Утринта - най-съществената част на деня, - това е часът

Утринта - най-съществената част на деня, - това е часът на пробуждането. Тогава сме най-трудно податливи на сънливост и най-малко за час се съживява оная страна на съществото ни, която през всичкото останало време спи. Какво да чакаме от ден - в случай че това въобще може да се назова ден, - в който сме били пробудени не от Духа си, а от разтърсването на прислужникът, не от личната си новопридобита мощ и вътрешния си повод измежду звуците на небесна музика и изпълващ въздуха възвишен мирис, а от фабричната сирена, и не за по-възвишен живот от тоя, който, заспивайки, сме оставили, та и мракът да даде плод и да бъде не по-малко плодороден от светлината? Който не има вяра, че всеки ден носи по-ранно, по-свято и по-неосквернено утро, той се е отчаял от живота и върви по нанадолен и чезнещ в мрака път. От краткотрайното западане на телесния живот в съня човешката душа - по-скоро съставките й - се възвръща ежедневно, а Духът обновява стремлението си към колкото се може по-достоен живот. Бих споделил, че всичко значимо на тоя свят се случва в утринните часове, в атмосферата на утрото. Във " Ведите " написа: " Всички способности се разбуждат с утрото. " Поезията и изобразителните изкуства, както и най-благородните и значими човешки каузи, са все свързани с часа на зазоряването. Всички поети и герои са като Мемнон синове на Аврора и пеят своите песни при изгрев-слънце. За тоя, чиято гъвкава и мощна мисъл се движи дружно със слънцето, денят се трансформира в нескончаема заран. Какво споделят часовниците, хората или техните дейности, е без всякакво значение. Утрин е, когато аз се разсънвам, и всичко в мен е зора. Нравственото рационализиране е изпитание да отхвърлиш съня. Щяха ли хората да вършат така печално равносметка за миналия ден, в случай че не бяха го проспали? Та те не са до такава степен зле със смятането. Не ги ли налягаше дрямката, все щяха да реализират нещо. Но людете са разбудени що се касае за физически труд; на милион се пада един-единствен човек, безсънен за ползотворна умствена работа, а за поетически, тоест величествен живот - един-единствен на 100 милиона. Да бъдеш безсънен, значи да бъдеш жив. Досега не съм срещал изцяло разбуден човек. Как ли бих го погледнал в очите?

Трябва да се научим да се будим и бодърстваме без външна помощ, а по силата на едно непрекъснато очакване на зората, което не ни напуща и в най-дълбок сън. Не зная нищо по-обнадеждаващо от безспорната дарба на индивида да възвиси живота си чрез умишлено изпитание. Не е малко да можеш да нарисуваш картина или да изваеш скулптура, тоест да създадеш нещо красиво, само че несравнимо по-важно е да изрисуваш и изваеш средата, в която живееш, а това е въпрос на морал. Да придадеш хубост на деня - ето най-възвишеното изкуство. Всеки човек е предназначен да устрои живота си до най-незначителната детайлност така, че да бъде заслужен за най-критични равносметки и прозрения. Не ни ли доближат оскъдните сведения, с които разполагаме, оракулите ще ни напътят по какъв начин да го сторим.

Отидох в гората, тъй като желаех да пребивавам по своя воля, да виждам единствено същината на живота и да се опитам да извлека всичко от нея, та когато удари часът ми, да не се окаже, че въобще не съм живял. Не желаех да пребивавам обратно на живота - той е така драгоценен; не желаех и да залинявам в покорно битие, доколкото не бе неотложно. Исках да навляза в дълбините на живота и да изсмуча соковете му, да заживея пълнокръвно, по спартански, та да разбия на пух и прахуляк всичко, което му е обратно, с необятен откос да го окастря до основи, да го притисна в ъгъл и да го сведа до най-простите му градива: в случай че се окаже долен, да сбера цялата му първозданна подлост и да я оповестя на света, а окаже ли се величествен, да съм го познал от личен опит и да мога правилно да го опиша след. Защото съгласно мен множеството хора тънат в странна неизясненост по отношение на живота - до каква степен е царство дяволско или господне - и някак ПРИБЪРЗАНО са заключили, че най-важното за индивида на тоя свят е " да слави Господа-Бога и постоянно да Му благодари ".

Открай време животът ни е презрян, мравешки, въпреки в мита да се споделя, че от дълго време сме се трансформирали в хора; бием се с жерави като истински пигмеи, трупаме неточност след неточност и кръпка връз кръпка, а висшите ни добродетели се подклаждат от незначителни и елементарно отстраними злочестини. Животът ни се прахосва в дреболии. За честния човек е премного да знае да брои на пръсти, най-вече да си помогне и с десетте пръста на нозете. Простота, елементарност и отново елементарност! Вършете по две-три неща, а не по 100, че и по хиляда едновременно; вместо до милион бройте до 10, та всичките ви сметки да се побират на дланта. Това разбунено море - цивилизацията - е така помръкнало от облаци, раздирано от стихии, насечено от плитчини и всевъзможни рифове, че решен ли е да не потъне и да доближи своя кей, човек би трябвало да е отличен навигатор, да се ориентира без помощта на звездите. Опростявайте, непрекъснато опростявайте! Наместо три пъти дневно яжте по един път, щом се налага; наместо със 100 разнообразни блюда задоволявайте се с пет, и намалете надлежно всичко останало. 

Защо е това лудо препускане и пропиляване на живота? Обрекли сме се на гладна гибел, още преди да сме почувствали апетит. Казано е, че един бод в точния момент икономисва девет, и всички бързат да създадат хиляда боцкам през днешния ден, та да си спестят девет на следващия ден. Всъщност ТРУДЪТ ни е изцяло неправилен. Друсани от несекваща хорея, не можем за момент да останем неподвижен. Достатъчно е единствено да подръпна въжето на църковната камбана като на пожар и, сигурен съм, няма да остане жив човек по фермите в покрайнината на Конкорд: мъже, дами, деца, без значение от непомерната си претовареност, с която към този момент нееднократно са се оправдавали същата тая заран, ще зарежат всичко и ще се отзоват на камбанния звън, само че не толкоз с цел да избавят горящото имущество, колкото - дано признаем истината - с цел да го видят в пламъци, откакто тъй-тъй се е запалило и то се знае, не по тяхна виновност, или пък с цел да видят потушаването на огъня, че и самите да се включат, в случай че гледката е красива: това е то, даже да гори енорийската черква. Едва подремнал половин час подиробед, деловият човек надига глава и пита: " Какво ново? " - като че ли цялото човечество през това време е стояло на стража. Има и такива, които се разпореждат да ги будят на всеки половин час - явно по същата причина, - и сетне вместо компенсация описват какво са сънували. След нощния сън новините са не по-малко насъщни от закуската. " Я да забележим какво ново по света тая заран " върви дружно с кафето и кифлата: тогава човек прочита във вестника по какъв начин примерно някому извадили очите край река Уахито, без въобще да се замисли, че самият той населява мрачна и дълбока мамутска пещера на земното кълбо и има единствено зачатък на зрение.

От: „ Живот без принцип. Къде живях и защо ”, Хенри Дейвид Торо, Изд. Сиела, превод: Албена Бакрачева
Снимка: en.wikipedia.org