Уважавам мъжете. Но само мъжете, а не мъжки лица
Уважавам мъжете. Те вършат живота по-интересен, подават ръка, отварят ни вратата, купуват ни шоколад и рокли.
Посрещат ни на летищата. Ще отидат на война, в случай че има война. Те са смели.
Уважавам мъжете.
Казват: „ Няма проблем “ и в действителност няма проблем…
Идват да ни взимат, прибират ни когато сме на посетители, връщат ни вкъщи и ни завиват с одеяло; обичат да ни гледат без грим, вземат ни в ръцете си, в случай че има локва, гледат на нас като на дребни момиченца и знаят, че имаме потребност от прегръдка.
Стават татковци, дават семейството си на децата ни. Те ни пазят. Миришат на безценен парфюм.
Уважавам мъжете.
Думите им най-често съответстват с дейности. Те ни познават най-добре от всички.
Винаги се интересуват къде сме. Настояват да ни платят кафето, макар че сами не знаят за какво. Търят капризите ни и споделят на приятелите си: ′′Има неприятен темперамент, само че е толкоз красива! “…
Прощават ни всичко, въпреки че ние, забележете, въобще не им прощаваме… Те са мощни.
Уважавам мъжете.
Но единствено мъжете, а не мъжки лица.
