавена стойност, а не усвояващ средства. Така е в Европа, където от едно евро културната промишленост печели пет. Стоянов счита, че
най-конвертируемите наши експерти са точно артистите и най-много музикантите, дружно с тези от сферата на високите технологии.
Процентът 0,4 от Брутният вътрешен продукт, който е написан в тазгодишния бюджет, е директната рамка, а общото финансиране, което се обезпечава и от общините, е по-голямо, уточни зам.-министърът.
„ Приемаме го за заварено състояние, само че към този момент работим за други стойности следващата година “,
добави той. Според него културният бранш губи готови хора от музеи и галерии поради огромната разлика с финансирането в образованието. „ Когато се дава знак на един бранш, че не е влиятелен, се губят хора за десетки години напред “, сподели Стоянов и изрази вяра актуалното държавно управление да има време да поработи, с цел да се направи смяна в тази посока.
Сред първите задания е промяна в Национален фонд „ Култура “ и другите принадлежности за финансиране от министерството,
в това число средствата от Плана за възобновяване и резистентност, с цел да бъдат по-прозрачни и да има повече достъп до информация за стратегиите, добави Виктор Стоянов. Средствата ще бъдат ориентирани към всички сфери на културата и разнообразни реализатори на планове, посочи той.
Занапред културното ведомство ще работи с всички министерства в България, с цел да се реализира обща визия за развиването на креативните промишлености, а не да се работи на парче, както е било до момента, сподели още Стоянов. Той изрази удовлетворение, че от Министерството на нововъведенията и растежа дават сигнал, че
„ всички дружно би трябвало да ребрандираме България, да я сложим на ново равнище, да върнем културата като промишленост с добавена стойност,
тъй като тя е доста подценявана. Синергията сред тези два бранша е нужна, с цел да работи за имиджа на страната “.
Като образец за взаимна работа той даде промишлеността на компютърните игри, в която се включват кино и образни създатели, музиканти, композитори, писатели. Продукти, които популяризират туризма като виртуални турове и 3Д мапинг, също има допирни точки с изобретателните действия, добави Стоянов. „ Ние ще насочим другите финансови принадлежности да работят за креативния артикул, който от своя страна да е потребен за развиването на туризма, общините и визията на България като новаторски хъб, тъй като в действителност имаме страхотни експерти. Иска ни се да работим с всички министерства и да имаме обединен фокус, с цел да бъдем в културната тъкан на Европа “, сподели той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ