Уважаеми д-р Юинг, уважаеми г-н Стимлър, уважаеми настоятели, скъпи учители,

Уважаеми доктор Юинг, уважаеми господин Стимлър, уважаеми настоятели, скъпи учители, родители, другари,

Скъпи възпитаници от Випуск 2016, 

Вие сте в центъра на този ден, а скрито ще кажа и в центъра на този век.
Благодаря ви за вълнението, че съм с вас. Вълнувам се, уповавам се, че и вие се вълнувате, въздухът сред нас е цялостен с неспокойствие и това е прелестно. Преди да е изчезнало, дано ви го кажа на ухо, запомнете това неспокойствие, крийте си го в джобовете, хванете го в шепа и в никакъв случай не се разделяйте с него, през всичките години, които следват занапред нататък. Ако един ден усетите, че не се вълнувате, незабавно си спомнете този следобяд. Спомнете си го незабавно, като спешна помощ, като сървайвал кит. Човек не трябва и не може да живее без неспокойствие.

Поканен съм тук да кажа няколко думи единствено тъй като съм малко по-голям и по известно стичане на събитията съм написал няколко книги, които, кой знае по какъв начин, са развълнували прочут брой хора. Предполага се, че всички, които приказват от това място, знаят повече за света и живота и могат да споделят това познание с лекост, по този начин както някой продава марули и краставици на пазара. Нека кажа още първоначално – не знам повече за живота от вас. И с времето разбирам, че това, което съм знаел като дребен и към този момент съм не запомнил, е било същинско познание, познание през сърцето. Цял живот след това, през книгите и опита с другите хора ние в действителност се мъчим да стигнем до изгубеното познание на детството.

И въпреки всичко ще се опитам да изброя няколко значими, съгласно мен, нежни и неуловими неща, които през годините съм отсявал като дребни песъчинки. Ако ви свършат работа първоначално, ще бъда благополучен. За вълнението – към този момент казахме. Разгаряйте го, грижете се за него, вземайте си по малко постоянно, когато ви стане студено.

Любопитството към света и към другия до нас е също от тези златни песъчинки, които елементарно се губят, а са толкоз значими. И също са свързани с вълнението. Казано просто – не спирайте да се учудвате. Не инцидентно думите „ знамение ” и „ удивление ” на български имат общ корен. Спрем ли да се учудваме на света – чудото изчезва.

Има още нещо, трето, което на мен ми се коства значимо – емпатия към другия, съпреживяване, състрадание. Толкова е просто и толкоз значимо. Сигурен съм, че някои от вас тук ще се насълзят, в случай че видят просълзен човек, ще изпитат болежка, в случай че узнаят за болката на другар, ще погалят уплашено дете. Това е една особена просветеност на сърцето.

Днес вие ще получите своите дипломи за довеждане докрай. Вътре ще написа какъв брой сте положителни по литература, математика, физика, история, химия… Но има и едни други, невидими дипломи. За тях вълнението, любознанието и съчувствието към другия, чувствителността и тази просветеност на сърцето ще бъдат значими. Никой няма да ни изпитва, никой няма да ни ги преподава особено. Никой с изключение на животът. Искам да кажа, че същинското учене стартира в този момент. И нямам поради университетите, където ще отидете от есента.

Много от нещата, които научих за света, научих от книгите. Преди време писах, че четящият човек е хубав. Дори когато имаш сенки под очите от четене, това е още по-красиво. Става дума, несъмнено, за това възвишено схващане на хубостта, която е освен хармония, а и нравственос. Ще кажа отново – четете, бъдете красиви и смислени. Минете красиво и свястно през целия си живот.
Четях безсистемно като по-млад и в това има известно обаяние. Човек не знае коя книга ще се окаже в точния миг персонална за него. Може би ще останат 10-15 книги, които ще са значими за нас, само че до момента в който ги открием, ще би трябвало да преровим библиотеки. Четете – подредено или безсистемно. Четете, когато сте уплашени или спокойни. Когато са ви изоставили или вие изоставяте някого – и в двата случая болката е огромна. Думите могат да утешават. Могат и да нараняват, несъмнено. Не се опасявайте да бъдете разколебани, несигурни, да опитате усета на тъгата от време на време. Човек е изработен и от такива неща. Потопени сме в просвета на триумфа, която ни кара непрестанно да демонстрираме мощ, убеденост, да бързаме и да печелим. Ще призная, че едни от най-важните събития в моя живот са тези, които по този начин и не са се случили. Неслучилите се неща, както неслучилите се любови, от време на време траят по-дълго и са извор на друго познание.

Провалял съм се доста пъти и в този момент си давам сметка какъв брой същински естествен съм бил тъкмо в тези моменти. Човек има право на неуспех. Особено, когато е млад и нещата са поправими. Това е част от капитала на младостта, ползвайте го добре. Искам да кажа – опитвайте, опитвайте в този момент. Елиът, един от най-любимите ми поети, споделя: „ За нас е единствено да създадем опит, останалото не е наша работа… ”

Имам няколко обичани създателя, които обичам да си прелиствам все едно вземам лъжица ягодово сладко от прикрито бурканче. Няма да ги изреждам, вие ще си ги откриете. Ще завърша с един от тях, който от сърце предлагам, споделя се Хорхе Луис Борхес, сигурен съм, че го знаете. Той споделя по какъв начин един път бил в пустинята, с другари. Хрумнало му нещо, навел се, взел шепа пясък, направил няколко крачки по-нататък и отворил шепата и пуснал пясъка. Когато го попитали какво прави, отвърнал просто – трансформирам пустинята. Защо описвам тук тази история? Защото ще ви се постанова да променяте пустиня. И тъй като смяната на пустини може да стартира с една шепа пясък и няколко крачки.

И ето по какъв начин човек се изкушава, като споделих пустиня, още една къса алегория, за бедуините, които, като пресичали пустинята, спирали постоянно не тъй като камилите били изтощени (камилите са издръжливи същества, както знаем). Бедуините правели чести почивки, с цел да дадат опция на душите си да ги настигнат. Те знаели, че душата има своя скорост, малко по-бавна е и човек би трябвало да я изчаква, с цел да не се изгубят един различен. Това желая да ви кажа най-после – когато пътувате и променяте пустинята, спирайте понякога, отворете книга или просто стойте в един следобяд и съзерцавайте нещо, мислете си нещо или просто се отнесете, както споделяме тук. Дайте време на душата си да ви настигне.

Скъпи зрелостници, какво друго мога да ви кажа в този късен следобяд, с изключение на да пожелая на всички нас тук в действителност да запазим вълнението си от този къс миг, в който сме дружно. Вълнуващите моменти не са безпределно доста в живота. Да запомним облаците в тази минута, небето, светлината на следобеда и тишината сред думите. Да, тази тишина.

Впрочем знаете ли, че 8 минути и 19 секунди е времето, в което пътува светлината, с цел да стигне от слънцето до земята. И в случай че един ден, не дай боже, слънцето спре, ние ще имаме отпуснати цели 8 минути и 19 секунди, в които светлината още пътува, цели 8 минути за най-важните неща.

Благодаря ви, че за 7-8 минути от живота си бяхме дружно!

Източник и фотография:
Снимка заглавна: Дафинка Стоилова, sedmicata.com