„ Утре няма да има кой да закърпи една обувка, няма да има кой да поправи каквото и да е. Проблемът е като стартираме да не можем да намираме лекари и като легнеш под ножа на някого и оня като се чуди от ляво надясно ли да те почне и по какъв начин да те шие – бод зад игла, и се озъбиш в патологията. Тази работа до такава степен ще стигне. “
„ Забелязвате ли, че търсенето на депутати се усилва? Трудно се намира човек да ти изкопае канал, обаче другояче да ти даде ум от малкия екран, облечен като стрелочник в тъмносиньо костюмче и леко зализан глуповато като за народен представител, всеки е подготвен. “ - съобщи пред бТВ историкът Петър Стоянович.
Според данни на Агенцията по заетостта търсенето на квалифицирани фрагменти със приблизително и висше обучение от ден на ден спада, защото има потребност от неквалифицирани фрагменти.
„ Това проучване потвърждава една доста ясна наклонност, на която в България продължаваме да не обръщаме задоволително внимание. И това е фактът, че пазарът на труда от дълго време има други закони и упования. Ние продължаваме да бълваме безработни висшисти или неудовлетворени притежатели на дипломи. “ - уточни Стоянович.
Според него сега България наподобява на Париж от 1920 година, когато всеки втори таксиджия се показва за съветски милионер, който е избягал от болшевиките и „ от немай-къде е станал таксиметров водач “.
„ В България всеки е висшист по някакъв метод. Тази наследена от соца традиция – „ Мамо, учи, с цел да не работиш “, към този момент дефинитивно се е трансформирала в гонене на някакви дипломи. В асимилиране на някакви висши образования във всички градове и паланки. Ние на глава от популацията сме една от страните с най-вече университети. Половината - изцяло безсмислени. “ - счита историкът.
По думите му в България всеки желае да бъде господар, а никой – аргатин.
„ Ние сме родени с ясното схващане за „ обидни “ и „ непрестижни “ или не специалности “, сподели още Петър Стоянович.
„ У нас средностатистическият майстор желае да стане най-малко зам.-министър. Той цялостен живот не мисли за това от кое място да откри по-добри краставици да продава, а живее с мисълта, че не желае да бъде зарзаватчия, а желае да изследва Космоса, Антарктида или да бъде експерт по нуклеарна физика и през целия ден да смуче молива на бюро. “ - разяснява още той.
Според него сега у нас на пръсти се броят същински влиятелните професионални гимназии.
По думите му, да си " чантаджия " не е доста по-различно като творчество, в сравнение с да бъдеш един междинен майстор.
„ Проблемът е като стартираме да не можем да намираме лекари и като легнеш под ножа на някого и оня като се чуди от ляво надясно ли да те почне и по какъв начин да те шие – бод зад игла, и се озъбиш в патологията. Тази работа до такава степен ще стигне. “ - сподели още историкът.
„ Утре няма да има кой да закърпи една обувка, няма да има кой да поправи каквото и да е. Има цели браншове, в които никой не сменя болтчето, а хвърля на боклука цялата част и споделя няма да се разправям. Дай от магазина новото. И ето стигаме до една патова обстановка, в която от дълго време се намира и нашата страна. Не сме единствените. “ - счита Петър Стоянович.
„ Забелязвате ли, че търсенето на депутати се усилва? Трудно се намира човек да ти изкопае канал, обаче другояче да ти даде ум от малкия екран, облечен като стрелочник в тъмносиньо костюмче и леко зализан глуповато като за народен представител, всеки е подготвен. “ - съобщи пред бТВ историкът Петър Стоянович.
Според данни на Агенцията по заетостта търсенето на квалифицирани фрагменти със приблизително и висше обучение от ден на ден спада, защото има потребност от неквалифицирани фрагменти.
„ Това проучване потвърждава една доста ясна наклонност, на която в България продължаваме да не обръщаме задоволително внимание. И това е фактът, че пазарът на труда от дълго време има други закони и упования. Ние продължаваме да бълваме безработни висшисти или неудовлетворени притежатели на дипломи. “ - уточни Стоянович.
Според него сега България наподобява на Париж от 1920 година, когато всеки втори таксиджия се показва за съветски милионер, който е избягал от болшевиките и „ от немай-къде е станал таксиметров водач “.
„ В България всеки е висшист по някакъв метод. Тази наследена от соца традиция – „ Мамо, учи, с цел да не работиш “, към този момент дефинитивно се е трансформирала в гонене на някакви дипломи. В асимилиране на някакви висши образования във всички градове и паланки. Ние на глава от популацията сме една от страните с най-вече университети. Половината - изцяло безсмислени. “ - счита историкът.
По думите му в България всеки желае да бъде господар, а никой – аргатин.
„ Ние сме родени с ясното схващане за „ обидни “ и „ непрестижни “ или не специалности “, сподели още Петър Стоянович.
„ У нас средностатистическият майстор желае да стане най-малко зам.-министър. Той цялостен живот не мисли за това от кое място да откри по-добри краставици да продава, а живее с мисълта, че не желае да бъде зарзаватчия, а желае да изследва Космоса, Антарктида или да бъде експерт по нуклеарна физика и през целия ден да смуче молива на бюро. “ - разяснява още той.
Според него сега у нас на пръсти се броят същински влиятелните професионални гимназии.
По думите му, да си " чантаджия " не е доста по-различно като творчество, в сравнение с да бъдеш един междинен майстор.
„ Проблемът е като стартираме да не можем да намираме лекари и като легнеш под ножа на някого и оня като се чуди от ляво надясно ли да те почне и по какъв начин да те шие – бод зад игла, и се озъбиш в патологията. Тази работа до такава степен ще стигне. “ - сподели още историкът.
„ Утре няма да има кой да закърпи една обувка, няма да има кой да поправи каквото и да е. Има цели браншове, в които никой не сменя болтчето, а хвърля на боклука цялата част и споделя няма да се разправям. Дай от магазина новото. И ето стигаме до една патова обстановка, в която от дълго време се намира и нашата страна. Не сме единствените. “ - счита Петър Стоянович.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ