Ахмед Доган: ДПС вече е модел за балансираща партия на Балканите
Уважаеми господин Председател ( Мустафа Карадайъ 
Мустафа Карадайъ – български политик от Движение за права и свободи Мустафа Кадарйъ е... към профила ), уважаеми другари, съидейници и сътрудници. Трогнат съм!
Никога не съм обръщал внимание на подаръците и, несъмнено, това е мой минус. Защото по този начин човек губи част от усета си към пулсиращото съществуване на живота... Но тъй като съм насочен в познанието за смисъла и смисъла на знаците в лицето на семиотиката, тяхното декодиране в комплекси от символни действителности ме улеснява. Оценявам го. Благодаря Ви! Това е споделил почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган
Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 година в с. Пчеларово,... към профила към гостите, присъстващи на отбелязването на 64-ия му рожден ден, съобщи Българска телеграфна агенция.
Понеже започнахме от тематиката за "подаръци ", очевидно е, че символиката и знаковата конструкция, които те ни дават, придвижват, подсказват или премислят, не е единствено в полето на любознанието.
Доколкото въпросът се отнася за моя рожден ден, единствено условно го одобрявам за мой персонален празник. Вие ми го отнехте, по-точно - обсебихте. По-интересното в тази ситуация е, че откогато напуснах действителната политика, започнах да получавам странни дарове на този ден. От най-модерни коли, мини сбирки от картини и предмети на изкуството, до остарели ръкописи на Библията и Корана. Днес, да вземем за пример, един предприемач ми подари "Универсална история на империята на турците ", издадена във Венеция през 1582 година.
Явно по този начин сме устроени, че всеки от нас вижда това, което знае, желае или в което има вяра. Затова съчетанието на разнообразни условия в акта на усещането има както рационални, по този начин и мистични пластове...
Благодаря Ви господин Председател, че с вътрешна подготвеност ми "поднасяте " тематиката за Пътя... В тази връзка ми позволете дребна духовна дързост за неговите духовно-исторически проекции.
Силно съм впечатлен, че последните десетина години ми подарявате разнообразни предмети като пана, инкрустирани претекстове, ритуални и обредни предмети, картини и книги, свързани с историята, философията и практиките на суфизма, по-точно на алевитския суфизъм. Формално географията на генезиса на алевизма ( "светлинни хора ") е Хоросан ( "място на слънцето ") преди към 10 века, само че корените му са надълбоко в шаманизма, зороастризма, будизма, даоизма ( "Книга за Пътя ")... Понеже към момента сме в границите на месец март, да вземем за пример - мартениците, ходенето по жарта, както и връзването на разнообразни части плат по дървета, шубраци и животни също са ритуални практики на това светоразбиране.
Алевитската светогледна традиция е оживяла, тъй като е затворена и езотерична; а е затворена, тъй като епохи наред е била преследвана и наложително асимилирана (сунитизирана). Тъкмо заради нейната изначална еретичност, опозиционност, приемливост, битката за правдивост и издигането на любовта в принцип на световъзприемането, даже и в вяра, алевитският мироглед е разгласен за тема-табу. Но както виждате алевизмът е оживял.
Изключително огромна част от нас по тези земи са потомци на тази езотерична културно-религиозна традиция. И когато волно или несъзнателно си вършим " дарове ", съдържащи смислови намеци в това семантично поле, бъдете сигурни, че вместо вас "заговарят " образи-символи, закодирани душевни положения, или ситуации-модели от историческата памет, които имат силата на архетипове.
В опростена форма главните полезности на тази битовизирана във времето традиция са Братството, Любовта и Пътят. Всички хора са братя по рождение, тъй като са чада на Всевишния. Любовта към Всевишния е модел на любовта към близък. Пътят към Всевишния (Tanri) е път към светлината на истината, положителното и хубостта вътре в нас. Защото Ти си Той! Ти си Богочовек и мярата на цялостната ти Свобода е постигането на цялостно обединение с Него. Едва тогава Ти израстваш от "пътник " (yol oglu) в "полюс на полюсите " на Пътя (Enel Hak - Бог е в мен).
Но Пътят за духовното израстване на личността допуска индивидът, който поема по него да е Готов за това извънредно смело предизвикателство. Духовен императив на Пътя към "пътника " е той непрекъснато да се обновява, развива и усъвършенства. Ако това не се случва- Пътят прекъсва пространствено-времевия си континиум и те отхвърля от себе си. Всяко потомство "светлинни хора ", които пътуват го мерят с преодолени провокации в намирането на божественото начало в себе си. Но Пътят самичък по себе си няма начало и край в нашият Космос. Пътуването е въпрос на избор.
Но след всяко преодоляно предизвикателство Пътят те слага на ново тестване с непрестанно тестване на твоето слово, мисъл и деяние. Ако си уловил резонанса на вътъка в тъканта на времето твоята отговорност се трансформира в антена на груповата орис. В този случай "закъснението " и "изпреварването " на времето постоянно имат еднакъв резултат: Пътят за несъмнено време може да не те одобри, както се случва и с морето, от време на време да не ни приема. Защото твоето привидно неуловимо деяние може да наруши равновесието на политическият ти микрокосмос, което да има непредвидими последствия за общественият макрокосмос на другите. Защото "ефектът на пеперудата " може да породи стихия, даже и в другият завършек на света...
Дълбоките осъзнати истини в историческия опит на индивида възкръсват единствено когато им идва времето за нов живот, съгласно цикличната динамичност на екзистенциалното ни съществуване. Тогава те огромно се препроектират във всички значими действия, в това число и в практиките за правене на разнообразни политики. Идеята за осъзнаването на божественото начало в индивида, единствено на пръв взор наподобява метафизична с трансцедентални измерения. В превод тя значи предпочитано създаване на условия и правила за Субектност в обществото и историята. Един от най-големите дефицити на нашето време в планетарен мащаб е рецесията на практиките за възпроизвеждане на широкоскроени Лидери. Изправени сме пред дълбока рецесия за Субекти и субектностти в обществото и историята. Това има съдбовни последствия върху технологията за взимане на съответни за времето ни значими решения. Тъкмо от това има най-голяма нужда светът, в който живеем през днешния ден!
И таман на този социокултурен и политически декор Светът става все по-сложен, бих споделил, даже високомерен. Светът е прекомерно динамичен, доста неустановен и непредвидим, доста рисков и рисков. Ако ми позволите, бих желал да ви обърна вниманието единствено върху няколко протичащи се събития.
Актуалната евроатлантическа настройка за отношението към Русия на мен не ми подхожда. Не споделям и това, което направи Русия във връзка с Крим, само че не споделям и метода за практикуване на напън по отношение на Русия. Русия е прекомерно сериозна геополитическа действителност, с цел да се упражняват силови подходи към нея за решение на сериозни политически проблеми. Препоръчвам Ви тази моя оценка да не се трансформира в политическа позиция на Движение за права и свободи. Защото ще ви обвинят в непочтеност по отношение на евроатлантизма...
Другият случай стана настоящ единствено от преди няколко дни. Китай разгласи, че сменя системата петрол-долар, долар-петрол, в личната си парична единица: петрол-юан, юан-петрол. Ако не се реализира съглашение евентуално към петрола ще се включат и други категории артикули в интернационалната търговия, макар санкциониращите дейности на Съединени американски щати по отношение на китайския импорт с 3% мито. В интернет към този момент има индикираща информация, че няколко страни са подготвени да минат на разплащане с юани, сред които са Венецуела, Саудитска Арабия, евентуално и Иран..., Да не приказваме за Русия...
Тази обстановка я схващам като основаване на условия за наложително коалиране с комерсиална и финансова мотивация. Но някой може ли да планува до каква степен може да стигне тази наклонност? Всякакви опити за имперски упоритости, без значение от кой завършек на света се появяват, основават предпоставки за дестабилизация на политическия Логос на Планетата.
Движение за права и свободи към този момент се трансформира в модел за балансираща партия на Балканите. Съблюдаването и продуцирането на балансираща политика е въпрос на положителна визия за света и доста тежка отговорност. Дълбокият ни претекст за постигането на тази цел е запазването на Мира и гарантирането на Свободата и Демокрацията.
Ако преразказвам един огромен мъдрец на нашето време за избора на бъдещето: "Съдбата или Мечтата ", аз предпочитам Кармата, тъй като допуска дейното и отговорно включване на личността в процеса планиране и опредметяване на динамичното равновесие, като метод за производство на Бъдеще. Кармата и Съдбата не са тъждествени. Съдбата допуска относителна бездейност на личността и предписва съдба на Бъдещето.
Позитивното направляване на Кармата е задачата на Пътя за постигането на субектност в обществото и историята.
Пожелавам Ви доста наслади в живота, Наслаждавайте му се.
Защото животът е подарък. Само тези които се борят за него могат да се любуват на усета и смисъла на съществуването си.
Бъдете живи и здрави!
Мустафа Карадайъ – български политик от Движение за права и свободи Мустафа Кадарйъ е... към профила ), уважаеми другари, съидейници и сътрудници. Трогнат съм! Никога не съм обръщал внимание на подаръците и, несъмнено, това е мой минус. Защото по този начин човек губи част от усета си към пулсиращото съществуване на живота... Но тъй като съм насочен в познанието за смисъла и смисъла на знаците в лицето на семиотиката, тяхното декодиране в комплекси от символни действителности ме улеснява. Оценявам го. Благодаря Ви! Това е споделил почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган
Ахмед Демир Доган е роден на 29 март 1954 година в с. Пчеларово,... към профила към гостите, присъстващи на отбелязването на 64-ия му рожден ден, съобщи Българска телеграфна агенция.Понеже започнахме от тематиката за "подаръци ", очевидно е, че символиката и знаковата конструкция, които те ни дават, придвижват, подсказват или премислят, не е единствено в полето на любознанието.
Доколкото въпросът се отнася за моя рожден ден, единствено условно го одобрявам за мой персонален празник. Вие ми го отнехте, по-точно - обсебихте. По-интересното в тази ситуация е, че откогато напуснах действителната политика, започнах да получавам странни дарове на този ден. От най-модерни коли, мини сбирки от картини и предмети на изкуството, до остарели ръкописи на Библията и Корана. Днес, да вземем за пример, един предприемач ми подари "Универсална история на империята на турците ", издадена във Венеция през 1582 година.
Явно по този начин сме устроени, че всеки от нас вижда това, което знае, желае или в което има вяра. Затова съчетанието на разнообразни условия в акта на усещането има както рационални, по този начин и мистични пластове...
Благодаря Ви господин Председател, че с вътрешна подготвеност ми "поднасяте " тематиката за Пътя... В тази връзка ми позволете дребна духовна дързост за неговите духовно-исторически проекции.
Силно съм впечатлен, че последните десетина години ми подарявате разнообразни предмети като пана, инкрустирани претекстове, ритуални и обредни предмети, картини и книги, свързани с историята, философията и практиките на суфизма, по-точно на алевитския суфизъм. Формално географията на генезиса на алевизма ( "светлинни хора ") е Хоросан ( "място на слънцето ") преди към 10 века, само че корените му са надълбоко в шаманизма, зороастризма, будизма, даоизма ( "Книга за Пътя ")... Понеже към момента сме в границите на месец март, да вземем за пример - мартениците, ходенето по жарта, както и връзването на разнообразни части плат по дървета, шубраци и животни също са ритуални практики на това светоразбиране.
Алевитската светогледна традиция е оживяла, тъй като е затворена и езотерична; а е затворена, тъй като епохи наред е била преследвана и наложително асимилирана (сунитизирана). Тъкмо заради нейната изначална еретичност, опозиционност, приемливост, битката за правдивост и издигането на любовта в принцип на световъзприемането, даже и в вяра, алевитският мироглед е разгласен за тема-табу. Но както виждате алевизмът е оживял.
Изключително огромна част от нас по тези земи са потомци на тази езотерична културно-религиозна традиция. И когато волно или несъзнателно си вършим " дарове ", съдържащи смислови намеци в това семантично поле, бъдете сигурни, че вместо вас "заговарят " образи-символи, закодирани душевни положения, или ситуации-модели от историческата памет, които имат силата на архетипове.
В опростена форма главните полезности на тази битовизирана във времето традиция са Братството, Любовта и Пътят. Всички хора са братя по рождение, тъй като са чада на Всевишния. Любовта към Всевишния е модел на любовта към близък. Пътят към Всевишния (Tanri) е път към светлината на истината, положителното и хубостта вътре в нас. Защото Ти си Той! Ти си Богочовек и мярата на цялостната ти Свобода е постигането на цялостно обединение с Него. Едва тогава Ти израстваш от "пътник " (yol oglu) в "полюс на полюсите " на Пътя (Enel Hak - Бог е в мен).
Но Пътят за духовното израстване на личността допуска индивидът, който поема по него да е Готов за това извънредно смело предизвикателство. Духовен императив на Пътя към "пътника " е той непрекъснато да се обновява, развива и усъвършенства. Ако това не се случва- Пътят прекъсва пространствено-времевия си континиум и те отхвърля от себе си. Всяко потомство "светлинни хора ", които пътуват го мерят с преодолени провокации в намирането на божественото начало в себе си. Но Пътят самичък по себе си няма начало и край в нашият Космос. Пътуването е въпрос на избор.
Но след всяко преодоляно предизвикателство Пътят те слага на ново тестване с непрестанно тестване на твоето слово, мисъл и деяние. Ако си уловил резонанса на вътъка в тъканта на времето твоята отговорност се трансформира в антена на груповата орис. В този случай "закъснението " и "изпреварването " на времето постоянно имат еднакъв резултат: Пътят за несъмнено време може да не те одобри, както се случва и с морето, от време на време да не ни приема. Защото твоето привидно неуловимо деяние може да наруши равновесието на политическият ти микрокосмос, което да има непредвидими последствия за общественият макрокосмос на другите. Защото "ефектът на пеперудата " може да породи стихия, даже и в другият завършек на света...
Дълбоките осъзнати истини в историческия опит на индивида възкръсват единствено когато им идва времето за нов живот, съгласно цикличната динамичност на екзистенциалното ни съществуване. Тогава те огромно се препроектират във всички значими действия, в това число и в практиките за правене на разнообразни политики. Идеята за осъзнаването на божественото начало в индивида, единствено на пръв взор наподобява метафизична с трансцедентални измерения. В превод тя значи предпочитано създаване на условия и правила за Субектност в обществото и историята. Един от най-големите дефицити на нашето време в планетарен мащаб е рецесията на практиките за възпроизвеждане на широкоскроени Лидери. Изправени сме пред дълбока рецесия за Субекти и субектностти в обществото и историята. Това има съдбовни последствия върху технологията за взимане на съответни за времето ни значими решения. Тъкмо от това има най-голяма нужда светът, в който живеем през днешния ден!
И таман на този социокултурен и политически декор Светът става все по-сложен, бих споделил, даже високомерен. Светът е прекомерно динамичен, доста неустановен и непредвидим, доста рисков и рисков. Ако ми позволите, бих желал да ви обърна вниманието единствено върху няколко протичащи се събития.
Актуалната евроатлантическа настройка за отношението към Русия на мен не ми подхожда. Не споделям и това, което направи Русия във връзка с Крим, само че не споделям и метода за практикуване на напън по отношение на Русия. Русия е прекомерно сериозна геополитическа действителност, с цел да се упражняват силови подходи към нея за решение на сериозни политически проблеми. Препоръчвам Ви тази моя оценка да не се трансформира в политическа позиция на Движение за права и свободи. Защото ще ви обвинят в непочтеност по отношение на евроатлантизма...
Другият случай стана настоящ единствено от преди няколко дни. Китай разгласи, че сменя системата петрол-долар, долар-петрол, в личната си парична единица: петрол-юан, юан-петрол. Ако не се реализира съглашение евентуално към петрола ще се включат и други категории артикули в интернационалната търговия, макар санкциониращите дейности на Съединени американски щати по отношение на китайския импорт с 3% мито. В интернет към този момент има индикираща информация, че няколко страни са подготвени да минат на разплащане с юани, сред които са Венецуела, Саудитска Арабия, евентуално и Иран..., Да не приказваме за Русия...
Тази обстановка я схващам като основаване на условия за наложително коалиране с комерсиална и финансова мотивация. Но някой може ли да планува до каква степен може да стигне тази наклонност? Всякакви опити за имперски упоритости, без значение от кой завършек на света се появяват, основават предпоставки за дестабилизация на политическия Логос на Планетата.
Движение за права и свободи към този момент се трансформира в модел за балансираща партия на Балканите. Съблюдаването и продуцирането на балансираща политика е въпрос на положителна визия за света и доста тежка отговорност. Дълбокият ни претекст за постигането на тази цел е запазването на Мира и гарантирането на Свободата и Демокрацията.
Ако преразказвам един огромен мъдрец на нашето време за избора на бъдещето: "Съдбата или Мечтата ", аз предпочитам Кармата, тъй като допуска дейното и отговорно включване на личността в процеса планиране и опредметяване на динамичното равновесие, като метод за производство на Бъдеще. Кармата и Съдбата не са тъждествени. Съдбата допуска относителна бездейност на личността и предписва съдба на Бъдещето.
Позитивното направляване на Кармата е задачата на Пътя за постигането на субектност в обществото и историята.
Пожелавам Ви доста наслади в живота, Наслаждавайте му се.
Защото животът е подарък. Само тези които се борят за него могат да се любуват на усета и смисъла на съществуването си.
Бъдете живи и здрави!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ