Утрото на 12 май 1940 г. ще започне с една

Утрото на 12 май 1940 година ще стартира с една забавна панорама в Лондон. Цяла войска от коли напуща Скотланд Ярд. Полицейските квартири са вдигнати под сериозна паника, а единствено преди час никой не е подозирал, че ще има някакво съществено предопределение. До края на деня към 2 хиляди души ще бъдат арестувани и предадени на военните. Сред имената се включват рискови нарушители, бежанци и сериозна маса от евреи, които напущат Германия. Странно е, че до този миг арестуваните са считали, че са съумели да стигнат до следващата си обетована земя, само че с цел да открият, че ще бъдат арестувани още веднъж.

През последните няколко месеца в 5-тата колона се приказва за идването на най-различни сътрудници, които ще се облекат като бежанци и ще търсят политическо леговище. Твърди се, че доста от тях са съумели да оказват помощ за окупирането на Нидерландия. Таблоидите се надпреварват върху усилването на националната параноя и настояват, че цяла Англия е цялостна с най-различни шпиони.

Истерията е съумяла да победи логиката и този път няма по какъв начин да избягаме от някои съществени обстоятелства. Отношението към бежанците се утежнява и никой не е подготвен да даде отбрана, вярвайки, че това са вълци в агнешки кожи. Сериозното игнориране на броя бежанци във Англия и обстоятелството, че леговище се е търсило в редица случаи, стартира да кара локалните поданици да преследват и даже да санкционират тези, които търсят мир. През 1940 година се прави до референдум, в който се желаят от жителите да посочат точната сума на бежанци от Нацистка Германия през последните 6 години. Всички считат, че броят им е сред 2 и 4 милиона, а истината е, че те са едвам 73 500 души.

Скорошната инвазия на Германия във Франция демонстрира, че Англия може да бъде идната и офанзивата върху нея ще бъде неизбежна. Много британци одобряват и голямата неправда и отношението към гостите, само че все пак одобряват поставените ограничения като повече от рационални и нужни за оцеляване. На 11 май 1940 година единствено ден след влизането на Чърчил в кабинета, незабавно стартира арестуването на всички противников съдружници. Хитлер ще се забавлява откровено на този факт и даже ще съобщи:

„ Враговете на Германия станаха и врагове на Англия. Къде са тежи толкоз свещени демократични свободи, с които Англия се хвалеше? “

Статусът и класата нямат никакво значение, тъй като в този момент никой не е предпазен от лудостта на Чърчил. В колите се тъпчат лекари, хирурзи, благородници, юристи, актьори и доста други с еврейско родословие. Полицията арестува даже Емил Голдман – 67-годишен професор от университета във Виена, който по време на ареста се намира в колежа Етон. В Кеймбридж са открити чиновници и студенти, които също се пробват да продължат образованието си.

Интересен факт е, че измежду арестуваните е даже принц Фредерик от Прусия – внук на кралица Виктория. Докато кралската персона е арестувана, за него се изпращат най-луксозни храни и артикули от изискани магазини, заплатени от кралското семейство във Англия. Това е времето, в което Кеймбридж е подготвен да анулира изпитите по право, тъй като е допустимо принцът да пропусне изпитите, а и има опасност, че доста от професорите ще бъдат в пандиза за съответната дата.

Много от интернираните са изпратени в разнообразни директни лагери, където изискванията варират от положителни и удобни до отвратителни – Уорт Милс си спомня, че е бил изпратен в една памучна фабрика в северните елементи на Англия, която не е била  населявана въобще. Още с идването на бежанците, английските бойци взимат всичко скъпо като пари, часовници, цигари, хартия, пишещи машини и други. Всичко се разпределя сред тях като ограбено и мнозина в никакъв случай не съумяват да върнат своите полезности. Лекарите гледат всичко това и не схващат за какво бойците събират даже стетоскопите от чантите им. Повечето студенти желаят да получат книгите си и най-малко да имат право да учат, само че и това не е почетено.

Само за няколко дни излиза наяве, че мнозина просто не желаят да бъдат част от редиците на Англия и щом получат свободата си, то незабавно ще заловен и първия транспортен съд за идната локация. В Уорт Милс ще има единствено една баня за 2 хиляди арестувани и 18 чешми с вода. Липсва канализация, тоалетните съставляват към 60 кофи отвън постройката. Д-р Саймън Айзък, някогашен професор от Франкфурт, който в свободното си време взима незабавни наряди в болничното заведение и се грижи за пациенти, които се сражавали на съветския фронт по време на Първата Световна война, бързо ще показа, че в никакъв случай не е виждал сходни места и даже по време на войната не е бил поставян на такива условия.

Следва уединяване от другари и родственици, слагането на съществени паралели сред тези лагери и нацистките, а след тоова се мислят и разнообразни проекти за бягство. Само седмици след настаняването ще има двама души, които ще се самоубият, откакто са съумели да избягат от лагер на гибелта в Германия. Очевидно е, че те не са виждали особени разлики и просто не са били съгласни да повторят цялото си изтезание.

Всички във краткотрайните лагери се местят в непрекъснати лагери. Голяма част от тях са позиционирани на остров Ман. Лагер Хътчинсън е отворен на 13 юли 1940 година и събира към 1200 души, които се блъскат в общежития и разполагат с дребни квадратни дворчета. За някои има даже дни за отмора и разходка. По-старите мъже схващат какви са тъкмо ограниченията на Англия и за какво залагат на тях, само че други стартират да се тормозят доста от обстоятелството, че никой не може да показа какъв брой време ще се седи в изолираност. Друг е въпросът, че всички стоят без съд и присъда и нямат даже бегла визия защо са арестувани. Мнозина са настанени в почивни станции, само че въобще не усещат това като някаква форма на отмора.

Лагерът Хитчинсън се трансформира в дом за доста разнообразни и странни и хора, които надали в миналото в историята ще имат опция да се съберат на едно място. Сред тях има носители на Нобелова премия, известни и изтъкнати композитори, награждавани публицисти и някои от най-хубавите юристи, които даже могат да се похвалят с клиенти от Ватикана. Там ще бъде открит даже Хайнрих Франкел – публицист, който написа книгата „ Новия завет “ и „ Помогнете ни, германци, да победим нацистите “. Тук участва и професор по археология на име Герхард Берсу – специалист върху викингите и тяхната история.

Музикалният критик Рудолф Кастнер, който твърди, че е откри американския цигулар Йехуди Менухин. Сред лагерниците ще открием и стилния дизайнер Отто Хаас-Хей, който дефинира немския жанр на германката през 20-те години. Харалд Маренхолц пък се слави като един най-хубавите другари на Пикасо, Кристиан Диор и Габриеле „ Коко “ Шанел – всички те са клиенти в стилния магазин на улица Мейфеър. И за похлупак на всичко ще сложим една група от отличници на Кеймбридж и Оксфорд, които учат право, философия и история.

Няколко дни след идването на новите посетители ще видим, че интелигенцията не си губи времето, взима стълби и градинарски принадлежности, стартира да чисти моравата и да се занимава с всичко належащо, с цел да сътвори една надалеч по-приятна атмосфера. След още няколко дни се прави дребна сцена и стартират да се четат разнообразни лекции. Интересното е, че до момента в който по този начин наречените врагове на народа работят в посока на науката и запознаване със съседите си, локалните също се включват, с цел да слушат разнообразни истории. Изведнъж самият лагер с най-различни дребни почивни вили се трансформира в сцена от Древна Атина, където слушателите могат да изберат къде тъкмо да се нареждат и защо да слушат. Предлаганите тематики са гръцка философия, индустриална приложимост на коприната, сонети на Шекспир.

Бруно Арендс е проектант, който по време на своята грандиозна кариера е имал опция да основава някои от величествените здания на Берлин. Понеже има какво да каже и желае да покаже културната страна на Германия и то във време преди появяването на Хитлер, моли капитан Хюберт Даниел за позволение да чете лекции. Даниел дава стая на първия етаж на административната постройка на лагера. Бруно и неговия помощник – младият историк Клаус Хинриксен ще поделят програмата и всеки ден ще четат лекции. Въпросната зала ще бъде употребена и за театрална сцена в дъждовните дни, а когато времето е неприятно, музикалните осъществявания навън ще се местят вътре. Има и дни, в които същата зала ще се употребява като зала за множеството арестувани студенти, с цел да може да бъде несъмнено, че същите най-малко ще наваксат с уроците си.

Споменахме, че в този лагер е имало и някои доста положителни продуценти и артисти и откакто всички дават своя дан за малко по-приятно и положително време. Ето за какво се провеждат и разнообразни театрални продукции като „ За мишките и хората “. Сцените се построяват посредством събирането на изхвърлени движимости и съставни елементи. Сценичният дизайнер Есте Стерн ще се заеме с играждането на всичко, а негови чести помощници ще бъдат Макс Рейндхарт и Ньоел Ковард. Артистите в лагера ще бъдат артисти като Курт Швитерс. Пред градинката на дома си, той ще предлага на преминаващите да им нарисува портрет с избрана цена – главата и рамената ще костват 3 паунда, главата с рамена и ръце ще бъдат 4 паунда, а за половин фигура ще са нужни 5 паунда. Журналистите, следвайки придвижването на всички останали, стартират да издават вестник на лагера. В него включват вести, публикации, измислици и даже поставят карикатури – Лео Фрьойнд се занимавал с изработването на последните.

Студентите с техническа устременост вземат решение да се захванат със основаването на зала за механически науки. Инсталират специфична система за връзка в целия лагер. Д-р Ханс Ротфелс от университета Свети Джон в Оксфорд ще се занимава със системата, до момента в който Хърман Рахмер ще бъде един от първите хора, които ще свирят на радио уредбата и ще озвучават домовете на всички останали лагерници. Малко по-късно студентите ще създадат и антена, с която да хващат радио стратегиите на BBC. За да няма никакви подозрения, че тук се употребява някаква система за изпращане на известия, един правоприемник се инсталира и в администрацията, като се разрешава на отговорниците също да изпращат известия до всеки дом. Капитан Даниел даже се включва в цялото развлечение като всеки ден афишира резултатите по крикет от последните дни.

Въпреки красивата конюнктура и очевидният забележителен напредък – пробвайте се да съберете германци с елитно обучение на едно място и по-късно гледайте какво ще се случи – множеството посетители се тормозят за околните си, за техният бизнес и за свободата си. Не всички са съгласни, само че пък вършат най-хубавото, на което са способни.

В Лондон също се води акция за възстановяване на живота на лагерниците. Доброволци събират книги, с цел да ги изпратят на дребния остров и да им разрешат да основат своя лична библиотека. Малко преди всички арестувани да бъдат освободени, Германия потапя кораба SS Arandora Star и с това още веднъж следва изстудяване на настроенията. Към есента на 1940 година се разрешава единствено на избрани хора да изоставен лагера и да изискат свободата си. Това са хора, които са на средна  възраст и имат позволение за работа. Всички останали актьори, писатели и музиканти би трябвало да изчакат за своето по-късно освобождение. В последните есенни вечери ще стартира да се губи настроението на остров Ман. Една по една, множеството звезди напущат лагера. Последните седмици преди Коледа ще се усеща мощна меланхолия. Повечето чакат с дни да чуят, че ще бъдат освободени, а и храната също стартира да завършва.

До март 1941 година към 12 500 души ще изоставен лагерите. Това са към половината от гостите, които са прекрачили въпросната локация през предишното лято. Повечето на високи постове откриват директния път до свободата си, само че други с по-малко връзки и пари нямат тази опция. Някои ще прекарат повече от три години и половина в лагера, преди да бъдат освободени. За страдание не са малко хората, които развиват меланхолия и контузия, на о-в Ман ще има близо 56 индивида, които просто се самоубиват, тъй като имат вяра, че ще прекарат целия си живот там.

Малко след войната ще има единствено един човек, който ще приказва за изискванията и връзките в лагера. Тристан Буч ще показа, че това е било военно закононарушение. Сър Джон Андерсън ще направи публично опрощение за случилото се, само че това няма да върне умрелите.

Англия продължава да не помни тази детайлност към Втората Световна война и постоянно се концентрира върху своя подвиг, само че не помни, че една голяма част от немската интелигенция е била изпратена в заточение. Жителите на остров Ман не престават да разказват тези събития и срещата с германците като нещо доста прелестно и интелектуално извисяващо, въпреки всичко приказваме за цвета на една нация, която има какво да предложи като просвета, като виждане за света, като идеология.